Решение № 4273 от 21.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Арав и А. Ерев, чрез адв. Д. Костов от АК - Пловдив, срещу Решение 2087/05.11.2021 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 2245/2021 г., с което е отхвърлено оспорването им на Заповед РД-21-678/21.07.2021 г. на кмета на район Централен - община Пловдив, разпореждаща премахването на незаконен строеж: Фасадна реставрация на жилищна сграда с идентификатор 56784.518.1035.2, разположена в границите на сграда паметник на културата, чрез поставяне на външна изолация от стиропор, измазване и боядисване в поземлен имот с идентификатор 56784.518.1035 по кадастралната карта на града.

Ответникът кметът на район Централен - община Пловдив, не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на атакуваното решение.

Касационната жалба е допустима и основателна.

Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

1. Административният орган е приел, че сграда с идентификатор 56784.518.1035.2 попада в границите на единичен паметник на културата сграда с идентификатор 56784.518.1035.1. Извършените дейности са определени като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и в приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 9 ЗУТ. Установявайки изпълнение на работите без съгласуване по реда на Закона за културното наследство според изискването на ал. 2 на чл. 151 от закона, органът е наредил премахването на строежа на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

1. Фактическите констатации в заповедта не отговарят на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахването на строеж като незаконен, което обуславя материалната незаконосъобразност на административния акт чл. 146, т. 4 АПК.

а. За статуса на сграда 56784.518.1035.1 като единичен паметник на културата администрацията се е позовала на декларирането му с писмо от 1985 г. на НИПК, което не е представено по делото. Касаторите оспорват принадлежността на сградата към недвижимите културни ценности, а изводът на съда в този смисъл не намира опора в проверен доказателствен източник и почива единствено на възприемането на твърдението в констативния акт и заповедта. Дори обаче проверката да се основе на ползващия органа факт, то отново не са налице елементите от фактическия състав по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

б. Сграда 56784.518.1035.2 сама по себе си не е паметник на културата и по факта не е налице спор. По тази причина няма как дейностите да представляват фасадна реставрация на архитектурно-строителни и художествени културни ценности по чл. 151, ал. 1, т. 9 ЗУТ. Съобразно описанието им всъщност те са текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ и за тях не се изисква издаването на разрешение за строеж чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, т.е. изключени са от разрешителния режим по ЗУТ чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от закона.

в. Чл. 151, ал. 2, изр. 1 ЗУТ предвижда за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони дейностите по ал. 1 да се изпълняват след съгласуване по реда на ЗКН.

При отсъствието на съгласуване по този ред дейностите не са приравними на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от закона. Предпоставките за премахване на строеж като незаконен са изчерпателно установени, а индивидуализираните от органа не са осъществени. След като в случая не са дължими инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж, одобрени/издадени при условията и по реда на ЗУТ, по хипотеза липсата им не може да породи приложената със заповедта правна последица.

Съгласувателната процедура по ЗКН не е тъждествена на разрешаването на строителство по ЗУТ нито по компетентни органи и правила за провеждане, нито по предназначение и краен резултат. Участието на общинската администрация в случаите по ал. 2 на чл. 151 е ограничено до получаването на копие от съгласувана проектна документация по аргумент от изр. 2 на текста.

1. Първостепенният съд не е съотнесъл мотивите на административния орган към условията за упражняване на правомощието по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Изследване на материалноправните предпоставки да се разпореди правната промяна по чл. 225, ал. 2, т. 2 от закона въобще не е извършено, а решаващият извод за връзката между липсата на съгласуване по ЗКН и основанието да се нареди премахването на строеж като незаконен е по съществото си презумптивен.

1. а. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и на потвърдената с него заповед чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

б. При този изход на спора, в полза на касаторите следва да бъдат присъдени заявените своевременно и платени разноски (за държавни такси и адвокатски възнаграждения) по делото, вкл. за настоящата инстанция според списъка по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение