Решение № 2269 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14095/2015 г.

Решение № 2269 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14095/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 1982/26.10.2015 г. на Административен съд П. по адм. д. № 3547 по описа за 2014 г. С решението е отменен Ревизионен акт № 16251400025 от 10.04.2014 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 1189 от 03.12.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта, с която на "ТРАКИЯ - РМ" ЕООД, за отчетни периоди м. 04 и м. 05.2009 г. не е признато правото на приспадане на данъчен кредит на обща стойност 40 754 лв, като са определени съответните лихви за просрочие, съобразно преобразуваните резултати за всеки отделен отчетен период, в размер на 20 821,56 лв. Касаторът твърди, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а по същество счита за неправилен извода на съда за реалност на процесните доставки. Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА в съответната част. Претендира разноски. Ответникът "Т.-РМ" ЕООД, гр. П. чрез процесуалния му представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, прие за установено следното: С РА не е признато претендираното от "Т.-РМ" ЕООД гр. П. право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 30002 лв за данъчен период м. 04.2009 г., по 9 броя данъчни фактури, издадени от "КАРЕЛИЯ" ЕООД с предмет на доставката "услуги за 168000 бр. лози: изваждане от камера за темпериране, опресняване на коренова система, накисване, подрязване на едногодишния прираст на посадъчния материал, вътрешен транспорт на лози от хладилна камера до лозов масив, ръчно подостряне на бамбукови колчета и транспортиране до с. С. - 223000 бр., ръчно претъпкване на засадени лози в лозов масив с. С., направа на купчинки от биохумос -168 000 бр. и ръчно разрохкване на купчинки - 168 000 бр. " По фактурите е осъществено плащане, а за резултатите са подписани приемо-предавателни протоколи. Органите по приходите са приели, че липсват доказателства за реалност на доставките. Доставчикът не е открит при насрещната проверка, дерегистриран е от 01.09.2009 г. по инициатива на орган по приходите. Фактурите са отразени в дневника за продажби и в СД за съответния данъчен период. Дружеството няма кадрова обезпеченост, нито амортизируеми активи. Ревизираното лице е дало подробни обяснения по механизма на доставките, в които се сочи, че лозичките са предоставени от него за обработка на работници на "Карелия" ЕООД, общо 5-6 на брой. Транспортът е извършван от ревизираното лице, а приемането на извършената работа - от агронома на дружеството. На ревизираното лице е отказано и право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 10 752 лв за данъчен период м. 05.2009 г., по 4 броя данъчни фактури, издадени от "ЕЛИТСТРОЙ 2005" ЕООД с предмет на доставката "услуги за 168000 бр. лози: ръчно разрохкване на купчинки след дъжд, почистване на росни корени, окопаване с мотички на засадените лози, поставяне на индивидуални бамбукови колчета." Доставчикът не е открит в хода на ревизията, регистриран е по ЗДДС на 13.12.2005 г. и е дерегистриран на 04.03.2014 г. по инициатива на орган по приходите. Има назначени работници. Ревизираното лице е дало писмени обяснения в смисъл, че услугите са извършени от 5-10 работника от "Елитстрой 2005" ЕООД с ръчен труд, а работата е наблюдавана и приета от агронома на "Т.-РМ" ЕООД. Фактурите са платени, представени са 4 броя протоколи за извършените дейности от "Елитстрой 2005" ЕООД и счетоводна информация. Двама от работниците са потвърдили, че са били в трудови правоотношения с "Елитстрой 2005" ЕООД и са работили на лозов масив в село С. - изкореняване и почистване на лозов масив ръчно, премахване на циментови колове, събиране на камъни, изкореняване на лозя, премахване на тел и изчистване на терена. От останалите работници не са получени отговори. В съдебното производство е изслушано заключение по съдебно - агротехническа експертиза, изготвено след справки в ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция /РА/ гр. С.. Дружеството е посочило процесните фактури в заявлението си за окончателно плащане по мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя". Установено е в тази връзка, че от ДФ "Земеделие" - РА са извършили няколко вида проверки на място относно проекта на "Т. - РМ" ЕООД и са съставени съответни контролни листа за проверките. При тези проверки е установено, че инвестицията за парцела за презасаждане със смяна на сорта, изграждане на съоръжения за защита от щети нанесени от диви животни и хидромелиоративно съоръжение, е