Решение № 167 от 12.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3007/2013 г.

Решение № 167 от 12.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3007/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на И. Д. И. от [населено място] за отмяна на влязло в сила определение № 65 от 22.01.2013 г. по ч. гр. д. № 811/12 г. на Върховния касационен съд, IV г. о. Молителят поддържа, че са налице престъпни действия от членовете на съдебния състав при решаване на делото, поради което иска същото, както и предходните актове по делбеното дело, да бъдат отменени на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК. Ответницата по молбата Т. П. С. счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о., след като прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното: С посоченото определение е оставено в сила определение № 571 от 12.11.12 г. по гр. д. № 551/12 г. на ВКС, I г. о., а с последното е оставена без разглеждане частна жалба на молителя срещу определение № 165 от 26.04.12 г. по гр. д. № 188/12 на ВКС, II г. о. като е прието, че частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Молбата за отмяна е неоснователна. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител връзка с решаването на делото. Във всички посочени случаи неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред, т. е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), респ. чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде проведено съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2-5, чл. 25, т. 2 или чл. 26 НПК. В случая молителят не е представил никакви доказателства за наличие на престъпни действия на членовете на съдебния състав във връзка с решаването на делото, нито твърди такива действия да са били установени по посочения по-горе начин, поради което това релевирано основание за отмяна на влязлото в сила определение не е налице. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В настоящия случай молителят не твърди да е налице влязъл в сила съдебен акт, който да противоречи на атакуваното определение, нито е представил доказателства за наличие на такъв акт, поради което молбата за отмяна се явява неоснователна и на това основание. С оглед изложеното молбата за отмяна следва де се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата направените от нея в настоящото производство разноски в размер на 200 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.