Решение № 2422 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7889/2018 г.

Решение № 2422 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7889/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Маргаритов от [населено място], чрез адв. Т. Божинов – Адвокатска колегия Пловдив, против Решение № 1040 от 11.05.2018 г., по адм. дело № 2271 от 2017 г. по описа на Административен съд Пловдив. От страната се излагат съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдът да отмени решението на административния съд, както и административния акт, ведно с присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Вълчанова, депозира писмено становище, с което по същество оспорва касационната жалба. Моли с оглед изхода на делото да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. Предмет на съдебен контрол пред касационната инстанция е Решение № 1040 от 11.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2271 от 2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, което е отхвърлено оспорването на Маргаритов против Решение № 2153 – 15 – 147 от 27.07.2017 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта, в която е потвърдено Разпореждане № [номер]/Протокол № 2141-15-19/15.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която е отменено Разпореждане № 86/30.01.2001 г. и всички последващи, както е оставена без разглеждане жалбата на Т. Маргаритов против Решение № 2153 – 15 – 147 от 27.07.2017 г. издадено от директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта, в която е отменено Разпореждане № [номер]/Протокол № 2141-15-19/15.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и преписката по пенсионното досие е върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО за произнасяне съобразно мотивите и производството е прекратено в тази му част, както и е осъден жалбоподателят да заплати на ответната страна разноски в размер на 350 лева. Установява се, че Разпореждане № [номер]/Протокол № 2141-15-19/15.06.2017 г. е издадено в производството по изменение на вече отпуснатата пенсия на жалбоподателя, като на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от Кодекса за социално осигуряване е отменено Разпореждане № 86 от 30.01.2001 г. и всички последващи. С така цитираното от 30.01.2001 г. разпореждане, ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив е постановил, на Маргаритов да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ПОСВ) на осн. § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО), считано от 20.12.2000 г. На лицето е бил изчислен общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд - 49 г., 04 м. и 26 дни. На осн. чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО през 2013 г. е извършена проверка на пенсионното досие на жалбоподателя и е поискано да представи всички документи във връзка с отпусната от 20.12.2000 г. пенсия. Ответникът в хода на първоинстанционното дело не е представил административната преписка, по която на лицето е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст. Установено е при проверката, че досието на жалбоподателя не се съдържа в ТП на НОИ - Пловдив, както и образец от УП - 30 относно местата и периодите, през които лицето е полагало труд. В хода на проверката пред административния орган Т. Маргаритов представя други документи, удостоверяващи осигурителния му стаж за периода от 1.01.1980 г. до 31.10.2000 г. Съобразно тях му се признават само 03 г., 05 м и 13 дни. Поради това органът приема и като се позовава на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО (ред. към 31.12.2010 г.), че жалбоподателят не е доказал правото си да му бъде отпусната ПОСВ от 20.12.2000 г., тъй като няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100. При така установените факти ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив намира, че на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО следва да отмени разпореждането от 30.01.2001 г. и да откаже да отпусне ПОСВ на Маргаритов, считано от 20.12.2000 година. Производството по чл. 99 КСО е специално производство, което се осъществява по реда на КСО, при настъпването на определени факти след отпускането на пенсията, които са от значение за нейния размер. В хипотезата на соченото в административния акт основание, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал и по негова инициатива, когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането ?. От развилото се пред административния орган производство по издаване на обжалвания акт е видно, че жалбоподателят Маргаритов с декларация от 3.06.2013 г. заявява пред ТП на НОИ – Пловдив, че не може да представи документи за трудов стаж, поради обир в дома му. Изрично посочва в декларацията съответните осигурители и времето, през което е работил при тях. По – конкретно се касае за доказване на осигурителен стаж за времето от 1965 г. до 1967 г. – свързано с отбиване на редовна военна служба, от 1968 г. до 1969 г. за работа в "Карбидна фабрика" Асеновград, от 1969 г. до 1971 г. за работа в Редки метали "Възход", съответно от 1971 г. до 1974 г. в "Геоложки проучвания" Наречен, от 1974 г. до 1980 г. в ДАП в Мадан и Смолян, от 1980 г. до 1981 г. в "Явор" Асеновград, от 1982 г. до 1985 г. в "Полимерстрой - монтажник" с. Петърч, от 1985 г. до 1987 г. на обект в Асеновград - обработка на вагони към "Редки метали", от 1988 г. до 1990 г. към "Терснаб" Смолян, от 1991 г. до 1996 г. в Редки метали "Възход" Смолян. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (в сила от 1.01.2000 г.), по първоначално постъпило заявление за отпускане на пенсия се съставя пенсионно досие на заявителя. Към досието се прилагат: заявлението за пенсия; оригиналните удостоверения за осигурителен стаж до 31 декември 1999 г.; удостоверенията за осигурителен доход; удостоверение за наследници; лични декларации; всички последващи заявления и жалби на лицето; експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК), решението на медицинската комисия по чл. 10в; постановени актове, касаещи осигурителните права на лицето. Трудовите, осигурителните и военноотчетните книжки и други документи, освен изброените в изречение второ се връщат на лицето заедно с разпореждането на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. По искане на лицето Националният осигурителен институт издава удостоверение за зачетения осигурителен стаж въз основа на представените оригинални удостоверения, които са приложени към пенсионното досие. На осн. чл. 9, ал. 2 от НПОС пенсионното досие се съхранява в териториалното поделение на НОИ, чрез което се изплаща пенсията. В случая е налице неизпълнение на вмененото по силата на цитираната норма задължение ТП на НОИ – Пловдив да съхранява данните, въз основа на които на лицето е постановено изплащане на пенсията считано от 20.12.2000 година. Основателни са доводите на касационния жалбоподател, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив е материално незаконосъобразно, тъй като съображенията на органа за отмяна на Разпореждане № 86 от 30.01.2001 г. и всички последващи, не могат да бъдат обосновани с липсата на доказателства относно претендираното от жалбоподателя субективно право, при положение, че ТП на НОИ – Пловдив не е изпълнило задължението си по чл. 9, ал. 2 КСО. Изгубването, респ. фактическото ненамиране на пенсионното досие на Т. Маргаритов в ТП на НОИ - Пловдив не е основание за прилагане на някоя от хипотезите на чл. 99, ал. 1, т. 1- т. 6 от КСО, които налагат изменение или отмяна на пенсията. Неправилно поради това административният орган е изискал вече представяни от жалбоподателя още през 2000 г. доказателства, удостоверяващи неговия осигурителен стаж и възраст. След като за лицето вече веднъж е възникнало субективното материално право на ПОСВ, освен в предвидените в закона хипотези, пенсионните органи дължат плащане в определения размер. Този извод се обосновава с обстоятелството, че административният орган не е изпълнил задължението си да изясни на осн. чл. 35 АПК фактите и обстоятелствата от значение по случая, както и неправилно е заключил, че представените с преписката писмени доказателства са нови и налагат отмяна на пенсията, определяне на нов размер и нов начален момент за изплащането й. Не са събрани доказателства, че към датата на постановяване на разпореждането от 15.06.2017 г. в пенсионната преписка на Т. Маргаритов от [населено място] не са съществували документи, които да установяват наличието на трудов стаж с посочената в това разпореждане продължителност – 49 г., 04 м. и 26 дни, както и за осигурителен доход в посочения размер от 36 264, 00 лева за периода 1.01.1989 г. – 31.12.1993 година. Съответно неналичността на пенсионната преписка по вина на ТП на НОИ - Пловдив не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя. По делото няма спор между страните, че с процесното разпореждане № 86 от 30.01.2001 г. на Т. Маргаритов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 20.12.2000 г. Поради това и на осн. чл. 94 от КСО в относимата редакция към датата на подаване на заявлението (ДВ, бр. 64 от 04 август 2000 г.), пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото на пенсия, ако заявлението с необходимите документи е подадено в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след този срок, пенсията се отпуска от датата на подаването им. За жалбоподателя е налице пряк, личен и посредствен интерес да обжалва първоинстанционното решение и в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата му против оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив, защото неправилно му е отречено субективното материално право на ПОСВ, считано от датата, на която то е възникнало, в случая от 20.12.2000 година. В този смисъл има формирана съдебна практика: Решение № 3910/7.04.2015 г. по адм. д. № 14456/2014 г., Решение № 4560/23.04.2015 г. по адм. д. № 15264/2014 г., Решение № 11309/28.10.2015 г. по адм. д. № 3577/2015 г., всички на ВАС, шесто отделение. При така изложените съображения първоинстанционното решение е неправилно поради наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и съдът дължи произнасяне с решение по същество, с което да се отмени оспореното от Т. Маргаритов Решение № 2153 – 15 – 147 от 27.07.2017 г. издадено от директора на ТП на НОИ - Пловдив изцяло. С оглед изхода на спора на Т. Маргаритов се следват сторените, поискани и доказани съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. В производството пред първоинстанционния административен съд такива са направени за заплатено в брой адв. възнаграждение за един адвокат по делото в размер на 500 лева (лист 107 от първоинстанционното дело) и 300 лева за депозит за вещо лице (лист 285). Пред касационната инстанция са сторени разноски в размер на 500 лева за един адвокат по делото заплатени в брой (лист 18 от делото пред Върховен административен съд). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение