Решение № 123 от 24.10.2023 г. на ВКС по г.д. № 20238002101992/2023 г.

Производството е по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба, подадена от С. А. А. за отмяна на влязло в сила решение № 347/ 20.03.2019 г. по гр.д.№ 4876/2018г. по описа на Добрички районен съд, с което родителските права по отношение на детето Е. С. А., [дата на раждане] год. са предоставени за упражняване на майката З. П. Ж., определено е местоживеенето на детето и режим на лични отношения с бащата С. А. А., който е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 160 лв., считано от 27.11.2017 год.до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и е дадено разрешение за издаване на паспорт и пътуване зад граница на малолетното дете. Молителят обосновава основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК с твърдения, че е нарушено правото му на участие в процеса, тъй като производството е протекло без негово участие, поради процесуални нарушения на чл.42, ал.3 ГПК - в молба от 11.01.2019 год. пълномощникът на ищцата посочил мобилния му номер, но съдът не го потърсил и не го уведомил по телефона за делото и за насрочването му, както и нарушение на чл.47, ал.6 ГПК, тъй като не била налице никоя от хипотезите на разпоредбите за назначаване на особен представител. Ответникът по молбата за отмяна - Е. С. А. действащ със съгласието на майка си З. П. Ж., чрез пълномощника си адв.В.К., в писмения отговор по чл.306 ал.3 ГПК оспорва молбата - уточнение като неоснователна, тъй като съдът е спазил процесуалните правила по призоваването на молителя и неучастието му по делото не се дължи на неправилно приложение на процесуалния закон. Претендира разноски. Ответникът по молбата за отмяна - З. П. Ж. не е депозирала писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна разгледана по същество е неоснователна. Отменителното основание по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК визира три фактическа състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез надлежен представител по делото, а именно: когато поради допуснато от страна на решаващия съд нарушение на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството, страната е била лишена от възможността да участва по делото; когато страната не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая такова нарушение не е допуснато. От данните по делото е видно, че призоваването на молителят С. А. в производството по чл.127 и чл.127а СК е осъществено по реда на чл. 47 ГПК. Съдът е извършил процесуалните действия в определената в закона последователност, които предпоставят призоваване на ответника по делото чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК и е назначил особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Видно от приложената по делото призовка на л. 16, тя е изпратена до С. А. на посочения в исковата молба адрес — [населено място], обл.Д., [улица] на 04.12.2018 г. Призовката не е връчена на адресата като кметът на селото — И. И. е отбелязал, че лицето е в чужбина — Германия повече от една година. Съдът е направил служебно справка по реда на Наредба № 14/2009 г. в Национална база данни "Население", от която е установил, че регистрираният постоянен и настоящ адрес на С. А. е този посочен в исковата молба.Разпоредено е връчването да се осъществи при условията на чл.47 ГПК чрез залепване на уведомление на адреса. Така оформените съобщения и уведомления представляват официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. За опровергаване истинността на съдържанието им - предвид обратните твърдения в молбата за отмяна, молителят, за когото е тежестта на доказване съгласно чл. 193, ал. 3, изреч. 1 ГПК, не е ангажирал никакви доказателства по чл. 307, ал. 2, изреч. 1 ГПК. При така оформените съобщения и уведомление, чиято истинност не е опровергана в настоящото производство, съдът е процедирал при стриктно спазване на процесуалните правила на чл. 47, ал. 1 - 6 ГПК.Не е налице и соченото от молителя нарушение на чл.42, ал.3 ГПК - да бъде призован по телефона, който е бил известен на ищцата. Разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ГПК е уредена като призоваване по изключение, каквото в случая не е налице и прилагането й е предоставено в изключителната дискреция на съда. Нормата не съдържа императивно задължение за съда да призове чрез известен му телефон, поради което и неуведомяването по този начин не би могло да се санкционира с отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 1 ГПК, тъй като във всички хипотези на нормата приложението й е предпоставено от нарушение на конкретно съдопроизводствено правило, а такова не е налице. Освен това в случая чл. 42, ал. 3 ГПК е и напълно неприложим за осигуряване надлежно връчване на искова молба и приложения към същата. По изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. На ответникът по молбата за отмяна не се следват разноски, тъй като липсват доказателства за действително направени такива в настоящето производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение