Решение № 2413 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12254/2008 г.

Решение № 2413 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12254/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник Митница - Кюстендил срещу решение срещу решение № 895/23.07.2008 г., постановено по адм. д. № 2244/2008 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменено решение № 0202-0475/21.12.2007 г. на заместник началника на Митница - Кюстендил, мълчаливо потвърден от директора на Регионална митническа дирекция (РМД) - гр. София, като със същото съдебно решение е върната преписката на административния орган за издаване на ново решение по искане на "Балканфарма-Дупница" АД - гр. Дупница за възстановяване на платен акциз с вх. № 0202-0457/16.10.2007 г. при спазване, дадените указания от административния съд. Макар конкретно да не са посочени отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон. Основното възражение на касатора се свежда до това, че в разпоредбите на ЗАДС и ППЗАДС не се предвижда възстановяване на платен акциз за етилов алкохол, употребяван при почистване, дезинфекция на материални линии и производствено оборудване. Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на "Балканфарма-Дупница" АД. Ответникът "Балканфарма-Дупница" АД чрез процесуалния си представител адв. Караиванов оспорва жалбата, тъй като правилно административният съд е постановил решението си съобразно събраните по делото доказателства, както и че почистването на машините за производство на лекарствени средства е неразделна част от този процес. Сочи и практика по сходни казуси на Върховния административен съд. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно е установено от административния съд, че акцизът е бил начислен, както и че почистването на машините е неразделна част от технологичния процес. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени решението на митническия орган първоинстанционния съд е приел, че при издаването му неправилно е приложен материалния закон. В тази връзка съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, който предвижда възстановяване на платен акциз за алкохола и алкохолните напитки, когато те са използвани в производствен процес при условие, че крайния продукт не съдържа алкохол. Прието е от съда за безспорно установено, че посоченият в искането за възстановяване етанол с общо количество 779213 литра с алкохолно съдържание 96% е използван от дружеството за почистване при осъществявания производствен процес. С оглед дефиниране понятието на "производствен процес" съдът се е позовал на § 1, т. 52 от ДР на ЗЛПХМ и е направил граматическо и правно тълкуване на понятието, приемайки че почистването със спирт на машините и оборудването за производство на лекарства съставлява част от производствения процес на лекарствени средства. Налице е в съдебното решение и позоваване на заключение вещо лице, според което почистването на машините в производството на лекарства става с 96% алкохол и е част от общия производствения процес, съгласно утвърдените от дружеството стандартни оперативни процедури. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Съдът е отделил спорното от безспорното по делото, приемайки, че спорът между страните за правилното приложение на разпоредбите на ЗАДС. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС е относно това дали при възстановяване на акциза следва да бъде взето предвид количеството спирт, вложено в производството, имайки предвид целия технологичен процес или само това количество, което се съдържа в крайния произведен продукт. Съдът не е допуснал нарушение при прилагането на материалния закон, а се е съобразил с него, тъй като разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС изрично е посочено, че се възстановява платения акциз за вложения алкохол в производствения процес, при условие, че крайния продукт не съдържа алкохол. Производството на лекарства, каквато е основната дейност на ответника по касационната жалба и за което има лиценз (разрешения), е сложен технологичен процес и за достигане на крайния резултат се минава през отделни етапи на този процес. Именно като е съобразил смисъла, вложен от законодателя в цитираната правна норма от закона, съдът правилно е приел, че дружеството е приложило разходната норма в единица изделие, съобразявайки се с цялостния технологичен процес. Освен това като се има предвид дефиницията на понятието "производство на лекарствен продукт", съдържаща се в § 1, т. 52 от ДР на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Наредба № 12/26.03.2001 г. за утвърждаване на добра производствена практика, за производството н а лекарства се включват всички операции от набавянето на материали, обработката им в самия производствен процес, включително опаковане и етикиране, предпазване от микробно замърсяване и др., което показва, че количеството спирт, който е използван е за целия технологичен процес включва и почистване със спирт на машините и оборудването, необходими за производство на лекарствени средства. Затова посоченото количество подлежи на възстановяване съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВАС, I отделение, част от която е цитирана от процесуалния представител на "Балканфарма-Дупница" АД. С оглед гореизложеното при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение при прилагане на материалния закон - ЗАДС, поради което то като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,