Решение № 8379 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4920/2017 г.

Решение № 8379 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4920/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 237 и след от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на [фирма] – [населено място], представлявано от управителите Г. Й. Г. и Б. Т. А., чрез пълномощника им адв. П. Б., за отмяна на влязлото в законна сила решение № 14013 на Върховния административен съд, осмо отделение, от 20.12.2016 г., постановено по адм. д. № 12055/15 г., с което е оставено в сила решение № 5037 от 16.07.2015 г. по адм. д. № 1208/15 г. на Административен съд – София град, първо отделение, пети състав, в обжалваната му част. В молбата се твърди, че по отношение на посоченото решение на Върховния административен съд са налице основанията за отмяна съгласно разпоредбата на 239, т. 1 от АПК, тъй като са налице нови писмени доказателства, които не са били известни на страната и тя се е снабдила с тях след приключване на спора, които доказателства са относими към спора. По изложените доводи моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което на основание чл. 239, т. 1 от АПК да отмени влязлото в законна сила решение на Върховния административен съд по адм. д. № 12055/15 г. и да върне делото за ново разглеждане. Ответният по молбата директор на Дирекцията "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ -гр. София не взел становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение № 14013 от 20.12.2016 г., постановено по адм. д. № 12055/15 г., Върховния административен съд, тричленен състав на осмо отделение, е оставил в сила решение № 5037 от 16.07.2015 г. по адм. д. № 1208/15 г. на Административен съд – София град, в обжалваната му част, с което е отхвърлена жалбата на [фирма] – [населено място] срещу ревизионен акт № 2021400683/16.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, в останалата му част. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска – от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. С оглед на данните по делото следва да бъде прието, че молбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е не основателна. Като основание на искането за отмяна е посочено това по чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Представените с искането нови писмени доказателства/подробно описани в искането/ не биха могли да бъдат разглеждани и като "нови доказателства или обстоятелства" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Същите са съставени с участието на молителя, поради което са му били известни и налични към момента на висящността на съдебния процес и представянето им зависело единствено от волята на жалбоподателя. Отделно от това, по отношение на новите писмени доказателства, касаещи доставчиците [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], които са издали фактури с предмет на доставка "услуги", следва да бъде посочено, че същите не са от съществено значение по спора. От мотивната част на решението на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, е видно, че решаващият мотив на приходния орган, възприет и от съда, за непризнаване на право на данъчен кредит, е обстоятелството, че във фактурите на посочените доставчици липсва пълно описание на предмета на стопанската операция, т. е. фактурите не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива № 2006/112 /ЕО и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС – в описанието на фактурата не съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. В тази насока съдът се е позовал и на решение на Съда на Европейския съюз от 08.05.2013 г. по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, с което е прието, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. По изложените съображения искането за отмяна на влязлото в законна сила решение на ВАС на основание чл. 239, т. 1 от АПК се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на осн. чл. 244 от АПК във вр. с чл. 239, т. 1 от същия кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,