Решение № 5704 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14321/2011 г.

Решение № 5704 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14321/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 82 от 19.09.2011 г., постановено по адм. д. № 128/2011 г. Административен съд гр. Сливен е отхвърлил жалбата на Мария Димова Илиева от с. Пет могили срещу решение № 6 от 15.04.2011 г. на директора на РУ "СО" гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу разпореждане № О-19-999-21-00008824 от 25.02.2011 г., издадено от длъжностно лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетения и помощи, с което й е отказано отпускането на обезщетение по болничен лист № 0033220, серия А-2009 г., като неоснователна. Осъдил е Мария Димова Илиева да заплати на РУ "СО" гр. Сливен разноски в размер на 150 лева. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Мария Димова Илиева с оплакване, че е неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуални правила. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а съдебното решение за правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на спора пред първата съдебна инстанция е разпореждане № О-19-999-21-00008824 от 25.02.2011 г., издадено от длъжностно лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетения и помощи към РУ "СО" гр. Сливен, с което й е отказано отпускането на обезщетение по болничен лист № 0033220, серия А-2009 г. на Мария Димова Илиева за периода от 03.11.2010 г. до 09.11.2010 г. В обжалваното решение съдът е приел оспорения административен акт за законосъобразен, позовавайки се на нормата на чл. 40, ал. 1 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От събраните по делото писмени доказателствата се установява, че в случая по отношение на Мария Илиева не е осъществен фактическия състав на правната норма, тъй като към 03.11.2010 г., начална дата на отразения период в процесния болничен лист, тя не е имала качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Жалбоподателката не оспорва факта, че на 01.11. и 02.11.2010 г. не се е явила на работа за изпълнение трудовите функции на библиотекар при Народно читалище "Никола Й. Вапцаров" с. Пет могили. За тези дни няма отразен и разрешен отпуск от работодателя, както и надлежно оформен болничен лист. Твърденията на Илиева, че е била на медицински прегледи и в невъзможност да се яви на работа по здравословни причини, не са документирани по законоустановен начин, гарантиращ запазването на трудовите и осигурителни правоотношения. Законосъобразно осигурителят не е внесъл осигурителни вноски за дните на самоотлъчка, с което се прекъсва и осигурителното правоотношение на жалбоподателката. Съдът правилно е приел, че Илиева няма право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 03.11. - 09.11.2010 г., тъй като при настъпването на временната неработоспособност същата не е била осигурен за риска "общо заболяване и майчинство" поради самоволното отсъствие от работа за дните, които предхождат временната неработоспособност, а работодателят не е внесъл осигурителни вноски, тъй като те са недължими. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено при съобразяване на материалния закон и процесуалните правила и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,