Решение № 2470 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7458/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Брозе Фарцойгтайле Се & Ко.КГ, Вюрцбург, депозирана чрез адв. Матеева и адв. Евтимов, против Решение 1140/22.02.2023 г. на Административен съд - Софияград, постановено по адм. д. 12469 по описа за 2021 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) П-22221121122568-004-001/23.07.2021 г., издаден от М. Пенев на длъжност главен инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - София, потвърден с Решение 1575/11.10.2021 г. на зам. директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който му е отказано възстановяване на данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 125 847,47 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., и дружеството е осъдено да заплати разноски на НАП в размер на 9 683,90 лева. Касаторът аргументира съображения, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК. Твърди се, че преценката на съда за единство и неделимост на доставките на инструментално оборудване с последващите вътреобщностни доставки (ВОД) на произведените с тези инструменти детайли е неправилна. Според касатора доставката на инструментално оборудване не притежава характеристиките на съпътстваща доставка. Развива доводи, че в процесния казус липсва общо плащане на доставките. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на оспореното решение и на процесния АПВ, съответно даване на указания на органите по приходите да издадат нов АПВ, с който да бъде уважено искането на дружеството за възстановяване на ДДС. Претендира присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адвокат - пълномощник. Моли съда да прецени дали не следва да се отправи преюдициално запитване до СЕС. Ответникът по касация - Директорът на Дирекция ОДОП - София, не изразява становище. Брозе Фарцойгтайле Се & Ко.КГ, Вюрцбург, е подал и частна жалба срещу Определение 5202/16.06.2023 г. по адм. д. 12469 по описа за 2021 г. на АССГ. С определението е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта на разноските. Според частния жалбоподател, тъй като съдебното производство е започнало през 2021 г. съответно юрисконсултските услуги са предоставени при действието на предходната редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъдят разноски с оглед разпоредбите на предходната редакция. Моли определението да бъде отменено и присъденото юрисконсултско възнаграждение да бъде намалено до 3 788,47 лева. Ответникът по частната жалба - Директора на Дирекция ОДОП - София, не е подал възражение. Представителят на Върховна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. От фактическа страна съдебният състав е установил, че с резолюция за извършване на проверка П-22221121122568-0РП-001/14.07.2021 г., издадена от Г. Саздова на длъжност главен инспектор по приходите в дирекция Контрол, отдел Проверки, при ТД на НАП - София, е възложено извършването на проверка от М. Пенев на длъжност главен инспектор по приходите по искане, подадено от BROSE FAHRZEUGTEILE&CO.KG WURZBURG, Германия за възстановяване на ДДС в размер на 125 847.47 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., по реда на чл. 4 от Наредба Н-9/16.12.2009 година. С процесния АПВ е отказано възстановяване на данъка. Съгласно установеното от органа по приходите начисленият ДДС е по фактури за доставки от Брозе Кобург и Брозе Бамберг, които представляват ВОД на изработени инструменти във връзка с производство на детайли по подадени поръчки от Брозе Вюрцбург, които са облагаеми с нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка са изложени мотиви, че изработването на инструменти мостри е свързано с производството на крайните изделия и не може да съществува отделно от крайния продукт. С оглед на това органът счита, че доставките на двете представляват една икономическа дейност, поради което същите следва да имат едно и също третиране за целите на облагането с ДДС. Установено е, че дружеството е поискало възстановяване на ДДС по две фактури, издадени от две немски дружества, а именно Брозе Фарцойгтайле Се & Ко.КГ, Кобург и Брозе Фарцойгтайле Се & Ко.КГ, Бамберг. Двете немски дружества, издатели на фактурите, имат ДДС номер, чрез който извършват доставки на територията на Република България. С процесните фактури, издадени от горните дружества, са документирани следните доставки: Фактура 702925/10.11.2020 г., издадена от Брозе Фарцойгтайле Се & Ко.КГ, Кобург, е с предмет 1 бр. PSP елементи по поръчка К-3856-Р-1120. Предходен доставчик на оборудването е Микроак ЕООД и фактурата е издадена във връзка с поръчка от Брозе Фарцойгтайле Се & Ко.