Решение № 5745 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2018/2011 г.

Решение № 5745 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2018/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК. Образувано е по касационна жалба от министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Таня Стойчева Караилиева против решение № 15578 от 17.12.2010 г. по адм. дело № 5226/2010 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № РД-09-976 от 18.12.2009 г. в частта й по т. 11 за отхвърено искане за предоставяне на финансова помощ по проект с идентификационен № 431-2-03-41 от 4.09.2009 г. и преписката е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Прави доводи за противоречие на решението с материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че общинският съвет може да се представлява от общински съветник при осъществяване на публично-частно партньорство. Намира за недоказани възраженията в касационната жалба за обвързване на административния акт с краен срок. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК. Образувано е по жалба от сдружение с нестопанска цел за обществена полза /СНЦОП/ "Бизнес център/ Бизнесинкубатор Нова Загора" против заповед № РД - 09 - 976/18.12.2009 г. на министъра на земеделието и храните, в частта, с която се отказва предоставяне на финансова помощ. Възраженията на жалбоподателя са били за наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК. Посочил е, че актът не отговаря на задължителните изисквания за форма, доколкото не е мотивиран. Твърдял е, че е налице редовно представителство на общината в учреденото публично-частно партньорство /ПЧП/. В хода на образуваното вече първоинстанционно производство се е позовал на решение № 8609 от 4.06.2010 г. по адм. дело № 438/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение. На последно място е възразил, че отказът не се основава на нито една разпоредба от Наредба № 14/2008 г. От данните по приложената административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за предоставяне на финансова помощ по мярка "Придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответните територии за потенциални местни инициативни групи в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., ос - ЛИДЕР. Заявил е като партньори община Нова Загора с лице за контакт Стоян Стаматов Пенев и "Перла" АД със седалище в град Нова Загора. Приложил е и документи, изискуеми за кандидатстване по проекта, в това число и решение № 431 по протокол № 35 от 1.09.2009 г. на общинския съвет. С него се одобрява създаването на публично-частно партньорство с търговското дружество и сдружението с нестопанска цел и с т. 4 от акта се определя Стоян Стаматов Пенев за представител на общината в изпълнението на проекта и подписване на партньорската декларация. Въпросната т. 4 е оспорена от областния управител на област Сливен, който със заповед № РД-11-16-57 от 8.10.2009 г. е отнесъл спора за законосъобразността му за решаване пред Сливенския административен съд. С решение от 24.11.2009 г. по адм. дело№ 305/2009 г. решението на общинския съвет в частта му, в която е определен представителя на общината в публично-частното партньорство е отменено, като незаконосъобразно. За изпълнение на нормативно уредената процедура по проверка на представените проекти, министърът на земеделието и храните със заповед № РД-09-924 от 1.2.2009 г. е назначил комисия в посочения състав със срок на работата й до 5.12.2009 г.. Със същата заповед е одобрил Правила за работата на комисията за избор на проектите съгласно чл. 24 от Нредба № 14 от 3.04.2008 годин, наричана в настоящото изложение "наредбата". Комисията е изготвила отчетен доклад, подписан от председателя и членовете й. В таблицата към него е отразено отхвърлянето на проекта на сдружението-жалбоподател. Мотивите са, че е налице съдебен спор и решение на админисративния съд, с което е отменено решението на общинския съвет за избор на представител на община Нова загора в проекта. Дейността на оценителната комисия е обобщена в доклад, изготвен от заместник-министъра на земеделието и храните и внесен на разпореждане на министъра на земеделието и храните, като компетен административен орган във връзка с финансирането на одобрените проекти. Той се е съобразил с предложението на комисията и доклада на своя заместник и с т. 11 от оспорената пред първоинстанционния съд заповед е отказал предоставяне на финансова помощ по процесния проект. В хода на образуваното пред четвърто отделение съдебно производство по жалбата на сдружението, вносител на предложението е постановено решение № 8609 от 24.06.2010 г. по адм. дело № 438/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отменено решението на Сливенския административен съд и е отхвърлено, като неоснователно оспорването от областния управител на Сливенска област на т. 4 от решението на общинския съвет. При тези данни по делото, тричленният състав е приел допуснати нарушения на административно-производствените правила в две насоки: първата е, че заповедта се основава на доклад, съставен от председателя на комисията, докато в действителност той е изготвен и подписан от Преслав Борисов в ксачеството му на заместник-министър. Втората е, че административният орган не е спазил правилото на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК и не е спрял административното производство при наличие на образувано съдебно производство, което е прюдициално по отношение