Решение № 9086 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16061/2013 г.

Решение № 9086 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16061/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби. Касаторът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"/ Варна при ЦУ на НАП обжалва решение № 2427/8.10.2013 г. на Административен съд /АС/ Варна, постановено по адм. дело № 1658/2013 г. по описа на съда, в частта му, в която е отменен оспорения ревизионен акт /РА/ относно установени задължения за ДДС и лихви за данъчни периоди м. 11.2007 г., м. 03.2009 г., м. 06.2009 г., м. 10.2009 г. и м. 11.2009 г., както и в частта на присъдените разноски. Развива като касационни основания оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска да се уважи касационната жалба като се отмени решението на АС Варна в обжалваната му част като изцяло се отхвърли жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Митко Йорданов Атанасов от гр. Добрич, в отговор подаден от процесуалния представител адв. Р. Иванов, оспорва основателността на касационната жалба. Касаторът Митко Йорданов Атанасов обжалва решение № 2427/8.10.2013 г. на Административен съд /АС/ Варна, постановено по адм. дело № 1658/2013 г. по описа на съда, в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу оспорения от него РА, само относно определени допълнителни задължения за ДДС и лихви за д. п. м. 12.2008 г., м. 03.2009 г., м. 06.2009 г., м. 10.2009 г., м. 11.2009 г. Развива оплаквания, поддържани в съдебно заседание и ок процесуалния представител адв. Р. Иванов, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материална незаконосъобразност и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Представя нови писмени доказателства. Претендира за отмяна на обжалваното решение в тези части и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази жалба - директор на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Екимова, в молба, изразява становище за недопустимост на новите писмени доказателства и за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на директора на Д "ОДОП" Варна относно д. п. м. 11.2007 г. и за основателност на касационната жалба на Митко Йорданов Атанасов относно д. п. м. 12.2008 г. В останалата част на двете жалби намира същите за неоснователни. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими, подадени в срок и от надлежни страни. Решението на АС Варна е предмет на касационна проверка само в частта, в която е разгледана законосъобразността на РА № 081201534/3.07.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта потвърдена с решение № 86/5.04.2013 г. на директора на Д "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, в частта му по ЗДДС относно данъчни периоди м. 11.2007 г., м. 12.2008 г., м. 03.2009 г., м. 06.2009 г., м. 10.2009 г. и м. 11.2009 г. В останалата си част по ЗДДС за д. п. м. 12.2007 г., м. 01.2008 г. и м. 10.2008 г., както и в частта по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. - РА и решението на АС Варна са влезли в сила. При преценка валидността, допустимостта и процесуалната законосъобразност на оспорения пред него ревизионен акт, административният съд не е констатирал пороци. Тези изводи на съда не са предмет на касационно оплакване. Законосъобразно съдът е приел, че ревизията е възложена, а РА и РД са издадени от компетентни органи, в законоустановените срокове. Обосновано е прието, че в хода на ревизионното производство, проведено в частта си по ЗДДС по общия ред /за разлика от частта по ЗОДФЛ, в която ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК/ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Относно установените с РА задължения за ДДС по ЗДДС и лихви за д. п. м. 11.2007 г. В тази част производството пред ВАС е по жалба на данъчния директор. АС Варна е отменил РА относно допълнително определен ДДС в размер на 8233,33 лв. и лихви върху него в размер на 4483,02 лв., произтичащи от установено от приходните органи невнасяне на ДДС. Митко Атанасов е регистриран като ЕТ "Елизабет - Митко Атанасов", регистриран по ЗДДС от 10.04.2010 г. Приходните органи са приели, че постъпилата по сметка на едноличния търговец сума в размер от 49400 лева, внесена по банков път на 16.11.2007 г. с наредител РЛ - Митко Атанасов представлява плащане по облагаема доставка, за която не е издадена фактура и не е начислен ДДС. Позовават се на счетоводното отразяване на плащането при РЛ по сметка "Разчети със собственици" и текст "плащане клиент, прехвърляне на средства" и издадена на същата дата фактура № 36 с данъчна основа 2500 лв. и 500 лв. ДДС с предмет "продадено право на строеж за офис № 4 и 6, очевидно по НА № 129/16.11.2007 г., приемайки че