Решение № 7833 от 13.7.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от К. Кръстев от гр. София, чрез адв. А. Черногорски с правно основание чл.239, т.1 и т.6 от АПК за отмяна на влязло в сила решение 402 от 16.01.2023г., постановено по адм. д. 3489/2022г. по описа на Върховен административен съд, Пето отделение, с което е отменено решение 711 от 09.02.2022г. по адм. дело 6868/2020г. на Административен съд София - град и отхвърлена жалбата на Кръстев срещу заповед 8121К - 7516/24.06.2020г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на длъжността началник сектор "Противодействие на икономическата престъпност" при 04 Районно управление - СДВР. В молбата са изложени съображения, свързани с основанието по чл.239, т.1 АПК - наличието на нововъзникнало обстоятелство - свидетелят А. Апостолов, на които се основава наказателно производство, върху които се базира и дисциплинарното производство, е бил привлечен като обвиняем по ДП 17/2019г. и впоследствие подсъдим. Дадените показания в административното производство, обективирани в протокол от 19.04.2021г. по адм. дело 6868/20г. се различават от тези дадени в наказателното производство. Относно основанието по чл. 239, т. 6 от АПК се твърди нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Хартата на основните права на Европейския съюз и се позовава на тяхното директно приложение, предвид нарушени права и забраната за унизително отношение. Иска се отмяна на решението на посочените основания и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Представя подробно писмено становище. Не претендира разноски. Ответникът по молбата - министър на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. Стаменова, намира молбата за неоснователна с доводи, че не са налице посочените в нея основания за отмяна на съдебното решение. Представя писмени бележки. Не претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав, след като обсъди посочените отменителни основания и съобрази сроковете по чл.240 от АПК приема, че молбата за отмяна на посочените в нея основания е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба е неоснователна. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени в закона основания по чл. 239 от АПК. Съгласно посочената в молбата разпоредба на чл 239 т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови "доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая като ново обстоятелство се сочи, привличането на лицето А. Апостолов като обвиняем по ДП 17/2019г., което е удостоверено с представения по делото обвинителен акт по пр. 1831/2018г. на специализирана прокуратура по ДП 17/2019г. както и обстоятелството, че свидетелските показания на това лице, дадени в наказателното производство се различават от тези дадени в административното производство. С решение 402 от 16.01.2023г., постановено по адм. дело 3489/2022 г. на ВАС, чиято отмяна се претендира, тричленен състав на пето отделение на ВАС, в производство по чл. 208 и сл. АПК, е отменил решение 711 от 09.02.2022г., постановено по адм. дело 6868/2020г. на Административен съд - София град и е отхвърлил жалбата на К. Кръстев срещу заповед 8121К - 7516/24.06.2020г. на министъра на вътрешните работи, с която ме у наложено дисциплинарно наказание "уволнение". С първоинстанционното съдебно решение по жалба на Кръстев тази заповед е била отменена. Искането за отмяна е подадено на основание чл. 239, т. 1 АПК - наличие на ново обстоятелство, изразяващо се в привличане на лицето А. Апостолов като обвиняем по ДП 17/2019г., което е удостоверено с представения по делото обвинителен акт по пр. 1831/2018г. на специализирана прокуратура по ДП 17/2019г. както и обстоятелството, че свидетелките показания на това лице, дадени в наказателното производство се различават от тези дадени в административното производство. Според разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Непълнотата на фактическия, респ. на доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната, би могла да представлява основание за отмяна по тази точка от чл. 239 АПК. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Същите следва да не са били включени във фактическия материал, както и да не са новосъздадени, т.е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание представляват и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства е необходимо да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай, искателят поддържа наличието на ново обстоятелство, респ. ново писмено доказателство от съществено значение за правния спор, позовавайки се на обвинителен акт по пр. 1831/2018г. по описа на Специализирана прокуратура по ДП 17/2019г. по описа на СО - СП и разпореждане 2451 от 06.12.2022г. по НОХД 20221100203062 по описа за 2022г. на СГС за насрочване на делото в разпоредително заседание по внесения обвинителен акт и призоваване на подсъдимите, сред които искателят К. Кръстев и А. Апостолов за престъпление по чл. 321, ал.3 във вр. с ал.1 от НК и престъпление по чл.302, ал.1 във вр. с чл.301, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 НК и чл.26, ал.1 НК. Представените документи не представляват, нито нови писмени доказателства, нито нови обстоятелства от съществено значение за правния спор. В тази връзка следва да се посочи следното: От съдържанието на оспорената в инстанционното производство заповед е видно, че изводът на ДНО досежно нарушенията е основан на извършените от Кръстев действия, заедно с инспектор Найденов, инспектор А. Апостолов, М. Драцолов и Р. Томов, всички от сектор "Противодействие на икономическата престъпност" в 04 РУ - СДВР, констатирани от ДРО в хода на разследването, като за целта се е позовал на доказателствата, събрани от последния, като например: обобщена справка УРИ 22 бр. 12496/08.05.2020г., становище УРИ 22бр. - 13118/12.05.2020г. и др. Всички констатации са направени въз основа на конкретни доказателствени материали, изрично описани в акта, сред които и наличие на данни за образувано досъдебно производство 17/2019г. по описа на СпНС, пр. пр. 1831/2018г. на Сп. Пр., по което служителят е привлечен като обвиняем. