Решение № 6826 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1430/2009 г.

Решение № 6826 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1430/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Екзотик-2000" ООД гр. Стара Загора, представлявано от управителя Д. Бонзов срещу решението от 02.12.2008 г. по адм. д. № 1191/2008 г. на Административен съд - Пловдив, ХIV състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу обжалвания РА № 240800156/24.03.2008 г. на орган по приходите в ТД на НАП Стара Загора, потвърден с Решение № 389/19.05.2008 г. на директор Д "ОУИ" при ЦУ на НАП Пловдив, с който на дружеството е коригиран размерът на начисления ДДС за м. 10.2007 г. в размер на 35 066,67 лв. Дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 1041 лв. В касационната жалба се поддържа, че съдът неправилно е приел, че не са налице основанията за издаване на ДКИ и че същото е издадено в нарушение разпоредбите на чл. 115, ал. 1 ЗДДС . Неправилно съдът е приел и това, че не е налице изменение на данъчната основа, тъй като нямало доставка. Счита, че след като в случая е налице авансово плащане, при което впоследствие страните са се договорили с анекси, че размерът на доставката ще бъда променен, то и размерът на платената сума следва да се промени. Връщането на платената сума е въпрос на облигационни отношения между страните и няма отношение към валидността на издаденото кредитно известие. Моли да се отмени решението. Претендира съдебни разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП не е взел становище по делото нито писмено, нито устно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна, по изложените в съдебно заседание съображения. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК и е ОСНОВАТЕЛНА. За да отхвърли жалбата на жалбоподателя, АС Пловдив е приел, че не е налице прехвърляне правото на собственост върху стока, във вр. с извършено намаление (корекция) на размера на начисления ДДС за м. Х. 2007 г. със сумата 35066,67 лв., произхождащо от сключен писмен договор за продажба на брашно между жалбоподателя (продавач) и "Хлебозавод" ООД гр. Габрово (купувач) със срок на договора от 01.01.2007 г. до 30.06.2008 г., защото е уговорено, че това (прехвърлянето) ще стане последващо - към м. декември 2007 г., освен което не е налице и връщане на част от получените авансово суми към датата на издаване на кредитното известие. Разваляне на договора не е налице, не е налице и изменение на данъчната основа на доставката, тъй като в случая няма доставка, съгл. изискванията на чл. 6 от ЗДДС - няма фактическо предаване на процесната стока-брашното. Обстоятелството, че ф-ра № 307/17.07.2008 г., издадена от "Екзотик - 2000" ООД гр. Стара Загора, във вр. с извършеното авансово плащане от "Хлебозавод" на сумата от 400 000 лв. по договора от 01.01.2007 г. - по документ за банков превод от същата дата - 17.07.2007 г. за авансово плащане по авансовата доставка на брашно по същия договор, съдът е приел, че не игнорира необходимостта от наличие на доставка. По разглеждания договор е уговорена базисна цена на брашното от 558 лв. (тон, както и количество от 600 тона, също уговорено, че за осъществяване на сделката купувачът - "Хлебозавод" заплаща авансово стойността на договореното количество брашно на продавача в брой или чрез банков превод и последният се задължава да издаде данъчна ф-ра за авансово плащане. По настъпилата с два анекса от 31.10.2007 г. към договора промяна на базисната цена на брашното - увеличена, а количеството намалено (от 600 т на цена 558 лв.) тон се променя на 249,605 тона на цена 633 лв. (тон) е било уговорено да се издаде кредитно известие на стойност от 210 400,00 лв., както и уговорено, че издължаването на договорираното количество брашно предстои да се извърши поетапно през м. декември 2007 г. и м. януари 2008 г. като за целта ще бъдат издадени данъчни ф-ри за съответните количества, съдът е приел, че след като липсва доставка, то не е налице и изменение на данъчната основа на доставката, само когато съгласно чл. 115, т. 1 ЗДДС доставчикът издава кредитно известие (за намаление) на данъчната основа. Или съдът е приел, че обстоятелството, че фактурата е издадена за авансово плащане не игнорира необходимостта от преценка за наличие на доставка по см. на чл. 6 ЗДДС . Същевременно обаче съдът е приел, че според установеното изключение в нормата на чл. 25, ал. 6 ЗДДС, в случаите когато преди да възникне данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4 (на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена или услугата е извършена) се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането авансовото плащане е приравнено на основание за възникване на данъчното събитие. И в случая е приел, че е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, което е обусловило издаването на ф-рата за авансово плащане по сделката, но не е налице такова, което да обуслови издаването на процесното кредитно известие, тъй като не е налице връщане на част от получената сума - по уговорената с анексите (210 400,00 лв.) и платената от "Хлебозавод" ООД (400 000 лв.) сума. От това пък е приел, че процесното ДКИ е издадено в нарушение нормата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС, поради което правилно на жалбоподателя е бил коригиран размерът на начисления ДДС със сумата от 35 066,00 лв. за данъчен период м. октомври 2007 г. Постановеното решение е неправилно. От подробно описаните и приети от съда като безспорни факти по делото следва, че случаят попада в хипотезата на чл. 25, ал. 6 ЗДДС - когато преди възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането). Съдът по принцип вярно е тълкувал изключението на разглежданата разпоредба, досежно авансовото плащане като приравнено на основание за възникване на данъчно събитие, в който момент доставчикът следва да издаде фактура за авансово плащане и да отрази данъка в СД и ДП, което в случая е безспорно, издадена е ф-ра № 307/17.07.2007 г. с два анекса, но съдът незаконосъобразно и необосновано е приел, че въпросното ДКИ, издадено при условията на чл. 115, ал. 3, пр. 2 ЗДДС - за намаление на данъчната основа е издадено в нарушение на чл. 115, ал. 1 ЗДДС, поради това, че нямало връщане на част от платената сума-уговорената с анексите (към момента на издаването му) и по сключения договор, по който следвало да се върне разликата, уговорена с анексите. Това разбиране на съда не намира законова опора, защото чл. 115, ал. 1 ЗДДС, отнасящ се до изменение на данъчната основа или при разваляне на доставка, за която е издадена ф-ра, са посочени изискванията към доставчика да издаде известие към ф-рата, което освен, че трябва да отговаря на реквизитите на чл. 114 ЗДДС да съдържа и тези по ал. 4 на чл. 115 ЗДДС, между които обаче за валидността на издаденото ДКИ не съществува изискване за връщане разликата в цената, така както неправилно е приел съдът. Или издаденото кредитно известие за сумата от 210 400 лв. - по силата на двата анекса от 31.Х.2007 г., с които е изменен размерът (намален) по сключения договор между страните с безспорно авансово плащане по авансовата доставка на брашно и издадена ф-ра и банков превод на авансовото плащане от 17.07.2007 г. не е издадено в нарушение изискванията на чл. 115 ЗДДС. Безспорно в случая е настъпило изменение на данъчната основа (с подписаните между страните анекси) по възникнало данъчно събитие по смисъла на изключението по чл. 25, ал. 6 ЗДДС - при частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), наложило и издаването на въпросното ДКИ, съобразено с изискванията на чл. 115 ЗДДС. Следователно, в разглежданата хипотеза на чл. 25, ал. 6 ЗДДС законодателят е приравнил авансовото плащане по доставка на основание за възникване на данъчното събитие по ал. 1 на чл. 25 ЗДДС, по което данъкът става изискуем при получаване на частичното авансово плащане. Взаимоотношенията между страните по договора - за връщане разликата в платената сума по авансовото плащане са облигационни отношения и те не влияят спрямо валидността на издаденото кредитно известие. Ето защо жалбата като основателна следва да се уважи. Обжалваното решение като незаконосъобразно следва да се отмени и спорът се реши по същество от касационната инстанция. Обжалваният РА и потвърдилото го решение следва да се отменят. С оглед изхода на делото и претендираните от касатора за присъждане съдебни разноски, то такива му се дължат на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за двете съдебни инстанции в доказания от него размер, възлизащ общо на 1075 лв. по приложен договор за правна защита платено възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лв., приложен по делото на АС Пловдив, (л. 159) и ДТ за двете съдебни инстанции общо 75 лв. Пред касационната инстанция касаторът не се е представлявал, респ. не е доказал адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, първо А отделение,