постъпилата сума представлява авансово плащане за строителна услуга за изграждане на обекта /офис № 4 и6/, при което и на основание чл. 25, ал. 6 ЗДДС данъкът е дължим при плащането и преди възникване на данъчното събитие. За да отмени РА като незаконосъобразен в тази му част съдът обосновано е приел, че спор по установените факти няма. Счел е, че при установеното от събраните писмени доказателства /банкови извлечения/ прехвърляне на парични средства в размер на 49900 лв. от личната сметка на собственика по разплащателната сметка на ЕТ, не е доказано твърдението на приходните органи за извършено плащане по доставка, още повече, че не е се посочва между кои страни е доставката и каква е нейната данъчна основа. Решението е правилно. Законосъобразно първоинстанционният съд е отчел, че доказателствената тежест за установяване наличие на облагаема доставка, по която да е дължим ДДС, е върху приходните органи. Установяват се положителни факти от обективната действителност, без да е приложима презумпцията за вярност на фактическите констатации на РА с оглед провеждане на ревизията по общия процесуален ред. Ето защо в доказателствена тежест на приходните органи е да установят наличие на облагаема доставка във връзка с получените средства от ЕТ, предоставени му от едноличния собственик. Обосновано съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява такава облагаема доставка, а именно авансово плащане по строителна услуга с непосочен възложител. Счетоводното отразяване не е еднозначно и само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за облагаема доставка към неизвестен субект с вероятен предмет и неустановена данъчна основа. Единственото установено в случая е получаване на средства от едноличния търговец с произход- собственика на фирмата. Не е налице неустановен произход при търговеца. Обстоятелството дали е налице неустановен произход на тази сума при физическото лице е от значение за облагането по ЗДДФЛ, а не по ЗДДС, поради което не е предмет на касационна проверка. Решението е правилно и следва да се остави в сила в тази му част. Относно установените с РА задължения за ДДС по ЗДДС и лихви за д. п. м. 12.2008 г. В тази част производството пред ВАС е по жалба на търговеца. АС Варна е отхвърлил жалбата срещу РА относно допълнително определен ДДС в размер на 11316,67 лв. и лихви върху него, произтичащи от установено от приходните органи невнасяне на ДДС. Приходните органи са приели, че по силата на договор за продажба на недвижим имот, обективирана в нот. акт № 121/15.12.2008 г. търговецът и РЛ е продал имот на лицата Дичева и Вълчева за сумата 67 900 лева, преведена по банков път. Безспорно е, че за тази облагаема доставка на имот ЕТ не е издал фактура и не е внесъл ДДС за д. п. м. 12.2008 г. Приходните орган са определили ДДС за внасяне върху продажната цена, която са счели, че е уговорена с ДДС. Касаторът и РЛ възразява, че по силата на предварителен договор от 18.09.2007 г. е уговорена с лицето В. Ханджиев продажбата на същия имот за сумата 34717 евро. Ханджиев е извършил авансови плащания на цената в периода м. 09.2007 г. - 06.2008 г., за които са издадени фактури и е начислен ДДС /видно и от РД и РА/. По силата на тристранно споразумение от 15.12.2007 г. Дичева и Вълчева встъпват в правата на Ханджиев, със съгласие на ЕТ "Елизабет - Митко Атанасов" като се задължават да заплатят платената от него авансова цена и да придобият имота с окончателен договор, т. е. поемат правата и задълженията на Ханджиев. Счита, че приходните органи не са доказали твърдението си, че извършените авансови плащания от Ханджиев са за друг имот. Счита, че ДДС не се дължи за сделката по нот. акт от 15.12.2008 г., тъй като се дължи еднократно и вече е начислен за същата сделка. Разпитан като свидетел Ханджиев потвърждава сключването на анекса и връщането от страна на Дичева и Вълчева, в същия ден, по банков път, на заплатената от него сума. В касационната инстанция се представя заверено извлечение от банковата сметка на Ханджиев в ДСК Банка, от което е видно, че на 15.12.2008 г. на същия е преведена сумата 72 000 лева от Радостина Дичева, с основание "покупка на имот". Оплакванията на касатора са основателни. Необосновано съдът е приел, че няма достатъчно събрани доказателства за извършено прехвърляне на вземанията, при което третите лица Дичева и Вълчева, със съгласието на продавача, встъпват в правата на купувача Ханджиев по предварителен договор. В тази връзка са налице, както неоспорени писмени доказателства частни диспозитивни документи, ползващи се с материална доказателствена сила - предварителен договор от 18.09.2007 г. и тристранен договор от 15.12.2008 г., авансови плащания на цената от страна на Ханджиев и издадени фактури с начислен ДДС. Налице са гласни доказателства на св. Ханджиев, установяващи същите обстоятелства като отразените в писмените документи. По силата на приетото в касационната инстанция ново писмено доказателство - официално заверено извлечение от банкова сметка на Ханджиев, изводите на съда за липса на разплащания между двете приобретателки и Ханджиев и за съставяне на документи с оглед целите на ревизионното производство, се явяват необосновани. Разминаването в размера на сумите по нот. акт и преведените на Ханджиев е несъществено и неотносимо за спора. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, се установява при условията на пълно доказване, както извършването на цесията, така и изпълнението на поетите права и задължения на страните, вкл. относно възстановяване на платените суми и прехвърляне на собствеността върху имота. С оглед това встъпване и даденото съгласие, за продавача възниква задължение да прехвърли правото на собственост на имота върху встъпилите купувачи. Предвид установеното авансово заплащане на цената, за което са издадени фактури и е начислен ДДС, не възниква задължение за издаване на фактура във връзка със сключения нотариален акт, в която да се начисли ДДС. С оглед направената цесия не са приложими правилата за разваляне на договора и съответно за издаване на КИ. Основателно касаторът счита, че по една и съща облагаема сделка - в случая продажбата на апартамент № 7 - ДДС се начислява и дължи еднократно. При установени данни това да е станало при авансовите плащания, не се дължи начисляване на ДДС при сключване на окончателния договор. По изложените съображения решението на АС Варна в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА в частта, в която са установени допълнителни задължения по ЗДДС за д. п. м. 12.2008 г. следва да се отмени като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен РА в същата част. Относно установените с РА задължения за ДДС по ЗДДС и лихви за д. п. м. 03.2009 г., 06.2009 г., 10.2009 г. и м. 11.2009 г. В тази част производството пред ВАС е по жалби на данъчния директор и на търговеца. АС Варна е изменил РА относно допълнително определени задължения за ДДС и лихви, произтичащи от установено от приходните органи невнасяне на ДДС. Приходните органи са приели, че в нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДДС данъчната основа на продадените недвижими имоти новопостроената от РЛ сграда в гр. Добрич, ул. "Екзарх Антим I" е по-ниска от себестойността им, при което са увеличили данъчната основа на всяка от прехвърлителните сделки за продажба по отделните нотариални актове и съответно на това са начислили допълнително ДДС. Същата себестойност от 443,35 лв. за 1 кв. м е определена и от вещото лице по назначената и приета ССчЕ по делото. В заключението на вещото лице са определени по-ниски данъчни основи, от тези определени от приходните органи, тъй като от квадратурата на имотите са изключени придобитите от купувачите идеални части от правото на собственост върху поземления имот, в който са придобити обектите. За да отмени частично РА в тези му части съдът се е позовал на заключението на експертизата. Приел е, че в себестойността на имотите и оттам в данъчната основа за облагане не следва да се включва квадратурата на идеалните части от придобитото право на собственост върху поземления имот. Решението е правилно. Касационните оплаквания на двамата касатори не са основателни. Правилно са определени от приходните органи данъчните периоди, за които е начислен допълнително ДДС. В случая земята върху, която е построена сградата е включена в себестойността на жилищната сграда, като както от органа по приходите, така и от вещото лице са установили себестойност на обекта в размер на 443,45 лв. на кв. м, включително със стойността на земята. При това положение прибавянето на квадратура площ от земята към площта на обектите в сградата, както е сторил органа по приходите води до повторно начисляване на ДДС върху земята. Съответно, първоинстанционният съд като е изключил 326,02 кв. м идеални части от правото на собственост върху поземления имот, които са калкулирани в себестойността от 443,45 лв. на кв. м и е изменил размера на дължимия ДДС е постановил в тази част законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази му част. С оглед частичната основателност на касационната жалба на търговеца, данните за направени и поискани разноски в касационното производство, съобразно представен списък и приложения към него, съразмерно на уважения интерес, в тежест на бюджета на приходните органи следва да се присъдят разноски в размер на 1500 лв. Мотивиран така Върховният административен съд, осмо отделение,