Решение № 1690 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9811/2019 г.

Решение № 1690 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9811/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Г. Бусаров от [населено място], [област], за отмяна на решение № 1393/23.07.2018 г. по адм. дело № 328/2018 г. по описа на Административен съд- Благоевград, оставено в сила с Решение № 6224/23.04.2019 г. по адм. д. № 10426/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение. Молителят сочи, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Отправя искане до съда решението да бъде отменено и да се постанови решение, с което да се върне делото за ново разглеждане. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на ДФ "Земеделие"- Благоевград, не е изразил становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането е процесуално допустимо, като подадено от надлежни страни и в срок, а разгледано по същество е неоснователно. Правното основание на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, при изброените в тези разпоредби хипотези - нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страните и страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. При отменителното основание, посочено в чл. 239, т. 1 от АПК, се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, но не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страните. Освен това тези факти, които имат отношение към спорното правоотношение, следва да имат качеството нови и да не са били включени във фактическия материал на делото. Последните следва да са подкрепени с писмени доказателства, като е необходимо тези доказателства да не са били известни на страната, а ако тя е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документ за тях. За да се проведе успешно производството по чл. 239, т. 1 АПК следва страната, участвала в процеса да не е проявила небрежност или процесуално бездействие, което означава, че въпреки нейната процесуална активност новото доказателства или новото обстоятелство да не е могло да й бъде известно. В процесния случай не се касае за нито една от двете хипотези, визирани в чл. 239, т. 1 АПК, на която се позовават молителя. С молбата за отмяна не се сочат, нито се представят нови доказателства. Молителят обосновава искането си с аргументи, че постановените решения не са мотивирани със заключението на вещото лице по допуснатата от Административен съд- Благоевград агрономическа експертиза. Невъзприемането на експертното заключение е правомощие на съда, съгласно чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК и - в разглеждания случай, § 2 от ДР на ДОПК: съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Така, оплакванията не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Молбата има характер на касационна жалба, тъй като се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, но е недопустимо да се извършва проверка за законосъобразност на постановено решение в производство по отмяна. Както се посочи по-горе, отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК представлява самостоятелно извънинстанционно производство, чрез което се осъществява контрол и отмяна на влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, като се реализира само при наличие на основанията по чл. 239 от АПК, които не са на лице. След като молителят се позовава на чл. 239, т. 1 от АПК, а не сочат нито нови доказателства, нито навежда нови фактически обстоятелства, то искането като неоснователно следва да се отхвърли. Неоснователно се явява и искането по отношение наведените доводи за наличие на предпоставките по чл. 239, т. 5 от АПК. Разпоредбата на посочената норма визира няколко хипотези на отмяна, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита, а оттук и върху правилността на постановеното съдебно решение. В разглеждания случай молителят би имал основание да претендира такава отмяна, ако лично той, като страна не е могъл да вземе участие в делото, поради което е нарушено правото му на защита. Видно от данните по делото, обаче, молителят е участвал в съдебните заседания, лично и чрез упълномощен процесуален представител, както пред първата инстанция, така и в касационната, и спрямо него не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на атакуваното решение. Молителят очевидно смесва предпоставките, визирани в хипотезиса на горепосочената норма с тези за отмяна на атакувания административен акт, с който счита, че са били засегнати негови права. Наличието, респективно липсата на основания за отмяна на процесния акт за установяване на публично държавно вземане, обаче, са били предмет на обсъждане пред две съдебни инстанции, които за формирали извод за отсъствието на пороци, налагащи отмяна на акта. Налага се становището, че и в тази своя част молбата за отмяна съдържа оплаквания, чието разглеждане е възможно само при извършване на инстанционен съдебен контрол, каквото е касационното производство по чл. 208 и сл. от АПК. Изложеното мотивира настоящия петчленен състав да приеме, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 1393 от 23.07.2018 г., постановено по адм. д. № 328/18 г. Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на Г. Бусаров от [населено място], [област], срещу Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01 – 013 – 6500/146 от 28.02.2018 г. /уникален номер 01/112/08292/3/01/04/01/, издаден от директора на ДФ"Земеделие" Благоевград, оставено в сила с Решение № 6224/23.04.2019 г. по адм. д. № 10426/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение. Молбата на Бусаров за отмяна, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав