Решение № 5228 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3737/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. Б., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, роден на [дата]., с посочен по делото адрес: гр. София, [адрес], чрез процесуалния му представител адв. Т. Лютфиева от САК, против Решение 6544/25.02.2025 г., постановено по адм. дело 11980/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 12074/20.11.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че административният орган не е обсъдил всички факти и обстоятелства от бежанската история на молителя, в това число причините за напускане страната на произход, като са изложени и аргументи, че не е изследвана и настоящата ситуация, свързана със сигурността в Сирия и по-конкретно областта, в която е живеел гр. Хомс. Изложено е също така, че при постановяване на решението на съда е следвало да бъдат съобразени и насоките на Върховния комисар на ООН за бежанците от 16.12.2024 г. относно връщането в Сирийска арабска република, която отменя и заменя Съображенията за международна закрила на ВКБООН от март 2021 г. по отношение на хората, бягащи от Сирийската арабска република. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител - юрк. Е. Хичовски, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 08.04.2025 г. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ била законосъобразността на Решение 12074/20.11.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на А. М. Б. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че А. М. Б. е напуснал страната си на произход - Сирия през месец юли 2024 г., влизайки в Турция, където останал 3 дни, след което преминал нелегално от Турция в Република България, където е подал молба за международна закрила. Прието е, че в интервюто чужденецът изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си, не участвал в политически парти, организации, въоръжени групировки, не бил заплашван и не му било оказвано насилие, не е отбил военната си служба и не е получавал призовки или повиквателни. Посочил е също така, че майка му продължавала да живее в Сирия, гр. Хомс, а причината за напускане на държавата му по произход била, че в Сирия нямало сигурност, тъй като имало групи за отвличания на хора срещу откуп. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС са изготвени справки с дата 23.08.2024 г. и 27.08.2024 г., касаещи актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, като е представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа е представена справка с вх. МД-02-20/14.01.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия след падането на режима на Б. А.. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. М. Б., като според съда административният акт е издаден след обстоен анализ на бежанската история на лицето, при съобразяване представените справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ относно Сирия, общото положение в държавата на произход на чужденеца, както и актуалната политическа и икономическа обстановка към датата на издаване на решението. Прието е, че изложените по време на интервюто от молителя причини за напускане на страната му на произход не са от кръга обстоятелства по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Прието е, че липсвали данни чужденецът да е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, като спрямо него не било упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Прието е, че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на бежанската история на лицето, анализ на данните и доказателства по делото, както и при съобразяване Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., съдът е приел, че твърдения за обстоятелствата, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не са направени от молителя. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ както на фактите за Сирийската арабска република, съдържащи се в справки с дата 23.08.2024 г. и 27.08.2024 г., издадени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, така и на твърденията, направени от чужденеца по време на интервюто. Съдът е приел формираните от административния орган съображения за правилни и обосновани, тъй като били съответни и на представените в хода на съдебното производство доказателства за настъпилата впоследствие съществена промяна в обществено-политическата обстановка в страната по произход на молителя, а именно справка от 14.01.2025 г., от която било видно, че в резултат на предприета офанзива от бунтовниците на 8.12.2024г . президентът Б. А. е напуснал Сирия и властта е поета от групировката Х. Т. Ш. . Съдът е приел, че съгласно данните от справката - ситуацията със сигурността в големите градове се стабилизирала, възобновени били международните полети, а от началото до края на 2024 г. приблизително 420 000 сирийски бежанци се били завърнали в страната. В справката е посочено също така, че било предвидено финансиране за публичния сектор, а от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси се предвиждало увеличаване на финансирането за хуманитарния план и плана за възстановяване. Съдът е посочил, че депозираната в съдебно заседание справка била по-актуална от представеното по делото становище на ВКБООН от декември 2024 г., публикувано непосредствено след промяната на режима в Сирия, поради което съобразил изводите си именно с нея. С оглед изложеното, съдът е счел, че обстановката в Сирия действително е претърпяла значителна промяна, но същата не отговаряла на критериите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като безредиците не засягали цялата територия на страната, налице били въоръжени действия в отделни части на страната, но същите не можело да бъдат приравнени на безогледно насилие. За да обоснове тези си изводи съдът се е позовал на обстоятелството, че майката на молителя е останала в Сирия гр. Хомс, където живеел и чужденецът, на факта, че съгласно справката от 14.01.2025 г. били предприети масивни действия за подобряване условията в страната по отношение на транспорт, образование, финансиране и правна защита, а също и на завръщането на над 400 000 бежанци обратно в Сирия. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София - град е правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. М. Б.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на А. М. Б. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е преценено от съда, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от А. М. Б. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представените в административното производство справки на дирекция Международна дейност при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него със справка, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият А. М. Б. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На последно място следва да бъде посочено, че чрез партньорските си неправителствени организации Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) предоставя правни услуги на вътрешно разселени лица, завърнали се бежанци и приемни общности, както и на търсещи закрила лица и бежанци. Видно от общодостъпна справка на ВКСООН, последният изразява готовност да окаже подкрепа на сирийските бежанци, които решават доброволно да се завърнат. В справката се отбелязва, че в Сирия доброволно са се завърнали стотици хиляди сирийци. Излагат се опасения за завръщащите се, но същите не водят до необходимост непременно от предоставяне на закрила, било тя субсидирана или хуманитарна. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 12074/20.11.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на А. М. Б. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд София - град е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,