Решение № 60186 от 12.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1453/2021 г.

Решение № 60186 от 12.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1453/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е въз основа подадена молба с вх. № 263717 от 18.03.2021 г. от М. П. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д., за отмяна на решение № 1147 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 7588/2017 г. на Районен съд Плевен, потвърдено с решение № 50 от 8.02.2019 г. по в. гр. д. № 732/2018 г. на Окръжен съд Плевен, с което е признато за установено, че той дължи на "Топлофикация Плевен"ЕАД сумата от 351. 96 лв., от която 331. 76 лв. незаплатена топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация и такса за услуга дялово разпределение за периода 1.08.2015 г. -30.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2017 г. и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 20. 20 лв., като е отхвърлен иска в останалата му част от 545. 94 лв. и са присъдени разноски. Молбата за отмяна е подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради наличие на нови доказателства и обстоятелства – влезли в сила две съдебни решения и заключения на две вещи лица, постановени по друго дело /гр. д. № 2322/2020 г. на ПРС/, за които твърди, че са от съществено значение за изхода на делото, не са могли да бъдат известни при решаването му, но ако бяха известни – изходът от спора би бил друг. В съдебно заседание молителят се явява лично и с процесуалния си представител и поддържа молбата си. Ответникът"Топлофикация Плевен"ЕАД и третото лице помагач "Нелбо"ЕАД не се явяват и не се представляват. Изразеното от ответната страна в отговора становище, чрез процесуалния представител С. е за недопустимост поради просрочие и неоснователност поради липса на предпоставките на посоченото основание за отмяна. Счита, че се желае преразглеждане на вече разрешения правен спор и че молителят се домогва да поправи свое процесуално бездействие в хода на вече приключилото с влязъл в сила акт производство. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: Съгласно установената практика "ново", по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е това обстоятелство, което е съществувало преди момента на постановяване на решението, но което не е било известно на страната, /респективно не е станало достояние на съда/ и нейното незнание се дължи на обективни причини. Не е "ново" това обстоятелство, което е било предмет на обсъждане от съда при постановяване на влезлия в сила акт. Не е ново и това обстоятелство, което страната, ако беше положила дължимата грижа, можеше да установи по време на решаване на спора. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е специално извънинстанционно производство, което се прилага относно влезли в сила съдебни решения. Доколкото съществуващият между страните правен спор вече е разрешен по окончателен начин, отмяната не е средство за пререшаване на същия и няма за цел да предоставя на страните допълнителна възможност за изясняване на останали неизяснени или недоказани въпроси по делото, приключило с влязъл в сила акт. В случая, молителят – видно от изложените от него мотиви – желае, по реда на отмяната, да му бъде предоставена възможност да установи ново обстоятелство, което не е успял да установи в хода на приключилото с окончателен акт производство /че неправилно е изчислена дължимата от него топлинна енергия/. Във връзка с това представя влезли в сила съдебни решения и приетите по тях заключения на вещи лица /постановени по дела, водени от негови съседи, домогвайки се да установи, че съдът постановил акта, чиято отмяна се иска неправилно е преценил отопляемия обем на сградата, от който не е следвало да се изключват определени самостоятелни обекти, находящи се на първия етаж на сградата. Така направеното искане за отмяна не може да бъде уважено, защото способът по чл. 303 и сл. ГПК не е обжалване и не е средство за защита срещу порочни влезли в сила решения. Отмяната е средство за защита само срещу неправилни, но по някоя от изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини, решения. Посоченото от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, в конкретния случай не е налице, защото както вече беше посочено, не е "ново" това обстоятелство, което страната, ако беше положила дължимата грижа /беше ангажирала надлежна експертиза или представила други релевантни доказателства/, можеше да установи по време на решаване на спора. С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение