Решение № 4357 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2878/2015 г.

Решение № 4357 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2878/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Симитли, против решение № 2102 от 23.12.2014 г., постановено по адм. дело № 632/2014 г. по описа на Административен съд - Благоевград в частта, в която е отменена заповед № 594/18.06.2014 г. на същия административен орган. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната част като неправилно поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна. Ответникът - "Гаврилов - 51" ЕООД, гр. Симитли не изразява становище. Ответникът - Драгомир Борисов Гаврилов в писмен отговор и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението в обжалваната му част Административен съд - Благоевград е отменил заповед № 594/18.06.2014 г. на главния архитект на община Симитли, с която на основание чл. 99, т. 2 АПК е отменено удостоверение за търпимост № 3/22.02.2012 г. по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, издадено от същия административен орган. В частта, в която жалбата на "Гаврилов - 51" ЕООД срещу посочената заповед е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 4 АПК, съдебното решение с характер на определение не е обжалвано и е влязло в сила. За да отмени оспорената пред него заповед, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден в производство по възобновяване производството по издаване на административен акт, извън предвидения в чл. 102, ал. 2 АПК едногодишен срок, който е изтекъл на 22.02.2013 г., при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при липса на материалноправните предпоставки по чл. 99, т. 2 АПК. Решението в обжалваната част е допустимо и правилно. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № 594/18.06.2014 г. на главния архитект на община Симитли, с която на основание чл. 99, т. 2 АПК е отменено удостоверение № 3/22.02.2012 г. за търпим строеж, издадено по искане на Драгомир Борисов Гаврилов съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ по отношение на стопанска постройка, построена в ПИ 279011, м. Чифлико, землище на гр. Симитли, със застроена площ от 35 кв. м. В мотивите на заповедта е посочено, че декларираното от Гаврилов обстоятелство относно годината на построяване - 1985 г. на сградата в имот № 279011 се опровергава от представените към подаденото от него заявление документи договор за покупко-продажба на терена и скица, както и от акт за частна общинска собственост № 609/2.06.2011 г. и протокол от 3.10.2011 г. Заповедта е издадена на основание разпоредби от дял Втори, глава VII АПК "Възобновяване на производства по издаване на административни актове", които препращат към реда на глава VI, а при отказ от възобновяване - по реда на глава Х, раздел IV АПК (чл. 103, ал. 2 и 3 АПК). Разпоредбата на чл. 99 АПК предвижда възможността влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, при наличието на посочените в т. 1 до т. 7 основания. В случая искането за възобновяване на производството е станало по инициатива на административния орган въз основа на подаден до него сигнал. Съгласно чл. 104 АПК издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в този кодекс. Правилно съдът е приел, че подадената от Драгомир Борисов Гаврилов жалба срещу заповедта за възобновяване на производството е допустима. По делото не са представени доказателства за съобщаване на заповедта на адресата й по реда на чл. 61 АПК, като в този смисъл е и изявлението на главния архитект на община Симитли в съдебно заседание, проведено на 27.11.2014 г. Доводите в касационната жалба, че заповедта е връчена на управителя на "Гаврилов - 51" ЕООД, чието седалище и адрес на управление съвпадат с адреса на физическото лице, неин адресат, не се подкрепят от данните по делото. Ето защо, изводът на съда за допустимост на жалбата на Драгомир Борисов Гаврилов е законосъобразен и обоснован. Постановеният по оспорването съдебен акт е допустим. Правилно е заключението на първоинстанционния съд за издаване на заповедта извън едногодишния срок по чл. 102, ал. 2 АПК. Съгласно цитираната разпоредба възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. Удостоверението за търпимост е влязло в сила на 22.02.2012 г., поради което крайният момент за възобновяване на производството в хипотезата на чл. 99, ал. 2 АПК, посочена в случая като правно основание, когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, е 22.02.2013 г. Оспорената заповед е издадена на 18.06.2014 г., т.е. след изтичане на законоустановения срок, което е достатъчно основание за отмяната й. Визираните срокове са преклузивни и изтичането им погасява възможността за отмяна на влезлия в сила административен акт. Отделно от това, настоящият касационен състав споделя извода на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, след като в процедурата по възобновяване не е участвал адресатът на административния акт, в чиято полза е издадено отмененото удостоверение за търпим строеж в нарушение на изискването на чл. 103, ал. 1 АПК. В случая не е налице и основанието по чл. 99, т. 2 АПК - когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Касае се за факти и обстоятелства, които са съществени по своя характер и са съществували към момента на постановяването на административния акт, но страната не е знаела за тях или ако е знаела, по обективна причина не е била в състояние да се снабди с доказателства за установяването им. Актът за частна общинска собственост, договорът за продажба на имот № 2799011 в м. Чифлико, протоколът за фактическо предаване на имота на Драгомир Гаврилов и декларацията за годината на изграждане на строежа не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК. Тези доказателства са били известни на касационния жалбоподател още при издаването на удостоверението за търпимост. Отделно от това, неправилната преценка от административния орган на събраните в административното производство факти и обстоятелства не обосновават наличието на основанието по чл. 99, т. 2 АПК, а на това по чл. 99, т. 1 АПК (съществено нарушение на изискване за законосъобразността на влезлия в сила административен акт), което обаче не е посочено като правно основание в заповедта. Предвид изложеното решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмята, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,