Решение № 14464 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6874/2012 г.

Решение № 14464 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6874/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу решение № 2024 от 12.04.2012 г., постановено по адм. дело № 11015/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 1086/07.11.2011 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради противоречие с приложимия материален закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново такова, с което спорът да бъде решен по същество, като жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена. Ответникът - "Резон" ООД, гр. София, чрез упълномощения си процесуален представител, е депозирал писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба, които се поддържат и в съдебното заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становище, че оспореното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: С оспореното решение АССГ по жалба на "Резон" ООД, гр. София е отменил Заповед № 1086/07.11.2011 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, във вр. чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и енергетиката и на нейната администрация и Решение на КЗП по Протокол № 46/06.10.2011 г. е забранено използването на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП като предоставя платформа за публикуване на обяви за продажба на недвижими имоти с невярно съдържание. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна. Счел е, че не е налице хипотезата на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, тъй като публикуването на обявата на сайта не предпоставя промяна или възможност да се промени съществено икономическото поведение на средния потребител, което е елемент от фактическия състав на посочената норма. Развил е доводи, че с оглед спецификата на направената оферта за продажба на недвижим имот, разглеждането на обявата не би могло да доведе автоматично до сключване на сделка, тъй като крайният резултат е опосреден от извършването на допълнителни действия - оглед на имот, поради което е невъзможно да се приеме, че от възприемането на офертата ще се стигне до промяна на икономическото поведение на средния потребител. При това положение е приел, че с налагането на предвидената в ЗЗП принудителна административна мярка органът е приложил неправилно закона. По делото няма спор за факти. Предмет на касационно обжалване са правните изводи на решаващия съд за наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяна на процесната заповед. Настоящият съдебен състав, като разгледа и обсъди доказателствата по делото и твърденията на страните, намира, че атакуваното решение е правилно. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. От друга страна, съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП търговска практика е нелоялна, когато противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния чл. от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. За да се приеме, че една търговска практика е нелоялна по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки. Първата задължителна предпоставка е да е нарушено изискването за добросъвестност и професионална компетентност. Втората предпоставка, която следва да е налице, за да осъществен състава на нелоялна конкуренция по чл. 68г, ал. ЗЗП е тази търговска практика да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния чл. от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Според разпоредбата на § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП "Добросъвестност и професионална компетентност" е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. По силата на § 13, т. 25 от ДР ЗЗП "Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите" е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. В конкретния случай предоставянето на платформа за публикуване на обяви с невярно съдържание за продажби на недвижими имоти по никакъв начин не би могло да намали, още по-малко да намали значително, способността на потребителя да вземе решение за закупуване на недвижим имот, след като се е запознал с неговите характеристики, описани в обявата, което от своя страна да доведе до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Както правилно е приел съдът, преди да вземе решение да сключи или не сделка с недвижими имоти, средният потребител би извършил оглед на имота и едва след това би пристъпил към сключване на сделката. От друга страна този вид сделки/ продажба на недвижими имоти/ не могат да бъдат сключени по интернет. Изложеното обосновава извод за липсата на втората задължителна предпоставка, визирана в нормата на чл. 68г ЗЗП, а именно - използваната практика да променя или да създава възможност да се промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. Ето защо като е приел, че заповедта на председателя на КЗП е издадена в нарушение на материалния закон и по специално на разпоредбата на чл. 68г ЗЗП и е отменил заповедта като незаконосъобразна, Административен съд София град е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. При липса на релевираните касационни основания, както и на такива, за които съдът следи служебно с оглед разпоредбата на чл. 281, ал. 2 АПК, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба - "Резон" ООД за присъждане на съдебни разноски в размер на 150 лева - платено адвокатско възнаграждение, предвид което същата следва да бъде уважена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,