Решение № 4075 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6158/2019 г.

Решение № 4075 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6158/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. в Министерство на труда и социалната политика срещу Решение № 21 от 03.04.2019 г. на Административен съд Силистра, постановено по адм. дело № 25/2019 г. по описа на същия съд. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски. Ответникът – "Стеаринос" ООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение № BG05 M90 P001-1-008-0236/17 г. на ръководителя на управляващия орган на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г., в частта по т. 4 и т. 6, с която на "Стеаринос" ООД е определена финансова корекция в размер на 10 % от всички допустими и подлежащи на верификация разходи по договорите, описани в т. 3 и е определена сума за възстановяване в размер на 3764 лв. С обжалваното решение административният съд е отменил решението в цитираните по-горе части и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне като е приел, че УО в решението не е посочил, че от нарушението са настъпили или е могло да настъпят каквито и да е вреди за ЕСИФ, т. е. приел е липса на мотиви в акта по отношение на наличието на вреди за ЕСИФ и на причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди. Решението на УО в частта по т. 1, с която е установено извършеното нарушение по чл. 70, ал. 1 т. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, квалифицирано като нередност по т. 10 от Приложение 1 към чл. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /Наредбата/ е влязло в сила, тъй като не е обжалвано. Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място неправилен е изводът на съда за липса на мотиви относно наличието на вреда за бюджета на ЕСИФ и причинно-следствената връзка между нарушението и вредата. Видно от мотивите на самото решение УО е посочил, че при определянето на размера на финансовата корекция следва да се вземе предвид обстоятелството, че е постъпила само една оферта по конкретната процедура, както и че е невъзможно да се определи реалното количествено отражение на финансовите последици от извършеното нарушение. Изложено е още, че е възпрепятствано участието на лица в процедурата като резултат от извършеното нарушение. Т. е. нарушена е конкуренцията. Така описаната вреда е достатъчно индивидуализирана и в причинно-следствена връзка с установеното нарушение. Конкретният размер на вредата не е установен, но горното не съставлява нарушение, доколкото законът допуска при невъзможност да се установи с точност размера на вредата размерът на финансовата корекция да бъде определен по пропорционалния метод. От друга страна съдът не е изложил никакви съображения относно законосъобразността на определения размер на финансовата корекция - процентния показател и основата. В случая съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК. Допуснатото нарушение е съществено и е основание за отмяна на решението и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане от нов състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени законосъобразността на административния акт в обжалваната част на всички основания по чл. 146, както и да изложи съображения относно законосъобразността на определения размер на финансовата корекция На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,