КГ, Кобург към Микроак ЕООД. Посочено е, че предметът на доставка остава при доставчика, а собствеността се прехвърля на Брозе Кобург. В поръчката се уточнява, че купувачът предоставя на доставчика инструменталната екипировка изключително за производствени цели на стоки за купувача или трета страна, посочена от него в писмен вид. Съдържа клауза /чл. 6/, че купувачът има право по всяко време да поиска връщането на отделни или всички инструменти, включително документацията, записи на процеса и всички съществуващи резервни части. Уговорено е също така, че изработката на екипировката ще се приеме след одобрение от купувача въз основа на представени от доставчика определен брой първоначални образци на стоките, произведени със същата при условията на серийно производство, предоставени на купувача, заедно с протоколи от изпитвания или отделна първоначална примерна поръчка за покупка. Фактура 9900014424/31.01.2020 г., издадена от Брозе Фарцойгтайле Се & Ко.КГ, Бамберг, е с предмет продажба 0017-7101852, инсталация за лакиране HAVC, поръчка 60000401. Безспорно е, че предходен доставчик и производител на инструмента тулинг е Интегрейтид Микро-Електроникс България ЕООД. Съгласно Договор за покупко-продажба на употребявани машини и съоръжения, сключен между Брозе Вюрцбург като купувач и Брозе Бамберг като продавач, се прехвърля собствеността върху инсталация за лакиране HVAC, с каталожен 0017-7101852, като оборудването се намира в базата на Интегрейтид Микро-Електроникс България ЕООД. Последното използва тулинга за производство на части за жалбоподателя, които впоследствие са предмет на ВОД. Предметът на доставка инструмент/оборудване не е транспортиран след производството му и през целия процесен период се е намирал при производителите Микроак ЕООД и Интегрейтид Микро-Електроникс България ЕООД, като е ползван от същите за производство на детайли части за Брозе Вюрцбург. Безспорно било, че последните са предмет на ВОД от двете български дружества производители на оборудването (тулинга), към дружеството-жалбоподател. Брозе Кобург и Брозе Бамберг са регистрирани в страната за целите на облагане с ДДС, а фактурите са отразени в дневниците им за продажби за съответните периоди. В съдебното производство е изслушано и е прието като неоспорено заключение по ССчЕ. След преценка на установените факти и обстоятелства, поотделно и в съвкупност със събраните доказателства, административният съд е отхвърлил жалбата срещу процесния АПВ. За да достигне до този резултат съдът е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Достигнал е до извод, че доставката на оборудването е изключително предназначена за производството на детайли с конкретни характеристики, необходими за дейността на дружеството-жалбоподател, като извън тази цел придобиването на инструмента няма икономическо значение. Според съда не е спорно, че произведените впоследствие детайли са предмет на ВОД към Брозе Фарцойгтайле Се & Ко.КГ, Вюрцбург. Според решаващия състав доставките са изкуствено разделени предвид специфичната връзка между немските дружества - продавачи на оборудването и приобретателя им. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съдебният акт е подробно аргументиран и съобразен с практиката на СЕС, поради което съдът препраща към неговите мотиви, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Административният съд е установил фактическата обстановка въз основа на доказателствата, приложени в административната преписка и на тези, събрани по време на първоинстанционното производство. Обсъдил е заключението на вещото лице съгласно изискването на чл.202 от ГПК. В практиката си Съдът на ЕС посочва, че в някои случаи множество формални самостоятелни доставки, които по принцип биха могли да бъдат извършвани отделно и по този начин да бъдат обложени или освободени, трябва да се считат за една единствена сделка, когато те не са независими. /Така например в т.51 от Решение на СЕС по дело С-425/06/. По-специално, една доставка трябва да бъде разглеждана като допълваща дадена основна доставка, когато за клиентите тя представлява не цел сама по себе си, а начин да ползват при най-добри условия основната услуга на доставчика /Решение по дело CPP, точка 30/. В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че доставката на оборудването е изключително предназначена за производството на детайли с конкретни характеристики, необходими за дейността на дружеството-жалбоподател, като извън тази цел придобиването на инструмента няма икономическо значение. От съществено значение е, че инструментите и крайните изделия са произведени от един и същи субект, съхраняват се и се използват от него до доставката на детайлите, което обуславя категоричната им връзка. Следва да се посочи и че съгласно т. 44 от решение по дело С-224/11 отделното фактуриране и самостоятелното определяне на цените е довод в подкрепа на наличието на отделни доставки, без обаче да има решаващо значение (в този смисъл Определение по дело Purple Parking и Airparks Services, точка 34). Според Съда на ЕС не са от решаващо значение за определяне на това дали е налице една или множество отделни независими доставки нито договорната структура между страните (наличието на един или няколко договора), нито това дали възнаграждението е договорено като обща сума (вж. решение по дело С - 267/09, т.29). С оглед на горното тълкуване възражението за липса на общо плащане е необосновано. В тази насока липсват и доказателства за извършено плащане по сделките за прехвърляне на оборудването. Съгласно т.54 и т.55 на цитираното Решение на СЕС по дело С-425/06 националната юрисдикция трябва да прецени дали предоставените ѝ доказателства сочат за наличието на една-единствена сделка, независимо от договорната структура на същата, като в този контекст може да се наложи тя да разшири обхвата на своя анализ посредством търсенето на указания за наличието на злоупотреба. Правилен в тази връзка е изводът на решаващия съд, че доставките са изкуствено разделени предвид специфичната връзка между дружествата - продавачи на оборудването /Брозе Кобург и Брозе Бамберг/ и приобретателя им Брозе Вюрцбург, като част от едно общо обединение на търговски дружества. Доставките на инструменти следва да бъдат третирани като ВОД и облагаеми с нулева ставка, поради което неправилно с издадените от доставчиците фактури е начислен данък. В този смисъл е и актуалната практика на ВАС - Решение 12771/19.12.2023 г. на ВАС, Осмо отделение, постановено по адм. д. 6116 по описа за 2023 г., Решение 2734/15.03.2023 г. на ВАС, Осмо отделение, постановено по адм. д. 5618 по описа за 2022 година. Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Във връзка с искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да бъде посочено, че то е бланкетно направено в проведеното съдебно заседание без конкретизиране на въпросите, които според касатора следва да бъдат зададени и са необходими за разрешаването на правния спор. Съобразно чл. 628 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК отправянето на преюдициално запитване до СЕС е обусловено от необходимостта от тълкуването на разпоредба на общностното право. Процедурата, уредена в чл. 267 ДФЕС, е инструмент за сътрудничество между СЕС и националните съдилища или юрисдикции, чрез който СЕС предоставя на националните юрисдикции елементите за тълкуване на правото на Европейския съюз, които са им необходими за разрешаване на спор, с който са сезирани. Националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени предвид особеностите на делото необходимостта от преюдициално запитване. Националните юрисдикции не следва да отправят преюдициални запитвания до СЕС, когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно негово решение или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде отправяно преюдициално запитване, тъй като по отношение на относимите в случая норми от правото на ЕС - Директива 2006/112/ЕО, съобразно фактите по делото, не се констатира да е налице неяснота при тълкуването им, значението и смисълът на разпоредбите са ясни и не будят съмнение. С оглед изложените аргументи, искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 629 ГПК, във връзка с чл. 267 ДФЕС до СЕС, следва да бъде оставено без уважение. По частната жалба: Определението е правилно. Законодателят е регламентирал изрично размера на юрисконсултското възнаграждение, като равен на минималното адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл. 36 от Закона за адвокатурата и издадената въз основа на него Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес на правния спор. Претенцията за присъждане на разноски се предявява до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В случая за първоинстанционното производство това е моментът на проведеното по делото открито съдебно заседание на 22.11.2022 г., към който момент всъщност по делото е осъществено и процесуалното представителство за ответника и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Към този момент приложимата по време норма е тази на сега действащата редакция на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в сила съгласно изм. с ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г.). В този смисъл неоснователни са възраженията, че размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен в предишната редакция на подзаконовия нормативен акт. Във връзка с гореизложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение