Решение № 6827 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11851/2016 г.

Решение № 6827 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11851/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Б. 2" ЕООД, гр. К., община-П., чрез процесуалния му представител - адв. Румен Илиев, против решение № 1233/27.06.2016 г. по адм. дело № 2193/2015 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: кмета на община - П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: Община - П., редовно призована, не изпраща представител. От пълномощника й - адв. Бошнаков е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на "Б. 2" ЕООД, против Заповед № РД-16-946/6.10.2015 г. на вр. и. д. кмет на община-П., с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Едноетажна масивна сграда", находящ се в източната част на поземлен имот /ПИ/, представляващ пешеходен достъп, който имот е образуван чрез разделянето на УПИ XVI-11, кв. 3 по плана на гр. К., на четири самостоятелни УПИ-та: XVI, XVII, XVIII и XIX, с осигуряване на пешеходен достъп до тях от 3 м., на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. За да отхвърли жалбата съдът е обсъдил доказателствата по делото, заключенията на СТЕ и на съдебно-геодезическа експертизи, въз основа на които е обосновал правни изводи за неоснователност на жалбата. Според съда оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Приел е, че процесният строеж не разполага със строителни книжа каквито се изискват за всеки строеж, съгласно ЗУТ, поради което се явява незаконен и премахването му както такъв е законосъобразно. Изследвал е условията за търпимост на строежа по § 16, ал. 2 ПРЗУТ, спрямо приетата година на изграждане - 1992 г., когато сградата е нанесена в плана от 1992 г., въпреки несъответствието й със сегашната сграда, заснета в КК през 2015 г. Установил е, че строежа не е търпим, тъй като не е бил допустим по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, както и по сега действащия ЗУТ и поради отсъствие на данни да е деклариран от дружеството до 31.12.1998 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка изводите на съда за наличие на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ са обосновани и законосъобразни. Изградената в гореописания имот едноетажна масивна сграда представлява "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, за който се изискват строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, с каквито строежа не разполага. При наличие на незаконен строеж, в случая от пета категория, кметът на община - Поморие, респ. вр. и. д. кмет на общината, разполага с правомощието да издаде заповед за премахването му. Заповедта би била несъответна на закона, ако строежа е "търпим", в някоя от хипотезите на § 16 ПРЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, съобразно установената година на извършване, или ако е "узаконим", при наличие на висяща или приключила с Акт за узаконяване процедура по узаконяване по § 184 ПЗР ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./ или по § 127, ал. 2 и сл. ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./. В случая, съобразно установените данни и при правилно приложение на материалния закон са изводите на съда, че процесния строеж е нетърпим, на основание § 16, ал. 2 ПРЗУТ, спрямо приетата от съда година на изграждане - 1992 г. От неоспорените заключения на съдебно-техническата и геодезическа експертизи, е установено, че за първи път такава едноетажна сграда е нанесена в кадастралния и регулационен план на гр. Каблешково от 1992 г. като масивна сграда за живеене, изпълняваща функцията на основно застрояване, със застроена площ от 20 кв. м., разположена на границата със съседните имоти, без спазване на отстоянията от тях. Видно от комбинираната скица на плановете от 1992 г. и 2006 г., както и на КК от 2015 г. /стр. 126/ процесния строеж отговаря на сграда № 2 по КК от 2015 г., като местоположението й не съотвества на местоположението на заснетата едноетажна масивна сграда в УПИ XVI-11, кв. 3 на гр. Каблешково по плана от 1992 г., т. е процесния строеж е изместен, като частично попада върху старата сграда по плана от 1992 г. Това подкрепя заключенията на вещите лица, че след 1992 г. е налице нов строеж с площ от 35 кв. м., върху част от основите на разрушената стара сграда. Този нов строеж - предмет на оспорената заповед попада върху имот - улица, осигуряващ подход до новообразуваните четири УПИ-та: XVI, XVII, XVIII и XIX, кв. 3 на гр. К., съгласно ПУП-ПР, одобрен със заповед № РД-16-300/30.03.2006 г. на кмета на община-Поморие. По този план, който действа и в момента, строежа е на границата със съседния УПИ IV-10 и отстои снамо на 1.46 м. от границата с УПИ VI-9 и навлиза от юг с 0.74 м. в УПИ XVI-11. Установено е още, че към момента строежа представлява допълващо застрояване, тъй като в УПИ XVI има законно изградена голяма жилищна сграда, която е основно застрояване. При тези данни правилни са изводите на съда, че процесния строеж е нетърпим, тъй като не отговаря на предпоставките на § 16, ал. 2 ПРЗУТ, а така също и на предпоставките на § 16, ал. 3 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, защото е недопустим по ПУП от 1992 г. и по правилата и нормативите на ЗТСУ (отм.), действали за това време, както е недопустим и по сега действащия ПУП от 2006 г. и по правилата и нормативите на ЗУТ, като едно от кумулативно поставените условия на цитираните разпоредби за търпимост. Разположението на строежа на самата граница с УПИ IV, без покриване на калкана откъм съседния парцел и без съгласието на собствениците му, както и неспазване на отстоянията по ЗТСУ (отм.) и ЗУТ от страничните регулационни линии /минимум 3 м./, го прави недопустим. Той е недопустим и поради това, че е изграден върху терен, предвиден за пешеходен достъп до граничещите с него УПИ-та, както по РП от 1992 г., така и по РП от 2006 г. Не е налице и условието на § 16, ал. 2 и 3 ПРЗУТ строежа да е деклариран пред одобряващите органи за узаконяване до 31.12.1998 г., съответно до 2.07.2001 г. Съдът не е изложил правни изводи за наличие на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, но това му нарушение не е съществено, тъй като са налице такива по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, посочено като основание за издаване на заповедта. Предвид изложеното неоснователни са оплакванията на касатора, че заповедта е немотивирана, че не е бил уведомен за производството по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и че не са събрани доказателства за търпимостта на строежа и времето на извършване. По тези оплаквания, направени и пред решаващият съд, са изложени подробни мотиви, които се споделят. Административното производство е образувано срещу неизвестен извършител и собственик на строежа, което е допустимо съгласно чл. 225, ал. 3, изр. 3 ЗУТ. Събрани са относими към спора доказателства, вкл. и такива за наличието на нетърпим строеж, които са обсъдени от съда. Предвид на данните, че строежа е извършен най-рано през 1992 г. и следващите, съдът е съобразил изводите си за нетърпимост спрямо относимите за този период разпоредби. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. По искането за разноски на община-П., съдът констатира, че такива не са извършени в касационното производство, поради което и не дължи присъждането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение