Решение № 10503 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8148/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Макро транс БГ ЕООД, представено от юлисконсулт Николицов, срещу решение 545/03.06.2025 г. на Административен съд Монтана по адм.д. 220 по описа за 2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-04001223003556-091-001/10.01.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Отправя упреци към дейността на съда по преценка на доказателствените средства за спорния факт на действителното осъществяване на доставките на стоки. Изразява убеждение за липса на собствена познавателна дейност на съда и за игнориране на събраните доказателства. Сочи информационните източници за установяване на пораждащия отреченото нему право на приспадане на данъчен кредит. Иска отмяна на решението. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред Адм. съд Монтана РА са установени в тежест на Макро транс БГ ЕООД допълнителни задължения за ДДС за внасяне в общ размер 165 528.59 лева с лихви за забава общо 15 999.70 лева. Източник на публичните задължения е:

• Извършена от органите по приходите корекция на декларираните от данъчно задълженото лице резултати по ЗДДС в данъчни периоди от м. 01 до м. 05.2023 г. в корелация с отказа да признаят упражнено от него в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 762 632.40 лева по 496 броя фактури, издадени от Амая БГ ЕООД с предмет на доставките стоки (резервни части за МПС, гуми, консумативи и аксесоари). Прието е, че фактурираните доставки не са осъществени, поради което начисляването на данъка за тях е неправомерно и не възниква данъчно предимство. Сторено е позоваване на разпоредбите на чл. 6 ЗДДС, чл. 69, ал. 1, н. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

• Определяне на задължение за лихви за данъчен период м. 03.2023 г. в размер на 115,77 лв. за забавено начисляване от дружеството ДДС в размер на 3920.80 лв. в данъчен период м. 06.2023 г.. вместо в данъчен период м. 03.2023 г. и

• Установяване на задължение за ДДС по подадени от дружеството справки-декларации за ДДС общо в размер на 72,47 лв. за данъчни периоди м. 01 и 04.2023 г. и за лихви за забава за декларирания ДДС за внасяне общо в размер на 7,06 лв. В тази част и относно данъчните задължения РА е с характер на констативен индивидуален административен акт, тъй като установява факта на съществуването на вече установени с представляващата изпълнително основание (вж. чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК) справка-декларация задължения за данък за внасяне.

С обжалваното решение е отхвърлено оспорването срещу РА.

Мотивите на съдебния акт възсъздават акта на решаващия орган. Значителна част от тях представляват компилативен цитат на съобразителната част и на решаващите мотиви на решението на ДДОДОП от оспорването на РА по административен ред (от абзац осми на стр. 2 до четвъртия абзац на шеста страница). Съдебният акт е съдържателно различен от юрисдикционния акт на администрацията само в уводната част, в частта отразяваща приемането на заключенията на комплексната съдебно-счетоводна и автотехническа експертиза и на графическата експертиза и възпроизвеждаща съдържанието им и в частта, която систематично следва да съдържа правните изводи на съда, но извън заключението за издаване на РА от компетентни органи по приходите във формата за действителност и при спазване на административнопроизводствените правила, представлява преразказ на експертните заключения, обобщение за представяне от жалбоподателя на голям брой неистински документи и интерпретация на практиката на СЕС.

Решението е неправилно.

Основателни са касационните оплаквания за допуснати при постановяването на оспореното решение съществени нарушения на процесуални правила.

При действието на чл. 172а, ал. 1, т. 6 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК решението следва да съдържа какво постановява съда.

Решението на първостепенния съд не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения.

Преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът следва да определи кои факти приема за доказани, т.е да извърши фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма да формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не представлява оценка на доказателствените източници възпроизвеждането на юрисдикционния акт на директора на Дирекция ОДОП или посочването на събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателствени средства без с това да са свързани направени от съда фактически констатации. Доказателствените източници не са обсъдени, не е преценена доказателствената им стойност и не е заявено от съда кои факти приема за установени.

В противоречие с принципа на непосредственост познавателната дейност на съда е опосредена от тази на вещите лица. Съдът е ценил заключението на комплексната експертиза и в частта, съдържаща правни изводи за липсата на настъпило данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 и ал. 2 ЗДДС и на предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, което изключвало изискуемостта на данъка и задължението за начисляването му, което обуславяло отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, както и за неспазването на изискванията на чл. 71 ЗДДС. С арг. от чл. 194, чл. 1 ГПК експертизата е информационен източник за факти, за чието установяване са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други и не замества правораздавателната дейност на съда.

Неясно по какъв критерий съдът е класирал съпътстващите доставките документи (вътрешни приемо-предавателни протоколи, приемо-предавателни протоколи и стокови разписки) като вторични. Като доказателствено средство те са първични, тъй като отразяват пряко правно или доказателствено релевентен факт. Стоковата разписка е и първичен счетоводен документ по критериите на чл. 4, ал. 2 ЗСч (като такъв е разглеждана и в решението на ДДОДОП).

Ненадлежна е извършената от съда проверка на оспорените от ответника частни свидетелстващи документи. Обратно на приетото от него тази категория документи не се ползват с материална доказателствена сила и за установяване на неблагоприятни за съставителя им факти (арг. от чл. 175 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК). Съдът не е разграничил документите с недоказана автентичност (непредставените в оригинал) от неподписаните или подписаните от единия от посочените за съставители (заради липса на подпис въобще или поставянето на подпис чрез щемпел), а е заявил общо, че документите са неистински. Дължими са били изводи за последиците за доказването от отсъствието на оригиналите на документите, като се разграничат хипотезите на поискан и непредставен оригинал по чл. 183, ал. 1 ГПК и отсъствието на оригинал, осуетяващо доказването по чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК на истинността на документа.

В противоречие с процесуалния закон са изключени от доказателствата по делото документите стокови разписки, чиято автентичност в частта за подписите за съставил, съдът е признал. Липсата на подпис за получател може да се вземе предвид при определяне на доказателствената стойност на документа, но не е основание за изключването му от доказателствата. В публичното правоотношение, чието съдържание е претендираното от ДЗЛ данъчно предимство документираното с разписките предаване на стоките е за установяване на благоприятния за получателя факт на осъществяване на доставката, но в търговското правоотношение служи за установяване на благоприятния за продавача факт на изпълнение на задължението му по търговската сделка.

Опущенията на съда в процеса на доказване опорочават и правораздавателната му дейност за привързване на правни последици към установените факти - чл. 235, ал. 2 от ГПК. Не са правни изводи на съда имплементираните в мотивите на решението му части от решения на Съда.

Средството за преодоляване на възприетите опущения на първостепенния съд е отмяната на постановеното от него решение /чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В контекста на горните разяснения новото първоинстанционно производство следва да започне от стадия на съдебното дирене, за да се даде възможност на страните да съобразят процесуалното си поведение с правилата на доказателствената тежест /която да се разясни надлежно при съобразяване на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Дължимо е изготвяне на заключителния съдебен акт със съдържанието по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и чл. 172а, ал. 1, т. 6 АПК, като дейността на съда в процеса на доказване се съобрази с указанията в мотивите на настоящото решение. Първостепенният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във ВАС в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение