Решение № 5714 от 21.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13706/2010 г.

Решение № 5714 от 21.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13706/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Телком" ООД гр. София срещу решение № 2351 от 13.07.2010 г. по адм. д. № 1234/2010 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № РД-01-70/19.01.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за прекратяване на правата, произтичащи от лиценз на Общността № 1870 за международен превоз на товари, издаден на дружеството на 19.04.2007 г. Твърдят се касационни основания за неправилност на решението, като мотивирано с разпоредби на вътрешен законов и подзаконов нормативен акт ЗАвтП и Наредба № 11, които противоречат на Регламент /ЕИО/ № 881/92 на Съвета от 26 март 1992 г., на основание на който е издаден процесният лиценз 1870. Счита се, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове, съгласно който ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. В чл. 8, пар. 2 и 3 и чл. 11, § 3 на Регламента изчерпателно са изброени случаите, при които издаденото разрешително /лиценз на общността се отменя/, същите случаи са посочени в общите разпоредби към Приложение I на Регламента и между тях не е предвидено нарушение "неспазен срок за представяне на документи доказващи финансова стабилност на превозвача". В ЗАвтП и в Наредба № 11 няма разпоредба, даваща право на ответника да отнема права произтичащи от вече издаден лиценз на общността при неспазване на срок за представяне на документи, установяващи неговата стабилност и е недопустимо по пътя на тълкуването на бъде изведено такова право. В чл. 14, ал. 1 от ЗАвтП, в пет точки изчерпателно са изброени случаите /основанията/, при които правата на превозвача, произтичащи от издадения лиценз, се прекратяват, като между тях липсва основание "неспазване на срок" по чл. 6, ал. 8 от Наредба № 11. В ЗАвтП не е регламентиран срок за представяне на документи и в противоречие с чл. 15, ал. 3 от ЗНА, във връзка с чл. 5, ал. 1 АПК, единствено в Наредба № 11 се поставя 2-годишен срок считано от издаването на лиценза. Фактът, че дружеството не е губило финансовата си стабилност е бил признат от ответника в съдебно заседание на 1.06.2010 г. Излагат се доводи, че жалбоподателят не е уведомен за започналото административно производство съгласно чл. 26, ал. 1 АПК, не е могъл да участва в него и да защити своите права и законни интереси. На 07.01.2010 г., десет месеца след изтичането на срока по чл. 6, ал. 7 от Наредба № 11, административният орган е публикувал списък на лицензираните дружества, които не са представили документи в срок, но не е изпащал уведомление до жалбоподателя, който не е сменял адреса си на управление, както е признато от ответника. Не е дадена възможност на жалбоподателя да изрази становище по събраните доказателства, съгласно чл. 34, ал. 3 АПК. Не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Жалбоподателят се позовава на нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК, съгласно които административният акт не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава и административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Претендират се разноски. Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Позовава се на постоянна съдебна практика, счита, в чл. 11, § 3 и чл. 8, § 3 от Регламент ЕИО 881/92 са регламентирани хипотези на нарушения, за които се отнема временно или частично заверени преписи от разрешителното, които са неотносими към основанието за прекратяване на правата от разрешителното. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество - неоснователна. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че не е спорен фактът на непредставянето от жалбоподателя на документите, установяващи финансова стабилност в дължимия срок, а последиците от неизпълненото задължение. Представянето на документите по ал. 7 на чл. 6 от наредбата е единственият правно уреден способ за доказването на финансова стабилност на превозвача, поради което неизпълнението на задължението в срок е равнозначно на недоказване на финансова стабилност като предпоставка за осъществяване на дейността, предмет на лицензионния режим и този извод следва от логическото тълкуване на чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвтП, във връзка с чл. 6, ал. 7 и 8 от наредбата. Лицензът на дружеството е от 19.04.2007 г., а задължението съобразно чл. 6, ал. 8 от наредбата е следвало да бъде изпълнено до 19.03.2009 г. Срокът има преклузивен характер и последващото изпълнение на задължението е неотносимо към заповедта. За неоснователно е прието възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неуведомяване на оспорващия за образуването на административното производство. Задължението за представянето на документи във връзка с финансовата стабилност на субекта на лицензията подлежи на изпълнение в нормативно определен срок, поради което съобщаване за неговото изтичане и последиците от него не е било дължимо. Нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и чл. 35 АПК не е съществено, тъй като при неспазването на срока по ал. 8, във връзка с ал. 7 на чл. 6 от наредбата не би се постановило друго решение. Решението е правилно. Съдът е направил правен анализ на относимите за предмета на настоящото производство правни норми и правилно е приложил материалния закон. Изхождал е от разбирането, че лицензионните превозвачи са длъжни да извършват дейността си винаги в съответствие със закона, като е отчел факта, че разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е императивна. Установява се по безспорен начин неизпълнението на превозвача на задължението да представил документи, че отговаря на условията визирани в чл. 7, ал. 6 от Закона за автомобилните превози - за финансова стабилност на търговското дружество. Съгласно чл. 6, ал. 6, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, превозвачите са длъжни да доказват финансовата стабилност на всеки две години от датата на издаването на лиценза за извършване на превоз на пътници и товари на територията на Общността, а чл. 6, ал. 8 изисква документите се представят в едномесечен срок до изтичане на двегодишния период. Доказването на този факт в случая за търговското дружество - жалбоподател е следвало да се извърши до 19.03.2009 г. Безспорно е, че срокът по чл. 6, ал. 6, т. 3 и ал. 8 от Наредба № 11 е пропуснат. За периода от тази дата, след изтичането на срока до датата на издаването на оспорената заповед 19.01.2010 г. за търговското дружество са липсвали доказателства, че е отговаряло на изискванията на споменатия критерий. Като допълнителен аргумент относно характера на срока по чл. 7, ал. 3 ЗАвтП и последиците от пропускането му, следва се посочи, че с действащата редакция на ЗАвтП неспазването на сроковете за представяне на документи за доказване на финансова стабилност, указани в наредбата по чл. 7, ал. 3 от ЗАвтП е изведено като самостоятелно основание за прекратяване на лицензионните права на превозвачите - чл. 11, т. 1, б. "е". Установено е, че на официалната електронна страница на агенцията е публикувано съобщение с рег. № 11-04-127 от 07.01.2010 г. за задължението на превозвачите да представят доказателства за финансова стабилност в срок до един месец преди изтичането на двегодишния срок от издаването на лиценза, като същите са уведомени и за последствията от непредставяне на необходимите документи в срок, а именно - за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза. При наличието на тези данни е направен обоснования извод на съда за законосъобразност на оспорения административен акт, издаден в съответствие с изискванията на цитираните материалноправни норми. Последващото представяне на доказателства от жалбоподателя в рамките на производството пред първоинстанционния съд е ирелевантно за законосъобразността на административния акт, с който са прекратени правата на лицензирания превозвач. Възможно е и при представени книжа в пълен комплект, превозвачът да не е финансово стабилен и правата му по лиценза да бъдат прекратени. Представянето на доказателствата само по себе си не установява финансова стабилност, а е само предпоставка за нейното определяне, съгласно цитираните разпоредби на наредбата. Установено е, че в нормативноопределения срок от превозвача не са представени необходимите документи. Към подадената жалба пред съда са представени доказателства за финансова стабилност, което доказване е следвало да се извърши пред органа, в законовите срокове, в които трябва да се представят изискваните документи. При неизпълнението на това задължение следва да се направи извода, че своевременно не е доказана финансова стабилност, поради което възниква основание за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза. Според закона доказателствената тежест за доказване на финансова стабилност се носи от превозвача, той е този който следва да се грижи и да представи своевременно необходимите доказателства. Посоченото тълкуване на закона, предмет на постоянна съдебна практика, е станало част от съдържанието на закона и не би могло законът да се приложи по друг начин спрямо жалбоподателя. Неоснователно е позоваването на Регламент на Съвета (ЕИО) № 881/92 от 26.03.1992 г. Не е налице изтъкнатото в касационната жалба противоречие между изискванията за финансова стабилност на превозвачите съгласно вътрешноправната уредба (Наредба № 11) и цитирания общностен акт. Изискването на Наредба № 11 за доказване на финансова стабилност на всеки две години от издаването на лиценза е изискване, установено в националното законодателство на държава-членка по установяването в съответствие с предоставеното й право по силата на чл. 3, § 2 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 881/92 от 26.03.1992 г. В чл. 7, ал. 2 ЗАвП са предвидени изискванията за издаване на лицензи, а в ал. 3 е посочено, че условията и редът за установяване на изискванията по ал. 2 и за издаване на лиценз се определят с Наредба. Въз основа на законовата делегация е приета Наредба 11/2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Ето защо съобразяването с изискванията на цитираните нормативни актове не влиза в противоречие с цитираните в касационната жалба разпоредби на Регламент ЕИО 881/92 г. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение