Решение № 9306 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3082/2018 г.

Решение № 9306 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3082/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. С. А. от гр. А., чрез пълномощника му адв. С. Х. срещу решение № 69 от 12 януари 2018 г., постановено по адм. дело № 2277/2017 г., по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № А 1123 от 20 юли 2017 г. на кмета на О. А.. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение за присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - кметът на община Асеновград, чрез старши юрисконсулт М. П. М. е изложил в писмено становище от 16 май 2018 г. твърдения за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на А. С. А. от гр. А. против заповед № А 1123 от 20 юли 2017 г. на кмета на О. А., с която на осн. чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 о т ЗУТ, му е наредено да премахне изградените незаконно строежи в чужд поземлен имот с кадастрален идентификатор 00702.16.26, местност "Лаково", землище на гр. А., по кадастралната карта на гр. А., общинска собственост с начин на трайно ползване: изоставени орни земи, целия с площ от 1, 006 дка, като: строежът представляващ: масивна тухлена жилищна сграда с дължина приблизително от 6, 00 м., ширина приблизително от 5, 00 м и височина приблизително от 2, 50 м.; строежът представляващ: стопанска тухлена сграда с дължина приблизително от 3, 00 м, ширина приблизително от 4, 00 м. и височина приблизително от 2, 80 м. За да отхвърли жалбата на А., инстанцията по същество е приела, че процесните сгради, обект на заповедта за премахването им, не представляват допустим строеж по действащите норми и правила и са построени върху земеделска земя без да е променено предназначението й, без да е учредено право на строеж от собственика на поземления имот. Съдът е установил, че извършеното строителство не е декларирано пред одобряващите органи в законоустановения срок, поради което строежите не са търпими нито в минало време, нито към настоящия момент. Достигнал е до крайния извод за законосъобразност на заповедта на кмета като издадена при спазване на административнопроизводствените правила, на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото, включително и приетата и изслушана съдебно-техническа експертиза, в тяхната съвкупност и относимост, като приетите за установени фактически констатации по делото се подкрепят от приобщения доказателствен материал. В този смисъл са и констатациите, че процесните обекти представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, пета категория и са извършени без необходимите строителни книжа и без разрешение за строеж, в земеделска земя. От данните по делото и от неоспореното заключение на вещото лице се установява, че описаните в заповедта за премахване жилищна сграда и стопанска тухлена сграда са изградени в поземлен имот с кадастрален идентификатор 00702.16.26, местност "Лаково", землище на гр. А., по кадастралната карта на гр. А., собственост на О. А. (л. 27 и л. 29 от първоинстанционното дело), с начин на трайно ползване: изоставени орни земи, целият с площ 1, 006 дка. Имотът се намира в земеделска територия и за него няма одобрен регулационен план или пък застроителен такъв, и в имота няма отразени съществуващи сгради. Разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ предвижда премахването на незаконните строежи или части от тях, а според чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, към която норма препраща чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, незаконен е строеж, който се извършва: без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Следователно, за да бъде един строеж незаконен по смисъла на цитирания закон, е достатъчно безспорното установяване дори само на едно от посочените предложения в хипотезата на т. 2 от ал. 2 на чл. 225 от ЗУТ. Законът предвижда и изключения от възприетия от законодателя общ режим, като в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ и чл. 151, ал. 1 от ЗУТ са изчерпателно изброени, но процесните обекти не попадат сред тях. Както правилно, административният съд е установил, постройките, предмет на заповедта за премахване, са изградени в имот, земеделска земя, частна общинска собственост. По арг. на чл. 142, ал. 1 от АПК, към момента на издаване на оспорения административен акт - 20 юли 2017 г., е приложима действащата Наредба № 19 от 25 октомври 2012 г. за строителството в земеделските земи без промяна на предназначението им (обн., ДВ, бр. 85 от 06 ноември 2012 г., в сила от 06 ноември 2012 г.), отменяща Наредба № 2 от 1998 г. за застрояване в земеделските земи (отм., ДВ, бр. 85 от 06 ноември 2012 г., в сила от 06 ноември 2012 г.), уреждащи в различните времеви етапи условията и редът за застрояване в земеделските земи по смисъла на ЗСПЗЗ, ЗУТ и ЗОЗЗ за случаите, в които не се променя предназначението им. Според чл. 4 от Наредба № 19 от 25 октомври 2012 г. застрояване на земеделски земи се извършва въз основа на виза за проектиране или подробен устройствен план, съобразен с действащия общ устройствен план, а когато липсва такъв, подробният устройствен план се придружава с обосновка за социално - икономическата, техноустройствената и екологичната допустимост на предлаганото строителство. Подробният устройствен план се изработва въз основа на задание за проектиране, съгласувано по реда на чл. 125 от ЗУТ, а според чл. 11, ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт въз основа на искането по реда на чл. 11, ал. 1 от същия, за случаите на чл. 2, ал. 1, т. 1 главният архитект на общината издава виза за проектиране, а в случаите на чл. 2, ал. 1, т. 2 - кметът на общината. Разглежданото строителство не е сред строежите, допустими в земеделски земи без промяна на предназначението им, по цитираната наредба. Правилно съдът е приел, че е извършено в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ - без необходимите строителни книжа, включително и без издадено разрешение за строеж и без да е извършена промяна по предназначението на земеделската земя. Съдът правилно и при съобразяване на данните в заключението на експерта е достигнал до извода, че сградата, построена с бетонови тухли и покрита с трапецовидна ламарина, е построена преди 1987 г., а другата е изградена в по-ранен етап от първата. Правилен е изводът, че строежите не попадат в приложното поле на § 16, ал. 1 от ПР към ЗИД на ЗУТ (доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) и § 127, ал. 1 от ПР към ЗИД на ЗУТ и не могат да бъдат квалифицирани като "търпими". С оглед на гореизложеното, твърденията в касационната жалба, сочещи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, са недоказани и неоснователни. Налага се крайният извод, до който и Административен съд П. е достигнал, че е налице незаконен, неузаконяем и нетърпим строеж, без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. С оглед на това, първостепенният съд правилно е приложил материалноправните предпоставки по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за подлежащи на премахване обекти. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на второ отделение и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,