извършена. Пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели - служители на ревизираното дружество, които са дали подробни показания в посока механизма на доставките и тяхната реалност. При тези данни относно разплащането по доставките, счетоводни документи относно осчетоводяването на доставките, приемо- предавателни протоколи за приемане на извършената работа и съответните искания за отпускане на материали. Обсъждайки ги в съвкупност с останалия събран в хода на съдебното производство доказателствен материал, АСП е приел, че доставките са реални. При тези данни касационната инстанция споделя изводите на АС - гр. П. за реалност на доставките на услуги. Не са налице посочените касационни основания - нарушение на материалния закон и необоснованост. Решението е постановено след задълбочено проучване на доказателствения материал, въз основа на което, при спазване правилата на логиката, са направени верни фактически изводи. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В случая спорните фактури отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 71, т. 1 ЗДДС, а реалността на доставките, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, е доказана в процеса. Ответникът по касация е представил доказателства, в съответствие с възложената му доказателствена тежест, от които се установява реалното осъществяване на фактурираните доставки. В случая съдът е изпълнил задълженията си, обсъждайки подробно всички представени фактури, приемо - предавателни протоколи, искания за отпускане на материали, платежни документи, счетоводни регистри на ревизираното дружество, официални документи от Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция гр. С. и Областна дирекция - Х. на Д. фонд "Земеделие", във връзка със заявяване на плащане по мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя" по Договор № 200821/04.04.2008 г., сключен между ДФ "Земеделие и "Т. - РМ" ЕООД и извършените проверки на място от ДФ "Земеделие", отдел Технически инспекторат - "Регионален технически инспекторат" - гр. Х.. Нещо повече, в хода на процеса АСП е попълнил и пропуските на органите по приходите по изясняване на фактическата обстановка, като е назначил експертиза и е изслушал свидетелски показания, чрез които са установени обстоятелства от значение за реалността на извършените доставки. Заключението не е оспорено в предвидения от закона срок, дадено е след проверки при ревизираното лице и в ДФЗ и правилно е кредитирано от съда. Излагането на доводи, съставляващи по естеството си оспорване на експертизата, едва с касационната жалба, е недопустимо и не може да бъде основание експертното заключение да не бъде взето предвид при установяване на фактическата обстановка по спора. Правилно АСП приема, че дори част от фактурите и приемо-предавателните протоколи да не са подписани от лице с представителна власт по отношение на дружеството, то е приело последиците от извършените действия без представителна власт, отразявайки издадените фактури в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за съответния данъчен период. Експертното заключение и показанията на свидетелите са подробно обсъдени както по отделно, така и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал и правилно са кредитирани. К. С. на ЕС многократно изтъква в практиката си /решенията по делата "Боник", "Фирин", "ЛВК-56" ЕООД, "Евита-К" ЕООД и цитираната в тях практика и др./, режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006/112 не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. В случая органите по приходите излагат съображения предимно свързани с липса на кадрова и материална обезпеченост и транспорт, като в същото време не се позовават и не представят доказателства за наличие на данъчна измама. Съгласно решението по делото "М. П." ЕООД - реш. по дело С-18/13 от 13.02.2014 г. обаче, именно данъчна измама трябва да бъде доказана във връзка с липсата на материална или кадрова обезпеченост, както и пропуските в счетоводната отчетност на доставчиците. При липса на установена данъчна измама, посочените пропуски сами по себе си не могат да бъдат основание за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Решението на Административен съд гр. П. е изцяло съобразено с националното законодателство и посочената по-горе практика на Съда на Европейския съюз, за което са изложени подробни мотиви в обжалвания акт. Той не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и следва да бъде оставен в сила. При този изход от спора, на ответника по касация следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 3600 лв - адвокатски хонорар, надлежно заплатен. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,