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че служителя Кръстев е допуснал дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194, ал.2 ,т.1, пр.1 и т.4 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл. 203, ал.1, т.7, пр.2 и т.13 ЗМВР - използване на служебно положение за лична облага или за облага на трети лица и деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за които е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение". От съдържанието на обвинителният акт, приложен по делото и разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание по делото, представени от искателя в настоящото производство е видно, че както искателя К. Кръстев, така и лицето за което се твърди, че е променило показанията си - А. Апостолов са привлечени като обвиняеми в хода на образуваното досъдебно производство 1782019г. по описа на СО - СП по пр. 1831/2018г. на Сп. Пр. Тези обстоятелства нямат съществено значение за правилното решаване на правния спор във връзка със законосъобразността на заповедта от 24.06.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Това е така, т.к. органът макар и да се е позовал на образуваното досъдебно производство и снетите сведения и дадени показания от служители, включително А. Апостолов, то изводите на ДНО за нарушаване на етичните правила са фактически обосновани с описаните деяния в заповедта, а не с извършено престъпление, поради което всички промени, включително и придобиване на качеството на обвиняем през 2022г. от лицето А. Апостолов от такова на свидетел и промяната на показанията му, дадени в наказателното производство, не биха могли да представляват ново обстоятелство от значение за правния спор, т.к. нямат значението нито на доказателствени факти, нито на правнорелевантни такива по отношение на правния спор. От друга страна, не е налице обвързаност или някакъв тип въздействие между двете производства дисциплинарното и наказателното, която да налага възникването на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Производството по налагане на дисциплинарно наказание поради извършено нарушение по ЗМВР и наказателното такова, протичащо по реда и при наличието на предпоставките по НПК, са съвършено различни и се образуват, респ. развиват и приключват на различни и независими едни и други предпоставки и фактически основания. В този смисъл връзка между тях не може да се установи, т.к. фактическите основания за налагане на дисциплинарно нарушение, респ. за постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска, са различни от тези, послужили като основание за образуване на досъдебното, респ. съдебното производство. В единия случай това би било нарушение на правила от Етичния кодекс, необвързани в хипотезите си с извършено деяние по посочената разпоредба от НК, а в другия - изпълнителното деяние на състава на престъплението по чл.302, ал.1 във вр. с чл.301, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 НК и чл.26, ал.1 НК. По тази причина фактът, че определено лице е било привлечено в качеството на обвиняем, а преди това е било само свидетел, като ново обстоятелство по отношение на фактическия състав на дисциплинарната отговорност на искателя, обоснована с нарушение на етични норми и уронващи престижа на службата, е несъстоятелно. Актът, с който е привлечено лицето като обвиняем в наказателното производство няма никакво отношение към предпоставките за възникването на дисциплинарната отговорност на Кръстев. Наред с горното, следва да се посочи и разпоредбата на чл. 194, ал. 3 ЗМВР, съгласно чието предписание държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. При действието на тази изрична законова разпоредба следва извод, че хода на досъдебното производство и впоследствие съдебното такова, както и привлечените като обвиняеми лица по това производство по никакъв начин не влияе на преценката досежно основанията за носене на дисциплинарна отговорност. Представените от искателя доказателства не би могло да се приемат и като нови доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Основание за отмяна би бил новооткрит, респ. новосъздаден документ относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. В случая обстоятелствата, които се доказват с обвинителният акт и разпореждането касаят наказателната отговорност на искателя и лицето дало сведения, както в административното, така и в наказателното производство. Тези обстоятелства не са били предмет на доказване в първоинстанционното и касационното производство, поради което и с представянето на документа, който ги установява, не се обосновава посоченото основание за отмяна. От изложеното следва изводът, че представените доказателства, не установяват наличието на ново обстоятелство, респ. не съставлява ново писмено доказателство от съществено значение за правния спор по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което да се квалифицира като основание за отмяна на влязлото в сила решение 402 от 16.01.2023г., постановено по адм. дело 3489/2022 г. на ВАС, пето отделение, с което е отменено решение 711 от 09.02.2022г. по адм. дело 6868/2020 г. по описа на АССГ. По отношение на основанието по чл. 239, т. 6 АПК: Основание по чл.239,т.6 от АПК за отмяна е не всяко твърдяно нарушение на принципите на Конвенцията за защита правата на човека, а наличието на решение на Европейския съд за защита правата на човека, с което такова нарушение на Конвенцията за правата на човека и основните свободи е установено по отношение на молителя. За да е налице отменителното основание по чл.239,т.6 от АПК, решението на ЕСПЧ трябва да установява нарушение на Конвенцията по конкретния случай-предмет на съдебния акт, чиято отмяна се иска., т.е. решението на ЕСПЧ е основание за отмяна по смисъла на чл.239,т.6 от АПК само ако същото обвързва българската държава и молителя по чл.238, ал.1 от АПК по конкретния казус, за който има влязло в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска. В случая К. Кръстев нито твърди, нито представя каквото и да било решение на ЕСПЧ, а още по-малко такова, постановено между него самия и българската държава с предмет конкретния казус. Ето защо и след като не е установено от ЕСПЧ допуснато в производството по адм. дело 3489/2022г. на Върховния административен съд нарушение на Конвенцията по отношение на лицето искащо отмяна, то и направеното на това основание искане за отмяна на влязло в сила решение, следва да бъде отхвърлено при условията на чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК. Наред с горното, следва да се отбележи, че изложените от подателя на искането конкретни съображения в негова подкрепа , най-общо съставляват доводи за наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, недопустими за разглеждане в настоящото производство. Решенията, постановени в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК не подлежат на инстанционен контрол. Водим от горното и на осн. чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,