Решение № 8489 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1986/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район "Витоша" при Столична община, чрез процесуален представител, срещу решение 8197 от 28.12.2023 г. по адм. дело 6725/2023 г. на Административен съд София - град, с което е обявена за нищожна негова заповед РТВ23 - РД56 - 227/18.05.2023 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - в противоречие с материалния закон, навежда и доводи за необоснованост и съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за държавна такса за касационната инстанция, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - М. Ц. Б., чрез процесуален представител адв. Момчилов в представен по делото писмен отговор, оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурор от Върховната прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по същество на жалбата съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че с обжалваната заповед, издадена на основание чл.46, ал.1, т.11 и т.12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл.10 от Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински училища поради липса на свободни места / НУРПИС/, е отказано поради липса на основанията в чл.3 НУРПИС изплащане на средства на жалбоподателката в качеството й на родител на Ц. А. Б., като са изложени мотиви, че детето е кандидатствало и е класирано за учебната 2022/2023 в детска градина [заличен текст] на 12.05.2022г., след което е отбелязано в системата, че на 01.11.2022г. е отписано дете по желание на родителите.. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от некомпетентен орган, тъй като според него със заповедта за делегиране на правомощия от кмета на Столична община на кметовете на райони са делегирани валидно единствено правомощията по чл.10, ал.2 НУРПИС, но не и тези по чл.8, ал.4 НУРПИС, тъй като последната разпоредба не съдържа възможност за делегиране на правомощията на кмета на общината. Предвид посочените в писмото факти, отказът за изплащане на средства е поради липса на условията по чл.3, ал.1, т.1 НУРПИС и в тази хипотеза отказът се постановява на основание чл.8, ал.4 НУРПИС и кметът на район е некомпетентен да постанови отказ на това основание. Настоящият съдебен състав намира решението за неправилно. Заповедта за делегиране на правомощия е издадена на основание чл.44, ал.1, т.1, т.8, т.9 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във връзка със задълженията, възложени на общините с НУРПИС. С нея на кметовете на райони в Столична община е възложено да издават заповеди за определяне на размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или за мотивиран отказ за изплащането на компенсация за недопустимите разходи, или за прекратяване на изплащането на компенсация. В чл.44, ал.1, т.9 ЗМСМА е предвидена законова възможност за кмета на общината да възлага свои функции на кметовете на райони. Тази законова възможност за делегиране на правомощията на кмета на общината, включително и тези по НУРПИС за отказ за изплащане на средства не е ограничена от специален закон, който да е равен по степен на ЗМСМА. Нормата на по - ниския по степен нормативен акт, като чл.8, ал.4 НУРПИС, следва да е съобразена с тази на по - високия по степен нормативен акт - чл.44, ал.1, т.9 ЗМСМА, предвид разпоредбите на чл.15 от Закона за нормативните актове. Поради посоченото чл.8, ал.4 НУРПИС няма характер на специална норма, която да дерогира разпоредбата на чл.44, ал.1, т.9 ЗМСМА. С оглед изложеното неправилна е преценката за липса на компетентност на издателя на оспорения административен акт и решението е постановено в нарушение на приложимата материалноправна норма на чл.44, ал.1, т.9 ЗМСМА. Решението е постановено и при съществени съдопроизводствени нарушения - частична липса на мотиви по чл.172а, ал.2 АПК, доколкото липсват мотиви относно отменителните основания по чл.146, т.2 - 5 АПК. Решението следва да бъде отменено като неправилно - постановено в нарушение на материалното право и при съществено съдопроизводствено нарушение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ със задължителни указания за проверка на всички отменителни основания по чл.146 АПК, при съобразяване на изложеното в предходния абзац относно компетентността на издателя на акта. По направеното искане за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе втората първа инстанция на основание чл.226, ал.3 АПК, като вземе предвид изхода на делото по същество на спора. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение