Решение № 11472 от 26.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14631/2017 г.

Решение № 11472 от 26.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14631/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София против решение № 157/13.11.2017 г. по адм. д. № 320/2016 г. на Административен съд - Ловеч. Оспорва решението в осъдителната му част, като излага твърдения, че в тази част решението е неправилно и следва да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. Каракушев, редовно призован, се явява лично. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да постанови обжалваното решение, съдът е изяснил релевантните факти и е преценил, че обезщетението, което се дължи на А. Каракушев за претърпените му неимуществени вреди следва да е в размер на 3600 лева. При определянето на дължимото обезщетение съдът се е съобразил с критерии за справедливост по чл. 52 33Д и константната практика по този въпрос. В останалата част съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което го е отхвърлил. Решението на съда е правилно. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Административен съд - Ловеч е сезиран с искова молба, подадена от А. Каракушев срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) гр. София с цена на иска двадесет хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди по време на престоя му в Следствен арест гр. Свищов за времето от 15.12.2011 г. до 15.12.2012 г. С обжалваното решение Административен съд - Ловеч е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на А. Каракушев сумата от 3600 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от лоши битови условия от 15.12.2011 г. до 15.12.2012 г., когато е пребивавал в килии № 1 и № 3 в Следствен арест в гр. Свищов. Отхвърлил е предявения иск за разликата до 20 000 лв. Посочил е в мотивите си, че безспорно е доказана претенцията на ищеца, поради това, че доказателствата по делото установяват лошите битови условия за периода от 16.12.2011 г. до 15.12.2012 г., когато ищецът е пребивавал в килии № 1 и № 3 в Следствен арест гр. Свищов без постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел. В килиите е нямало прозорци, подходяща вентилационна система и е било невъзможно проветряване, не е имало достъп до пряка слънчева светлина. В килиите е нямало тоалетна, а през нощта килиите са били заключвани и ищецът е трябвало да удовлетворява физиологичните си нужди в кофа или пластмасово шише. За периода от 15.12.2011 г. до 15.12.2012 г. съдът е определил обезщетение в размер на 3600 лв. по справедливост. В решението си съдът подробно и мотивирано е изяснил спорните обстоятелства и в съответствие с материалния закон е приел, че са налице основанията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за исковия период. Решението е неправилно само досежно размера на дължимото обезщетение. От доказателствата е видно, че ищецът е задържан в ареста в гр. Свищов на 16.12.2011 г. На 15.12.2012 г. е бил освободен от ареста в изпълнение на Постановление на Окръжна прокуратура. В ареста жалбоподателят е бил настанен в килия № 1, която е с площ от 6 кв. м и в нея са били настанявани различни лица, но не повече от двама. Достъпът до вода и тоалетна се е осъществявал денонощно в общ санитарен възел, извън килиите, като задържаният е бил извеждан след негов сигнал до надзорно охранителния състав. В тази килия не е имало прозорец. Достъпът до проветряване и пряка дневна светлина се е осъществявал чрез отваряне на плътната врата на килията срещу прозорците в арестния коридор. Отопляването на килиите е ставало чрез централно парно отопление в делнични дни и чрез електроуреди в почивни и празнични дни. Арестът в гр. Свищов е закрит със Заповед на Зам. -министъра на правосъдието №ЧР-05-679/16.12.2013 г. Обосновани са изводите на съда, че условията в Ареста гр. Свищов са били такива, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС представлява третиране, способно да породи у него емоционално и морално страдание. Всички негови оплаквания във връзка с липсата на тоалетна, течаща вода, чист въздух, възможност за извеждане извън килията, се потвърждават от доказателствата по делото. Съдът правилно е преценил наличието на основания за присъждане на обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди. Касационната жалба е основателна само в частта на определения размер на обезщетението. Като се има предвид периода от една година на престой на А. Каракушев в Ареста гр. Свищов, дължимото обезщетение следва да бъде намалено на 1500 лв., а до размера от 3600 лв. искът следва да бъде отхвърлен. На касационния жалбоподател не се държат разноски. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ се явяват специални по отношение на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. Те не предвиждат, че при цялостно или частично отхвърляне на предявените искове, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,