Решение № 6971 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9114/2018 г.

Решение № 6971 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9114/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Пловдив, против решение № 1299/11.06.2018 г., постановено по адм. дело № 148/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменено негово решение № 2153-15-281 от 28.12.2017 г. и потвърденото с него разпореждане № РО-5-15-00346925/29.11.2017 г., издадено от ръководителя по контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив, за събиране на сума в размер на 2875, 09 лева, от които 2278, 40 лева главница и 596, 69 лева – лихва. Доводите на касатора са за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяването на ново по съществото на спора. Ответниците – Б. Е. и Х. К., чрез процесуалния си представител адв. Е. Божикова в писмено становище оспорват жалбата. Претендират разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност и допустимост, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отменил решение № 2153-15-281 от 28.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № РО-5-15-00346925/29.11.2017 г., издадено от ръководителя по контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на Б. Е., М. К. и Х. К. е разпоредено да внесат сума по акт за начет № РМ-5-15-00335530/06.11.2017 г. в размер на 2875, 09 лева, от които 2278, 40 лева главница и 596, 69 лева – лихва. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Според съда, при реализирането на отговорността по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО, следва да са установени вреди от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК, но само поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Изложил е мотиви, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е основание за търсене на отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, а само това, което е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че с експертно решение (ЕР) № 1880 от 11.07.2014 г., издадено от ТЕЛК в състав д-р Б. Е., д-р М. К. и д-р Х. К. на П. М., е определена 50 % ТНР и срок на определения % ТНР за 3 години до 01.07.2017 г., като ТЕЛК определя по ч. ІV, р. І, т. 2 от НМЕ/2010 – 50 % ТНР за хипертонична болест на сърцето с прояви на симптоматична стенокардия с ЕхоКГ данни за ЛК хипертрофия и хемодинамични нарушения от ІІ ФК по НИХА. С експертно решение № 0963 от 04.11.2015 г., специализиран състав на НЕЛК по сърдечно-съдови заболявания, е отменил решението на ТЕЛК по оценката и е определил за сърдечното заболяване и като краен % ТНР – 40 % ТНР по т. 3, р. VІ, ч. ІV и във връзка с т. 2, р. І, ч. ІV от НМЕ/2010, като не е приел за доказана клинична форма на ИБС. Това е дало основание на директора на ТП на НОИ – Пловдив да разпореди извършването на частична ревизия по разходите на ДОО на лекарите членове на ТЕЛК, която е завършила с акта за начет от 06.11.2017 г. и на членовете на ТЕЛК е разпоредено да внесат цитираните в него суми. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО предвижда, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица и на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинска експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. Така цитирана разпоредбата относно медицинската експертиза означава, че следва да са извършени нарушения на въведени с правна норма, правила и материални предпоставки. Това означава, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние. Тази оценка може да бъде в определени рамки, в който диапазон експертите определят своето заключение и за което те не могат да носят отговорност за професионалната си дейност. Наред с това има и оценка която при наличието на определени факти следва определен точен извод/оценка/ по съдържание определен от правна норма. Професионалната дейност на експертите в този случай се състои в това да бъдат установени правно значимите факти във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице от които факти следва и законовата оценка. В настоящият случай е налице първата от описаните хипотези в която експертите са установили фактите според професионалната си подготовка и са определили процента ТНР в диапазоните "от - до" за която дейност не могат да носят отговорност. Административният орган в своето решение не е разграничил отделните хипотези от дейността на медицинските експерти, а се е задоволил да отчете факта на отменено решение на ТЕЛК като е свързал формално този факт с хипотезата на нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Тази връзка не е автоматична и следва да бъде установявана във всеки един конкретен случай. Всяко решение на ТЕЛК и НЕЛК като резултат на действия и заключения е регламентирана от нормативни разпоредби дейност по издаването им, но не това се има предвид в хипотезата в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 КСО. Целта на закона е да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън нормалната неприкосновена субективна професионална оценка на членовете на ТЕЛК. В настоящият случай административният орган не е доказал виновно поведение на тримата лекари-членове на ТЕЛК, не е изложил и мотиви относно това, в какво се изразява "нарушаването на задължителните разпоредби на нормативната уредба" при издаването на отмененото ЕР на ТЕЛК, даващи основание за реализиране на имуществената отговорност на членовете от състава му. С оглед изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответниците за присъждане на разноски е основателна. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив следва да бъде осъден да заплати на Б. Е. и Х. К. сумата от 360 лева представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен договор за правна защита и съдействие № 24865 от 24.01.2019 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,