Решение № 10651 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13164/2010 г.
ВАСVII отделение15.07.2011 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1587 от 20.05.2010 г. по адм. д. № 1822/2010 г. на Административен съд София- град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10651 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13164/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "ТМВИ - Транс" ЕООД гр. София срещу решение № 1587 от 20.05.2010 г. по адм. д. № 1822/2010 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № РД-01-231/01.02.2010 г. на изпълнителния директор на ИА"Автомобилна администрация" за прекратяване на правата, произтичащи от лиценз на Общността № 5457 за международен превоз на товари, издаден на 11.7.2007 г., поради непредставяне на доказателства за финансова стабилност в срока определен от чл. 6, ал. 7 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, поради което е престанало до отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози. Излагат се касационни основания за неправилност на съдебното решение с оглед направения извод, че предвидения в Наредба № 11/2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари едномесечен период до изтичане на 2-годишен срок за представяне на документи за финансова стабилност е преклузивен и след неговото изтичане органът издал лиценза може да го прекрати. Ответникът не е взел становище в настоящото производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 2.08.2010 г. в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 26.07.2010 г. Върховният административен съд, седмо отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: За да отхвърли подадената жалба съдът е изложил мотиви, че финансовата стабилност се доказва чрез представяне на справка по образец с приложени към нея документи, описани в чл. 6, ал. 7 от Наредба № 11 - счетоводен баланс към последното число на предходния месец, банкова гаранция, удостоверение за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК. В наредбата е определен срокът, в който тези документи следва да бъдат представени - на всеки две години от датата на издаване на лиценза на Общността, като документите се представят в период един месец до изтичане на двегодишния срок. Не са споделени доводите на жалбоподателя, че лиценз следва да се отнеме ако превозвачът не е финансово стабилен, а не поради непредставяне на документи доказващи финансовата му стабилност. За да постанови съдебния си акт, съдът е обсъдил всички доводи в жалбата, с която е сезиран и е изложил обосновани мотиви. Същите възражения отново се излагат в касационната жалба, но са неоснователни. Установено е, че в нормативноопределения срок от превозвача не са представени необходимите документи. Към подадената жалба пред съда са приложени счетоводен баланс и удостоверение че жалбоподателят няма данъчни задължения, като доказателство, че жалбоподателят е финансово стабилен, което доказване е следвало да се извърши пред органа, в законовите срокове, като се представят всички изисквани от закона документи. При неизпълнението на това задължение може да се направи извода, че се доказва финансова стабилност, поради което възниква основание за прекратяване на произтичащите от него права. Според закона доказателствената тежест за доказване на финансова стабилност се носи от превозвача, той е този който следва да се грижи и да представи своевременно необходимите доказателства. Съдът е направил правен анализ на относимите за предмета на настоящото производство правни норми и правилно е приложил материалния закон. Изхождал е от разбирането, че лицензионните превозвачи са длъжни да извършват дейността си винаги в съответствие със закона, като е отчел факта, че разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е императивна. Установяват се по безспорен начин законовите нарушения на превозвача, а именно, че същият не е представил документи, че отговаря на условията визирани в чл. 7, ал. 6 от Закона за автомобилните превози - за финансова стабилност на търговското дружество. В чл. 6, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, превозвачите са длъжни да доказват финансовата стабилност на всеки две години от датата на издаването на лиценза за извършване на превоз на пътници и товари на територията на Общността, като документите съгласно чл. 6, ал. 8 от Наредбата се представят в едномесечен срок до изтичане на двегодишния период. Доказването на този факт в случая за търговското дружество - жалбоподател е следвало да стане до 11.6.2009 г. Безспорно е, че срокът по чл. 6, ал. 6, т. 3 и ал. 8 от Наредба № 11 е пропуснат. За периода от тази дата, след изтичането на срока до датата на издаването на оспорената заповед 01.02.2010 г. за търговското дружество са липсвали доказателства, че е отговаряло на изискванията на споменатия критерий. Освен това е установено, че на официалната електронна страница на агенцията е публикувано съобщение с рег. № 11-04-127 от 07.01.2010 г., с което се напомня за задължението на превозвачите да представят доказателства за финансова стабилност в срок до един месец преди изтичането на двегодишния срок от издаването на лиценза, като същите са уведомени и за последствията от непредставяне на необходимите документи в срок, а именно - за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза. От съда са обсъдени представените пред него и приети като доказателства документи от жалбоподателя, целящи да установят финансовата стабилност на дружеството, които освен че не са представени на административния орган са и непълни и не опровергават изложеното от административния орган в оспорения акт фактическо основание. При наличието на тези данни е направен обоснования извод на съда за законосъобразност на оспорения административен акт, издаден в съответствие с изискванията на цитираните материалноправни норми. Изводът на съда не е опроверган пред настоящата инстанция, поради което обжалваното решение е правилно. С изменение на Закона за автомобилните превози, прието след издаване на оспорения пред съда акт, в чл. 11, т. 1, б."е" е предвидено като основание за прекратяване на правата произтичащи от лиценза неспазването на сроковете за представяне на документите за доказване на финансова стабилност, указани в наредбата по чл. 7, ал. 3, което обстоятелство до изменението на закона се е включвало в съдържанието на изискването превозвачът да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2, като по чл. 11, т. 1, б."б" е предвидено, че правата, произтичащи от лиценза се прекратяват, когато превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2. Независимо, че срокът не е преклузивен пропускането на срока е основание за прекратяване на лицензията, съгласно последното изменение на закона. Тъй като режимът за издаване на лиценз е разрешителен, няма пречка жалбоподателят да снабди с нов при доказване на необходимите предпоставки за издаването му. По изложените съображения, Върховният административен съд, Седмо отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което
Цитирани разпоредби
1- чл. 7, ал. 2, т. 3