производството по издаването на акта. На трето място се е съобразил с решението на Върховния административен съд, трето отделение и е приложил нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Въз основа на това е извел извод за незаконосъобразност на заповедта на МЗХ в оспорената й част, поради противоречие с материания закон и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Приложил е разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК и е отменил заповедта в обжалваната й част, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок по заявлението от сдружението при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно. При постановяването му съдът не е извършил никакъв анализ на правилата за представяне и оценяване на проекти, с които се кандидатства за предоставяне на финансовата помощ. Това е довело до противоречие на съдебния акт с материалния закон. Така в чл. 7 от наредбата е очертан кръгът на субектите, които могат да участват в процеса: общини от селските райони, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества или коооперации. Кандидатстването от общини под формата на публично частно-партньорство се решава от общинския съвет с нарочен акт, който следва да съдържа волеизявление по трите точки, посочени в чл. 8, ал. 4 от наредбата: партньорите по проекта, кандидатът за финансово подпомагане и лицето, което представлява общината и подписва декларацията за партньорство. Това решение е неотменна част от документите, необходими за прилагане към заявлението за кандидатстване - изискването е ясно уредено в чл. 19, т. 9. Безспорно това е един от основните актове, доколкото с него се решава учредяването на публично-частното партньорство и представителя на общината в него. В заявлението на сдружението с нестопанска цел е приложено такова решение, но с оспорването на т. 4 от него от страна на областния управител, то не е произвело правните последици. Ето защо по време на процедурата по разглеждането му от страна на комисията, назначена от МЗХ, общината не е е имала надлежен представител. Това обуславя нередовност на заявлението и съответно задължение за комисията да приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 5, пр. 2 от наредбата, като предложи на компетентния административен орган отхвърляне на проекта. Предложението е обективирано в съставения и подписан от цялата комисия отчетен доклад. В т. 11 от приложение № 2 към него са посочени основанията за отхвърляне на проекта. Този отчетен доклад на свой ред е залегнал в доклада, изготвен от заменстник-министъра с рег. № 93-10247 от 18.12.2009 г.. Административният орган, позовавайки се на него в мотивите към заповедта, не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, доколкото фактическите обстоятелства за отстраняване на процесния проект са отразени в приложенията към двата доклада и по този начин са инкорпорирани в издадената заповед. От данните по делото не се установява и допуснато нарушение от административния орган на нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Към момента на провеждане на производството по разглеждане на заявлението за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, заявлението не е съдържало влязло в сила решение на общинския съвет на община Нова Загора относно надлежна представителна власт на представителя. Това е довело не само до липса на един от изискуемите документи, но и до невъзможност да се подпише декларацията за партньорство, безусловно необходима предпоставка за кандидатстване по мярката. С оглед на тези недостатъци, комисията е нормативно задължена да отстрани заявлението, а не да спира производството до решаване на въпроса със законосъобразността на акта на общинския съвет. При постановяване на решението, първоинстанционният съд неправилно е приложил и нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Отхвърлянето на извършеното оспорване от страна на областния управител на т. 4 от решението на общинския съвет не би могло с обрана сила да отстрани недостатъците в заявлението за подпомагане, тъй като в момента на подаването му то е било нередовно от формална страна и е подлежало на отстраняване. На последно място, съдът при връщането на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване на закона и с определен 14-дневен срок за разглеждане на заявлението за подпомагане, не се е съобразил със спецификата и времевия характер на възможността за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по посочената програма. Възможността е нормативно ограничена в две насоки: първата е фиксираният в чл. 20 от наредбата краен срок за подаване на заявленията - края на 2009 г.. Вторият и по същественият е императивно уреденият краен срок за осъществяване на проектите - до края на 2011 г.. Видно от самият проект, приложен по делото, времето за реализрането му е 20 месеца - максималният допустим срок за изпълнение, посочен в предложение първо на ал. 6 от чл. 8. Поради това е обективно невъзможно той да бъде изпълнен до края на тази година. Като не е съобразил всички тези обстоятелства и е отменил законосъобразен административен акт, съдът е постановил решение в нарушение на материалния закон. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне на подадената жалба, поради неоснователност. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалният представител на касатора, ответната страна ще следва да заплати на касатора сумата 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия