Решение № 3158 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6373/2017 г.

Решение № 3158 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6373/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Н. Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП и на "К. Б. Р." ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. "С." ..№..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя М. Х. Д., чрез адв. П. К., против Решение № 2127 от 31.03.2017 г. на Административен съд С.- град по адм. д. № 9697 по описа за 2015 г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен Ревизионен акт № Р-22220514000759-091-001 от 24.06.2015 г., на органи по приходите при ТД на НАП, С., потвърден с Решение № 1352/03.09.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП С., в частта му, с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 23 098 лв. главница и съответни лихви по фактури на "Хелиос-61-2" ЕООД, "Дитекс-07" ЕООД и "Ремакс-08" ЕООД и в тази, с която жалбата на дружеството против РА в останалата обжалвана част е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на ДД"ОДОП" се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон. Необосновано съдът приел, че е доказана доставката на захар и захарен микс по фактурите на "Хелиос-61-2" ЕООД и "Дитекс- 07" ЕООД при недоказване къде е съхранявана родово-определената стока и как е транспортирана до склада на ревизираното лице. Необосновано съдът приел за реална доставката на услуга по изготвяне на маркетингово проучване по фактурата на "Ремакс-08" ЕООД след като докладът за това проучване бил представен едва пред съда и ревизираното дружество е имало търговски отношения и преди издаването на фактурата с фирмата, за която се твърди, че е намерен нов клиент, в резултат на проучването. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба "К. Б. Р." ЕООД, чрез адв. К., оспорва жалбата по съображения в писмено становище от 23.02.2018 г. Иска оставяне в сила на решението в отменителната част и присъждане на разноски, съгласно представен списък. В касационната жалба на "К. Б. Р." ЕООД се твърди, че съдебното решение в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА в частта му на отказ на данъчен кредит по една фактура на "Интермаркет-01" ЕООД през м. 01.2010 г. с предмет авансово плащане на офис консумативи е необосновано и противоречи на материалния закон. Поддържа, че доставката на консумативите е осъществена, макар да няма приемо-предавателен протокол затова, но има счетоводно отразяване на получените стоки. Предвид многото време от издаване на фактурата до съдебния процес, доказването е било затруднено. Съдът с решението си е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС. Иска се отмяна на решението в тази част и отмяна на РА. Ответникът по тази жалба - ДД"ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Н., оспорва жалбата. Иска отмяна на решението в отменителната му част и оставянето му в сила в останалата част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният адмиинстративен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби, направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото - неоснователни, поради следното: Неоснователни са касационните оплаквания на ДД"ОДОП" за необоснованост на съдебното решение в отменителната му част. В съгласие със съдебната практика на Върховния административен съд и на тази на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата по ДДС, първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството, че доставчиците на захар и захарен микс не е доказано да са разполагали със складове и транспортни средства, само по себе си, не може да обоснове извод за нереалност на доставките. По принцип, възлагането на такова доказване е прекомерна тежест на ревизираното лице, защото от него се иска да установи факти, за които няма как да разполага с доказателства. Съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че след като е установено, че доставчиците са придобили право на собственост върху стоката /като дори е установено плащане по банков път по предходните доставки/, а също и че ревизираното лице е извършило последващи продажби на стоки от същия род, жалбоподателят е направил всичко в рамките на възможното, за да установи, че фактурите отразяват действителни данъчни събития. Твърденията на органите по приходите, че сделките са привидни не са подкрепени с доказателства. Обосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд и относно реалността на доставката по фактурата за извършване на маркетингово проучване. Основният касационен довод в тази част, че самото проучване е представено едва пред съда и е документ, съставен за целите на защитата на ревизираното лице, е неоснователен, защото не може да се прави за първи път в касационната инстанция. В ревизионното производството не е поискано представяне на самото проучване след представянето на приемо-предавателен протокол за предаването му, за да се направи обоснован извод, че такъв документ тогава не е съществувал. Първоинстанционният съд е констатирал, че проучването е обемно и по преценка съда задълбочено и компетентно и че няма твърдения то да е извършено от лице, различно от издателя на фактурата. При представянето му в съдебното заседание процесуалният представител на насрещната страна не е възразил нищо по приемането на документа, а в писмените бележки по съществото на спора няма доводи, че този документ е съставен с оглед целите на защитата на ревизираното лице. Доводи относно съдържанието на проучването не са направени нито пред първата инстанция, нито в касационната жалба. Първоинстанционният съд е приел, че в резултат на получения резултат на услугата, ревизираното лице е намерило нов клиент в лицето на "Г. И. Л.", Кипър. Тази констатация не е решаваща за направения фактически извод за получаване на резултата на услугата - самото проучване, поради което касационният довод, че РЛ е имало търговски отношения с кипърската фирма и преди издаването на процесната фактура не е от значение за правилността на първоинстанционния съдебен акт. Съдебното решение е правилно и в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, в частта му на отказ на данъчен кредит по една фактура на "Интермаркет-01" ЕООД през м. 01.2010 г. с предмет авансово плащане на офис консумативи. Обосновано съдът е приел, че недоказано е извършването на доставката, за която се твърди, че е платен авансът. Основният касационен довод на дружеството относно трудността на доказване, свързана с изтеклото време от издаването на фактурата до ревизионното производство не следва да бъде споделен, защото както първоинстанционният съд е изтъкнал оспорващият не е представил и доказателства за това в какъв офис са били използвани тези стоки и дали в действителност тогава е разполагал с копирни машини, принтери или друга офис техника, която да изисква снабдяване с такива материали. Това доказване е било изцяло във властта на ревизираното лице, независимо от посочения изтекъл период. По приложението на чл. 25, ал. 7 ЗДДС, настоящият състав на касационната инстанция намира следното: Член 65 от Директивата за ДДС, който е транспониран с разпоредбата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС, гласи, че при авансово плащане преди стоките или услугите да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на плащането и върху получената сума. Съгласно т. 35 от мотивите на Решение на СЕС от 13.03.2014 г. по дело С-107/2013, "Фирин", тази разпоредба на Директивата представлява отклонение от правилото на чл. 63 и като такова трябва да се тълкува стриктно (Решение от 21 февруари 2006 г. по дело BUPA Hospitals и G. D., C-419/02, Recueil, стр. I-1685, точка 45). В следващата т. 36 от същите мотиви СЕС е изяснил, че за да може да бъде ДДС изискуем при такива обстоятелства, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане (вж. в този смисъл Решение по дело BUPA Hospitals и G. D., посочено по-горе, точка 48). В настоящия случай първоинстанционният съд е установил, че не са доказани договорни отношения между доставчика и ревизирания получател, а също и че никаква конкретизация на доставката, по която се твърди, че е платено авансово не е извършена / Към процесната фактура няма спецификация или опис за това какви точно са били закупените материали, като количество, вид и характеристики/. Изложеното обосновава извода, че всички релевантни елементи на бъдещата доставка не са били известни към момента на издаване на фактурата за авансово плащане, а това е достатъчно основание за отказ на правото на приспадане по фактурата. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение не страда от пороците, обосновани в касационните жалби и следва да остане в сила. При този изход на процеса на ревизираното дружество следва да се присъдят 351,97 лв. разноски по компенсация за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение