Решение № 201 от 18.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 836/2012 г.

ВКСII търговско отделение18.09.2013 г.докладчик Камелия Ефремова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на касатора [фирма], [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 394 от 10.06.2013 г., изразяващо се във връщане на допълнението на касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Определението е окончателно.

Мотиви

Решение № 201 от 18.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 836/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова Производството е по чл. 250 ГПК. Подадена е молба от касатора [фирма], [населено място] с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 394 от 10.06.2013 г., изразяващо се във връщане на допълнението на касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по молбата - Н. Г. М. от [населено място] - оспорва молбата като недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 23.07.2013 г. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 250, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съобразно процесуалното правило на чл. 250, ал. 1 ГПК, съдебният акт може да бъде допълнен по инициатива на страната, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Условие за успешно провеждане на това производство е искането на страната, по което липсва произнасяне, да е допустимо, в т. ч. да е направено своевременно. В хипотезата на подадена касационна жалба съдът е длъжен да се произнесе по нея само ако същата е подадена в срок и отговаря на императивните изисквания за редовност, установени в чл. 284 ГПК. Всички допълнения към касационната жалба, включително и към изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, направени след изтичането на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, са ирелевантни за касационното производство и не пораждат задължение за съда да ги вземе предвид. Те не представляват част от "искането на страната", сезиращо съда и поради това по тях не следва да бъде провеждана предвидената в чл. 285 и чл. 286 ГПК процедура по проверка за редовност и връщане на касационната жалба. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 250 ГПК

Цитирани разпоредби

1