Решение № 15458 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 443/2012 г.

Решение № 15458 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 443/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Съдебното производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румяна Иванова Борисова от гр. София, подадена чрез процесуалния й представител срещу решение № 4521 от 21.10.2011 г., постановено по адм. дело № 642 от 2011 г. по описа на Административния съд - София град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - полицейски орган при 04 -то Районно управление "Полиция"- СДВР не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 АПК, образувано по жалба на Борисова е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице рег. № 040093 от 11.01.2011 г., постановена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР от служител - оперативен работник при 04 РУП - СДВР, в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателката основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че Борисова е задържана със заповед рег. 040093 от 11.01.2011 г. на полицейски орган на 04 РУП - СДВР на същата дата в 18,30 часа по образувано досъдебно производство № 24/2011 по описа на РУП - Банско. Правилно първоинстанционният съд е разграничил процесуално-следствените действия, извършени във връзка с ДП № 24/2011 г. по описа на РУП - Банско и действията по задържане на жалбоподателката по ЗМВР и е приел, че мярката по чл. 63 от ЗМВР е постановена на 11.01.2011 г. в 18.30 часа, както и че извършената поправка относно часа не може да обоснове наличие на съществено процесуално нарушение при издаването на процесната мярка. Обоснован и правилен е изводът на съда, че заповедта съдържа реквизитите по чл. 63, ал. 2 от ЗМВР - посочени са фактическото и правното основание за задържането. Към момента на задържането на жалбоподателката са били налице основанията по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - данни, съдържащи се в ДП № 24/2011 г. на РУП - Банско, а именно, че Борисова е съпричастна към извършване на престъпление. Обстоятелството, че впоследствие жалбоподателката не е била привлечена в качеството на обвиняем по ДП № 24/2011 г. по описа на РУП - Банско е ирелевантно, към законосъобразността на обжалваната заповед. За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 ЗМВР е да предотвратяват и разкриват престъпления. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение