Решение № 580 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10383/2015 г.

Решение № 580 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10383/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Е. П. Д. от град Р. против решение № 4240/18.06.2015 г., постановено по адм. дело № 9802/2014 г. на Административен съд С. - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 320/11.09.2014 г. по преписка № 447/06.08.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Ответникът - директорът на ОУ "И. В." - град Р. В. А. П. не е взела становище по касационната жалба. О. М. С. Т. лично и като майка и законна представителка на С. С. П. са депозирали писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната и административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административното производство е образувано пред КЗД по жалба на М. С. Т. лично и като майка и законна представителка на С. С. П. срещу директора на ОУ "И. В." - град Р. В. А. П. и Е. П. Д. - учител в същото училище за извършена от същите дискриминация под формата на тормоз по признаци "лично положение", "увреждане", като е отказано на ученичката С. П. да замине на екскурзия, което е нарушение на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/. С постановеното решение № 320/11.09.2014 г. по преписка № 447/06.08.2012 г. Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ установява, че директорът ОУ "И. В." - град Р. В. А. П. не е извършила нарушение по ЗЗДискр., както и че Е. П. Д. - учител в ОУ "И. В." Р. е извършила пряка дискриминация по отношение на С. С. П., като е отказала да я включи в предстояща училищна екскурзия поради нейното увреждане, което представлява нарушение по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. - дискриминация по признак "увреждане". Н. Д. е наложена глоба в размер на 250 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. Крайният извод на решаващия съд е, че законосъобразно с решение № 320/11.09.2014 г. на КЗД е установено, че учителката в ОУ "И. В." град Р. Е. Д. е третирала различно С. П. - ученичка в VIб клас на същото училище "увреждане", представляващо пряка дискриминация и нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. За допускане на установеното нарушение по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр по посочения признак, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно КЗД е ангажирала отговорността на Е. Д. - учител в ОУ "Иван вазов"- Р.. В мотивите на съдебния акт са изложени аргументи, че в случая са налице действия, с които пряко се засягат права или законни интереси и е налице неравно третиране по защитен от закона признак "увреждане". Прието е за доказано, че детето С. е третирано по-неблагоприятно в сравнение други лица при сходни обстоятелства /нейните съученици при организиране на екскурзия в края на учебната 2012/2013 г./. Това третиране е причинно обусловено от защитен от закона признак "увреждане" и не е обективно оправдано с постигане на законова цел. Поради това е отхвърлил жалбата като неоснователна. Касационната инстанция намира решението за правилно. Освен в националното ни законодателство, защитата на правата на хората с увреждания е регламентирана в Конвенцията на ООН за правата на хора с увреждания, приета от Общото събрание на ООН на 13.12.2006 г., в сила от 03.05.2008 г. и ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 26.01.2012 г., /обн. ДВ, бр. 12/10.02.2012 г., /, както и в редица актове на Европейския съюз: Договорът за функциониране на Европейския съюз изисква, чл. 10, при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на увреждане, а чл. 19 предоставя на Съюза правомощието да приема законодателни актове за справяне с дискриминацията; В чл. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз определя, че човешкото достойнство е ненакърнимо и трябва да се зачита и уважава. Член 24 предвижда право на децата "на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие", както и че "при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение". Член 26 изрично признава и зачита "правата на хората с увреждания да се ползват от мерки, които осигуряват тяхната автономност, социалната и професионалната им интеграция и участието им в живота на общността". Изрична забрана за всяка пряка или непряка дискриминация е предвидена и в Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка на равно третиране в областта на заетостта и професиите, като се забранява дискриминиране, основаващо се на религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация в сферите, предмет на регулиране от нея и цели прилагане на принципа на равно третиране. Директивата изрично в чл. 7, признава правото на държавите-членки да приемат специфични мерки за предотвратяване или компенсиране на неравностойно положение, свързано със защитените признаци. В Конвенцията за правата на хората с увреждания изрично се сочи, че "дискриминацията срещу когото и да било по признак увреждане представлява нарушение на вътрешно присъщото достойнство и ценност на човека". Между основните принципи, на които се гради конвенцията, са "зачитане на вътрешно присъщото достойнство, самостоятелност на индивида, включително свободата на личен избор и неговата независимост", "забрана за дискриминация", "зачитане на развиващите се способности на децата с увреждания, зачитане на правото на децата с увреждания да запазят своята идентичност". Член 7 визира задължението на държавите да "предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценно упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца". Член 23, т. 3 определя, че държавите "осигуряват на децата с увреждания равни права по отношение на живота в семейството. С оглед реализирането на тези права и за предотвратяване на укриване, изоставяне, занемаряване и сегрегация на децата с увреждания държавите - страни по конвенцията, осигуряват своевременна и всеобхватна информация, услуги и подкрепа на децата с увреждане и техните семейства". При правилно установената фактическа обстановка, решаващият съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за наличието на проява на дискриминация, по смисъла на чл. 4, ал. 2, във вр. с § 1, т. 7 ДР ЗЗДискр. спрямо С. П. по признак "увреждане". Установено е по делото, че детето е прието в училището с ТЕЛК 100 % степен на увреждане, но без чужда помощ с нормална походка, с нормален слух и нормално интелектуално развитие. За състоянието на детето са уведомени както директорът на училището, така и класният й ръководител. Установено е също така, че С. е участвала в предходни години в подобни училищни екскурзии. За предвидената в края на 2012/2013 учебна година екскурзия С. П. е изявила желание да участва и родителите са внесли определените суми. Въпреки това жалбоподателката като класен ръководител е върнала парите на детото и е предложила друго дете на нейно място, по причина, че няма да бъде спокойна с оглед здравословното състояние на С. В резултат на възникналата ситуация С. не е заминала заедно със своите съученици на екскурзия и впоследствие се преместила в друго училище. С оглед на тези обстоятелства, правилно АССГ е приел, че С. П. е третирана различно на основание защитен признак. За да анализира има или не дискриминация, АССГ е провел необходимото сравнение и е достигнал до правилния правен извод, че съпоставимите лица в случая останалите съученици на П., които не се отличават със защитен признак, са третирани по-добре от нея. Правилно АССГ е отчел, че в контекста на посочените по-горе актове и разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. касаторката е третирала неравно по признак "увреждане" С. П., като отказът й да включи детето в училищната екскурзия е в пряка причинно-следствена връзка с формираната предубеденост и страх от защитения признак. Обосновани са и мотивите досежно определяне размера на наложената глоба, която е в минимален размер. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция е направеното искане за присъждане на разноски от касационната ответница М. С. Т., и представени доказателства за направени такива, касаторката следва да й заплати сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за пълномощника на същата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение