Решение № 3352 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10003/2012 г.

Решение № 3352 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10003/2012 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 246 от 30.05.2012 г. (погрешно посочена 2011 г.) по адм. дело № 344/2012 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 55, ал. 3, вр. с чл. 59, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново - Трети състав, ОТМЕНЯ по протест на прокурор в Окръжна прокуратура - гр. В. Търново, Заповед № СА-01-15-1 от 27.02.2012 г. на Областен управител на Област Велико Търново, в частта й, с която "МАТ - 2001" ООД със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, бул. "Христо Ботев" № 34, е определено за купувач на построената в имот № 000583 в землището на гр. Лясковец, едноетажна сграда - трафопост със застроена площ от 9 кв. метра. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Първа по дата е жалбата от Областния управител на Област с административен център Велико Търново проф. д-р Пенчо Стоянов Пенчев. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като неправилно, тъй като при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост /отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК/. На първо място заявява, че заповедта е издадена при условията на обвързана компетентност, като с нея се приключва тръжна процедура, открита с Решение № РТ-41/6.12.2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в което е определен обектът на продажбата, в който е включена и сграда, предназначена за трафопост, построена през 1975 г. и този предмет е пренесен и в заповедта. Стойността на сградата участва във формирането на началната тръжна цена, предложената от спечелилия участник цена е единна, а при частичната отмяна на заповедта, администрацията е лишена от възможност за изпълнение на на останалата, неоспорена от Окръжна прокуратура - Велико Търново част и не съществува нормативно определен механизъм за изчисляване на остатъка. На следващо място счита за неправилен извода на съда, че сградата попада в кръга енергийни обекти, подлежащи на изкупуване от страна на преносното или съответно разпределително предприятие по смисъла на § 4 от ПЗР на Закона за енергетиката, както и че неправилно е счел за приложима нормата на § 4а от ПЗР на ЗЕ, според която задължително условие е обектът да е елемент от преносната или разпределителната мрежа. Втората касационна жалба е от ДП Национална компания "Железопътна инфраструктура", представлявано от Милчо Алексиев Ламбрев - Генерален директор, подадена чрез пълномощник - процесуален представител Петя Стефанова Николова - юрисконсулт. В тази жалба също се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост и че следва да бъде отменено. Позовава се на изготвения преди продажбата Правен анализ и извлечение от инвентарна книга на дълготрайните активи на поделение "Сигнализация и телекомуникации" Горна Оряховица, на Оценителски доклад, на различни становища, от които се установява, че процесната сграда трафопост е заведена като ДМА в баланса на поделението по сметка 203/1 - сгради в експлоатация, обектът е оценяван като сграда, а не като съоръжение - трафопост, в обекта няма технологично оборудване, а в ПИ № 000583 няма действащи кабели и съоръжения на жп инфраструктурата. Твърди, че сградата на Трафопоста е служила за електрозахранване на съоръжения, които са бракувани и поради закриване на дейностите на ДП "НКЖИ" е отпаднала и необходимостта от сградата за нуждите на жп инфраструктурата. Заявява, че съгласно Счетоводна справка на горецитираното поделение, в баланса му се води дълготраен актив в сметка 204/3 - "Енерг. и двигат. машини и оборудване" - Оборудване на трафопост в едно с трансформаторна машина 25 kVA/20kV с местонахождение км 298+160 в района на гара Честово, който е амортизиран на 100 %. Затова според жалбоподателя в случая не става въпрос за единен енергиен обект, т. к. е отпаднала нуждата от използването на трафопоста като функциониращо съоръжение за ел. захранване по предназначение и той не може да бъде разглеждан като елемент на преносна или разпределителна мрежа, за да бъдат приложими § 4 и § 4а от ПЗР на ЗЕ. Моли съдебното решение да бъде отменено изцяло и отхвърлен протеста на Окръжна прокуратура - Велико Търново, а заповедта на Областния управител да бъде оставена в сила. В открито съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответникът - Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура Велико Търново, не заявява становище по жалбите. Заинтересованата страна - "МАТ - 2001" ООД, гр. Лясковец също не взема отношение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са неоснователни. Решението на съда, с което е уважен протестът на Окръжна прокуратура - Велико Търново и е отменена заповедта на Областния управител по чл. 59, ал. 6 от ППЗДС в частта й, с която "МАТ - 2001" ООД е определен за купувач на построената в имота едноетажна сграда - трафопост - частна държавна собственост със застроена площ 9 кв. м е правилно, материално законосъобразно. Установено е, че трафопостът с оглед неговото предназначение - обект, чрез който се извършва преобразуване на параметрите и разпределение на електрическата енергия, отговаря на дефиницията в § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ за енергиен обект. Не е установена от доказателствата липса на специално оборудване на трафопоста, съответстващо на предназначението му, доколкото към датата на провеждане на търга и неговото финализиране с процесната заповед такова съществува в баланса на ДП "НКЖИ", на когото е бил предоставен за управление, а и фактическа липса на това оборудване не е установено. Не е установено да е извършена промяна на предназначението на процесния обект. Поради това, трафопостът като енергиен обект е подчинен на режима по § 4 от ПЗР на ЗЕ и следва да бъде отчужден в полза на лицензирано енергийно предприятие или да бъде предложен за изкупуване от такова предприятие. В § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ е дадена легална дефиниция на "енергийно предприятие". Съгласно тези разпоредби в ЗЕ единствено енергийните предприятия и то притежаващи лицензия за осъществяваната от тях дейност, могат да придобиват енергийни обекти, съответни на лицензионната им дейност. Определеното за купувач на трафопоста търговско дружество не е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ и предвид разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗЕ не може да придобива енергийни обекти, в случая процесният трафопост, след влизане на ЗЕ в сила. Издадената от Областния управител - Велико Търново заповед по чл. 59, ал. 6 от ППЗДС в частта относно определянето на търговското дружество "МАТ - 2001" ООД за купувач на енергиен обект - трафопост, е издадена в нарушение на материално правните разпоредби на ЗЕ. Налице е основанието на чл. 146, т. 3 от АПК и правилно заповедта в тази част е отменена на посоченото основание. Не са налице касационни основания за отмяна на решението на съда. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира, че и двете касационни жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, от надлежни представители - по закон и по пълномощие на страни по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. На това място следва да се отбележи, че решението на Административен съд - Велико Търново е неблагоприятно и за "МАТ - 2001" ООД, гр. Лясковец който е определен за купувач на процесния трафопост, но от това дружество не е постъпила касационна жалба пред ВАС. Разгледани по същество, и двете касационни жалби се явяват основателни. За да постанови описания по-горе правен резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия, след служебно извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка е установил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, определени от чл. 59, ал. 6 от ППЗДС, след получаването на утвърдения протокол на комисията по провеждане на търга и документацията, постановена е в предвидената от закона писмена форма, съдържа изложение на фактически и правни основания и в нея е разпоредено да се извърши обявяването й по реда на чл. 56 от ППЗДС. Тоест, провеждането на търга с тайно наддаване и издаването на оспорената заповед са извършени при спазване на установените за това процедурни правила. Съдът обаче е приел, че проведената тръжна процедура, респ. заповедта на областния управител, с която е приключила същата, са в противоречие с материалноправни разпоредби на закона в оспорената част, касаеща продажбата на намиращата се в имот № 000583 едноетажна сграда трафопост. Позовал се е на следните разпоредби от Закона за енергетиката: чл. 2, § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, § 4, ал. 7 от ПЗР на ЗЕ, § 1, т. 23 и т. 24 от ДР на ЗЕ, § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗЕ, § 4, ал. 11 и § 4а от ПЗР на ЗЕ, както и на Закона за железопътния транспорт - чл. 3, ал. 1, чл. 10, ал. 1, т. 9 и е приел за неоснователни възраженията на ответника, че трафопостът не представлява енергиен обект, въпреки че е посочил, че трафопостът не е елемент от преносната или разпределителна мрежа, посредством която ДП "НКЖИ" осъществява предмета си на дейност и че не е част от системата за разпределение на тягова електрическа енергия. Съдът е посочил, че не е променено предназначението на трафопоста и е без значение фактът, че в сградата на трафопоста липсва съответното специално оборудване и е отпаднала необходимостта от захранването на обекти на железопътната инфраструктура, поради което и фактически е престанал да бъде елемент от преносна и разпределителна мрежа на електрическа енергия. Съдът е приел, че не се е доказала липсата на съответното оборудване в трафопоста, но дори и такава да е била установена, е без значение за спора при положение, че по счетоводни данни въпросното съоръжение се намира в обслужващата го сграда, с която съставлява единен енергиен обект, подчинен на общ правен режим. За неотносим към спора е приел аргумента за високата степен на изхабеност на сградата и/или оборудването и начислена 100 % амортизация, защото законът не поставя задължението за отчуждаване на енергийните обекти и съоръжения в зависимост от практическата им годност да бъдат незабавно използвани съобразно предназначението им. Освен че е без значение за спора, съдът е приел за недоказано твърдението, че сградата и оборудването на конкретния енергиен обект са практически негодни да бъдат елемент от преносна или разпределителна мрежа. Констатирал е, че в случая няма данни да е отправяно предложение за изкупуване от лицензирано енергийно предприятие и по-конкретно на действащото в този регион "Е. ОН България Мрежи" АД, а купувача на обекта и на целия недвижим имот "МАТ - 2001" ООД не е енергийно предприятие и съответно не би могло да придобива енергийни обекти, което обстоятелство не е съобразено от областния управител при издаване на заповедта - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Въпреки изцяло изяснената фактическа обстановка и изключително подробно развитите във връзка с нея съображения, съдът е достигнал до погрешни крайни правни изводи. Преди всичко следва да се констатира факта, че протестираната от прокурор в Окръжна прокуратура гр. Велико Търново заповед на областния управител е за определяне на купувач на обекти, в случая и на трафопост, който административен акт е последният етап от процедурата, която е уредена в Глава пета от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС), наименована "Принудително отчуждаване, придобиване и разпореждане с имоти и вещи - частна държавна собственост", с предишно заглавие "Придобиване и разпореждане с имоти и вещи - частна държавна собственост (ДВ, бр. 78/2006 г.). Първо се издава заповед за откриване на търга - с тайно или с явно наддаване, определя се начална цена и депозит за участие, определят се условията на търга, утвърждава се тръжната документация, назначава се комисия, търгът се обявява във вестници, интернет и в сградата на администрацията. За конкретния случай е относима разпоредбата на чл. 59 от ППЗДС, защото обектът - предмет на търга, състоящ се от земя с площ от 21 000 кв. м, съставляваща имот № 000583 в землището на с. Лясковец, с построените в него две сгради: битова сграда Терминал Честово - ЗП 80 кв. м и трафопост - ЗП 9 кв. м, са частна държавна собственост, предоставен за управление на Държавно предприятие НК "Железопътна инфраструктура", София, видно от АКТ № 3435 от 24.02.2009 г., като областният управител издава заповедта за определяне на купувача след като получи утвърдения по надлежния ред протокол на тръжната комисия. Тоест, дори и да бъде отменена заповедта за определяне на купувача, в правния мир остава решението за откриване на процедурата, издадено от министъра, който упражнява правата на държавата в държавното предприятие - в случая Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Освен това в случая предмет на търга са трите обекта в цялост - земя и две сгради, които са оценени за продажба едновременно и началната тръжна цена е определена за трите обекта в цялост, а не поотделно за всеки от тях, което би затруднило изчисляването на определената за плащане обща сума само за трафопоста. В този смисъл възраженията на първия касатор - Областният управител на Област с административен център град Велико Търново са основателни. Отделно и независимо от изложеното е необходимо да се отбележи следното: По принцип "трафопост" е енергиен обект според редакцията на т. 23 на § 1 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ) преди изменението в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., защото това изменение е след издаването на процесната заповед на областния управител. Трафопоста е обект, в който се преобразуват параметрите на електрическата енергия и се разпределя електрическата енергия през мрежи. Трафопоста преобразува и по-точно намалява (понижава) напрежението от СН (средно напрежение) в НН (ниско напрежение). Трафопостът (ТП) директно е свързан с разпределителната мрежа (от който тя всъщност започва), а косвено е свързан с преносната мрежа чрез подстанция (ПС), която от своя страна преобразува (намалява) напрежението от ВН (високо напрежение) в СН (средно). Трафопостът е част от електроснабдителната система, която се състои от електроцентрала, електропроводи, подстанция и трафопост. Обобщено казано той е съоръжение от енергийната инфраструктура, което служи за преобразуване и разпределяне на електрическата енергия от преносната мрежа към крайните консуматори, като съответно понижава напрежението и захранва отделните потребители - клиенти по новата редакция. Характеристиката на трафопоста се определя от неговата функция. По делото има събрани многобройни писмени доказателства, че конкретния трафопост с площ от 9 кв. метра, находящ се в имот № 000583, не функционира като трафопост, тоест не изпълнява предназначението, за което е бил построен. В този смисъл са основателни оплакванията на касационния жалбоподател ДП НК "Железопътна инфраструктура", а и не е спорно обстоятелството, че трафопоста не е част от системата за разпределение на тягова електрическа енергия, като следва да се цитира легалната дефиниция на понятието "Тягова електрическа енергия", дадено в § 1, т. 66а от ДР на ЗЕ, а именно - "електрическата енергия, консумирана от контактната мрежа на Национална компания "Железопътна инфраструктура" от електрическия тягов подвижен състав - електрически локомотиви и електрически мотрисни влакове, на лицензираните железопътни превозвачи". С оглед изложеното до тук, процесният трафопост не притежава свойството на трафопост за използването му по предназначение, тоест той не може да се квалифицира като енергиен обект по смисъла на посочените по-горе пояснения и няма законова пречка да бъде продаден на трето лице, което не е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ в редакция преди изменението в ДВ, бр. 54/2012 г. и което осъществява посочените дейности със или без лицензия. Изискванията на § 4 и по-конкретно на § 4а от ПЗР на ЗЕ касаещ обектите и съоръженията, управлявани от Национална компания "Железопътна инфраструктура", са неотносими към конкретния казус, доколкото се установи, че трафопостът не е елемент от преносната или разпределителната мрежа и не е част от електроенергийната и жп инфраструктурата. А освен това, дори и да се приеме обратното, срокът за изкупуване на такива от лицензираните енергийни предприятия не е изтекъл към датата на издаване на заповедта - 27.02.2012 г. нито по старата редакция, нито по новата. По конкретно: относно § 4, ал. 1 и ал. 7 от ПЗР на ЗЕ (на който се е позовал прокурорът в протеста) - в ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г. в сила от 5.03.2004 г. е предвиден срок за изкупуване или за безвъзмездно прехвърляне на енергийните предприятия - 8 години, който изтича на 5.03.2012 г., а след изменението в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г., срокът за изкупуване или за безвъзмездно прехвърляне на енергийните предприятия е 12-годишен от влизането на закона в сила - 17.07.2012 г. А относно § 4а от ПЗР на ЗЕ (на който не се е позовал прокурорът в протеста) - нов текст, обн. в ДВ, бр. 47 от 21.06.2011 г., в сила от 21.06.2011 г. - "обектите и съоръженията, управлявани от Национална компания "Железопътна инфраструктура", представляващи елементи от преносна или разпределителна мрежа, и които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в срок до 13 декември 2012 г.", а след изменението в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г. срокът за изкупуване е до 13 декември 2016 г. Изложеното до тук налага обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлен като неоснователен протеста на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново срещу Заповед № СА-01-15-1/27.02.2012 г. на Областния управител на Област Велико Търново (непрецизно посочено Областен управител на гр. Велико Търново). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,