Решение № 259 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9038/2011 г.

Решение № 259 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9038/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Любчо Здравков Аронов срещу решение № 2446 от 20.05.2011 г. по адм. дело № 135/2011 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Любчо Здравков Аронов срещу заповед № 1813/1330/09 от 26.09.2009 г. на началника на отдел ПП при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка. Съдът е приел от фактическа страна, че с влезли в сила наказателни постановления, описани в оспорената заповед, на жалбоподателя са отнети общо 61 контролни точки при нормативно установен максимален брой от 39. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя във връзка с връчването на административнонаказателните актове и е приел, че са неоснователни. В тази връзка е посочил, че: НП № 0700/1359/04 от 27.09.2004 г., с което са отнети 16 контролни точки е връчено на жалбоподателя на 16.12.2004 г. и е влязло в сила като необжалвано; НП № 2701/442/06 от 27.02.2006 г., с което са отнети 10 контролни точки е връчено на жалбоподателя на 6.06.2006 г. и е потвърдено с влязло в сила съдебно решение; НП № 1050 от 28.07.2006 г., с което са отнети 12 контролни точки е връчено на жалбоподателя на 28.08.2007 г. и е влязло в сила; НП № 46453 от 27.04.2006 г., с което са отнети 16 контролни точки е връчено на оспорващия на 6.06.2006 г. и е потвърдено от съда; и НП № 171871 от 12.12.2007 г. е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, като с него са отнети 10 контролни точки. Съдът е изтъкнал, че след като с визираните наказателни постановления са отнети всички контролни точки, жалбоподателя е загубил придобитата правоспособност да управлява МПС и е възникнало задължението да върне свидетелството за управление, съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел, че след като водачът не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП правилно административният орган е приложил предвидената в чл. 171, т. 4 от ЗДвП принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление. При тези съображения е извел извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което не са налице основания за отмяната й. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е прието при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон и иска да се отмени, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдът при точно установени фактически обстоятелства е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. Правилно е приел, че с влезли в сила наказателни постановления на жалбоподателя са отнети всички получени контролни точки, в резултат на което е загубил придобитата правоспособност съобразно разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и е следвало да върне свидетелството за управление. Неизпълнението на това задължение, както правилно е счел съдът, поражда правомощие за административния орган да приложи предвидената в чл. 171, т. 4 от ЗДвП ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. Доводите на касатора, че частично е възстановил отнетите контролни точки и представените в тази връзка доказателства са били обсъдени от решаващия съд, който правилно е посочил, че касаят различни административнонаказателни актове от визираните в оспорената заповед, които са издадени в предходен период, поради което са неотносими към преценката за законосъобразността на процесната принудителната мярка. Неоснователни са и релевираните оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 171 от АПК за събиране на релевантните за спора доказателства и в пределите по чл. 168 от АПК ги е обсъдил и се е произнесъл по законосъобразността на обжалваната заповед. При решаване на спора е приложил точно материалния закон, поради което не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяна на съдебния акт. По отношение на оплакването за неправилност на изводите на съда относно връчването на едно от НП при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, следва да се отбележи, че дори и да се възприеме тезата на касатора, същата не обуславя друг правен резултат. Отнетите контролни точки с останалите административнонаказателни актове надхвърлят максимално получения по закон брой от 39, поради което правилно административният орган е постановил предвидената в закона принудителна административна мярка. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение: