Решение № 11927 от 8.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5141/2017 г.

Решение № 11927 от 8.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5141/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление - Созопол при ОД на МВР - Бургас, подадена против решение № 262 от 21.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2012/2016 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което по жалба на Д. Г. е отменена издадена от касатора заповед рег. № 3463-91 от 27.09.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Г. счита касационното оспорване за неоснователно по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Установява се по делото, че младши инспектор Д. Г. на 26/27.07.2016 г. е изпълнявал патрулно-постова дейност в наряд като смесен автопатрул и е бил определен за старши на наряда. На 27.07.2016 г. към 02: 20 ч. е изпратен от ОДЧ към РУ - Созопол по повод на подаден сигнал на тел. 112 за неправилно паркирано МПС в близост до заведение "Ла Рока". След като отишъл на място заедно с колегата си П., не било констатирано нарушение, изразяващо се в неправилно паркиран автомобил, за което уведомил ОД Ч. М. Е. Й. - служител на СОТ-161, го извикал за оказване на съдействие по повод нарушаване на обществения ред - възникнал скандал между С. С. - клиент на заведение "Ла Рока" и персонала, понеже лицето не искало да си плати сметката и ги обиждало, а от заявлението на И. Д. е видно, че е отправяло и закани. Полицейският служител разговарял със С. С., като последният си платил сметката и си тръгнал. Не е спорно, че за този случай младши инспектор Д. Г. не е докладвал в ОДЧ и не го е отразил в информационната карта за дейността на наряда, респективно не е изготвил докладна записка. Видно е от съдържанието на заповедта, че дисциплинарното наказание "порицание" за срок от шест месеца е наложено на младши инспектор Д. Г. - старши полицай в група "Охранителна полиция" към РУ - Созопол на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Вменените му във вина нарушения на служебните задължения са, че не е предприел необходимите действия да се предотврати нарушение на обществения ред на обществено място, не е извършил проверка за установяване на самоличността на лицата, извършващи правонарушението, не е докладвал в ОДЧ за възникналото изменение в оперативната обстановка и не е отразил за случая писмено в информационната карта на наряда. Тези бездействия представляват нарушения на цитираните разпоредби от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност и на задължения по длъжностната характеристика. За да отмени заповедта съдът е приел, че не се установява Д. Г. да е извършил нито едно от дисциплинарните нарушения, за което е наказан. Решението е правилно като краен резултат. Касационният състав споделя мотивите на АС, че наказаният служител заедно с колегата си от патрула се е отзовал навременно и адекватно на искането на охранителите за съдействие във връзка с проблемите, които е създавал С. в заведение "Ла Рока", така че негово бездействие относно предотвратяване на извършващото се правонарушение не е налице. Доколкото самоличността на лицето е била известна на полицейския служител, то проверка не е била необходима и липсва твърдяното нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Това обаче не изключва задълженията му по чл. 33, ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал. 1, т. 1 от приложимата инструкция, а именно да докладва в ОДЧ на РУ - Созопол и да отчете извършената дейност в информационната карта на наряда. С недокладването на случая за нарушаване на обществения ред от С. С. и неотчитането му в информационната карта на наряда, младши инспектор Г. не е изпълнил посочените по-горе разпоредби от Инструкцията. С това си бездействие той е нарушил чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, поради което са налице материалноправните предпоставки на тези норми за ангажиране на дисциплинарната му отговорност с налагане на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - "писмено предупреждение". Следва обаче да се отбележи, че наказанието "порицание" по вид и размер в случая е индивидуализирано от дисциплинарно наказващия орган заради едно общо нарушение, включващо четири отделни вменени във вина на Г. нарушения, две от които не са извършени. При това положение съдът не може да приеме, че заповедта се явява законосъобразна само поради съществуването на другите две от тях, които самостоятелно са съставомерни, но по различни от посочените в заповедта разпоредби от ЗМВР. В случая наказанието "порицание" за 6 месеца е наложено за едно общо дисциплинарно нарушение, представляващо съвкупност от изброени четири отделни дисциплинарни нарушения, не всяко от които обуславя това наказание. Отпадането на две от тях прави несъответно наложеното наказание, тъй като единствено в правомощията на касатора е индивидуализацията му по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на оспореното решение на АС и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на направените разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение, за който разход са налице надлежни доказателства. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,