Решение № 13768 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7315/2009 г.

Решение № 13768 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7315/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК е образувано по жалба на Кмета на Община Свиленград срещу Решение № 854 от 30.12.2008 г. на Министерския съвет на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км) ч" на територията на община Свиленград, област Хасково, обнародвано в ДВ, бр. 4 от 16.01.2009 година, в частта, с която за отчуждените части от имоти с номера 65677.001.234; 65677.001.235; 65677.001.236; 65677.001.237 и 65677.001.239, находящи се в землището на гр. Свиленград, м. "Деветте чуки", собственост на Община Свиленград, са определени съответни обезщетения. Молбата е да се измени решението в тази му част, като се увеличи размера на обезщетенията и се присъдят направените разноски по делото. Ответникът по жалбата Министерският съвет на Република България, и заинтересованите страни Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Националната компания "Железопътна инфраструктура", конституирани като такива на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС, чрез процесуалните им представители, оспорват същата като неоснователна и молят да бъде оставена без уважение със законните последици. Върховният административен съд, Трето отделение, като съобрази становищата на страните и анализира събраните доказателства при спазване разпоредбата на чл. 168 от АПК, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС от надлежна страна адресат на процесния индивидуален административен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение са отчуждени части от описаните по - горе недвижими имоти, собственост на Община Свиленград. Оценката на имотите е извършена от независим оценител на базата на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Възприетият от административния орган принцип на оценяване противоречи на изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България. Не е съобразено, че дълбокото и трайно засягане на имущественото право на собственост чрез отчуждаване, чиято неприкосновеност е регламентирана от Конституцията на страната, е изключение от правилото и има действие само ако държавната нужда не може да бъде удовлетворена по друг възмезден начин и след предварително и равностойно обезщетяване. Равностойността като принцип означава определяне на стойността, която собственикът би получил, в случай че по свободна воля и желание отчужди по възмезден начин имота си. В нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС този принцип е развит чрез посочване на пазарната цена на имота, съпоставена с други имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Никъде - нито в Конституцията, нито в ЗДС, като начин на определяне на предварителното и равностойно обезщетение не се сочи нормативно определена цена, без значение от кой нормативен акт. По тази причина подходът на оценяващия, приет в обжалваното решение, е принципно погрешен и като краен резултат не би могъл да доведе до верни изводи относно пазарните цени на имотите. По изложените съображения решението в обжалвана част относно оценката на отчуждените имоти е незаконосъобразно. В хода на съдебното обжалване е назначена съдебно - оценителна експертиза, по която вещото лице е извършило оценяване на имотите по методиката, посочена в § 1а от ДР на ЗДС, като е дало пазарна цена на същите по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Заключението му е оспорено от процесуалните представители на ответника и заинтересованите страни, но никой от тях не е ангажирал доказателства в подкрепа на възражението си. Като необорено и компетентно дадено в съответствие с разпоредбите на ЗДС, заключението следва да бъде възприето от съдебния състав. При определената от трите пазарни свидетелства претеглена стойност от 9.05 лв. (кв. м., пазарната стойност на отчуждените части възлиза общо на сумата 26128.00 лева и в този именно смисъл следва да се измени решението на Министерския съвет в обжалваната му част. При този изход на делото следва да бъде уважена и претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по производството в размер на 600.00 лева възнаграждение за изготвената от вещото лице съдебно - оценителна експертиза и на намаленото поради прекомерност заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 500.00 лева - общо сумата 1 100.00 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 38, ал. 7 от ЗДС във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение