Решение № 1350 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8988/2016 г.

Решение № 1350 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8988/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. О., чрез процесуалния му представител адв. А. Н., срещу Решение № 132 от 16.06.2016 г., постановено по адм. д. № 146 по описа на Административен съд - Х. (АС - Х.) за 2016 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 755 от 19.02.2016 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е постановен отказ за предоставяне на С. А. О. на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са направени оплаквания за постановяване на решението, предмет на касационна проверка при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че изводът на съда за липса на основания за предоставяне на закрила е необоснован. Твърди се, че съдът не е съобразил чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), тълкувал е превратно фактите по заявената от лицето бежанска история, а фактическите и правните му изводи не съответстват на събраните по делото доказателства. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящата инстанция касаторът се явява лично и с адв. Н., който от негово име поддържа, че съдът необосновано не е изследвал възможността за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Иска отмяната на обжалваното решение. Лично, чрез преводача, С. А. О. заявява, че е дошъл в България, за да работи и живее спокойно, както и че иска да остане в България, където живее с българка, която е бременна в шести месец. Ответната страна - заместник - председателят на ДАБ, чрез юрк. С. оспорва касационната жалба и иска обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Установено е от съда, че с молба № Е- 40455 от 26.08.2015 г. по описа на Дирекция "Миграция" - РЦ Е., изпратена по компетентност на ДАБ (желанието за закрила е потвърдено и с молба вх. № 3510 от 08.09.2015 г. на РПЦ - Харманли), подадена от С. А. О., гражданин на Ирак, роден на 07.04.1983 г. в гр. А., кюрд по народност, вероизповедание - мюсюлманин - сунит, неженен, е поискано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административното производство е приключило с издаването на Решение № 755 от 19.02.2016 г. от заместник - председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на кандидата за закрила е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Прието е от първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от заместник - председателя на ДАБ, като компетентен орган, комуто са делегирани правомощия със Заповед № 03-2 от 04.01.2016 г. на председателя на ДАБ. Направен е извод за неговата материална законосъобразност и са изложени съображения за неоснователност на молбата за закрила поради липсата на предпоставките, посочени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съдът е посочил, че общата ситуация в държавата по произход на лицето сама по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец, а по отношение на личната бежанска история е приел, че същата не се основава на твърдения за осъществено спрямо С. А. О. преследване на някое от основанията по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, а по- скоро се касае за причини от криминално - битов характер. На следващо място, съдът е направил извод, че не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Позовал се е на представената по делото справка относно ситуацията в Ирак, въз основа на която е заключил, че там не е налице въоръжен конфликт. Като е изложил подробни съображения в тази насока, взел е предвид Решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С - 465/07 и данните от справките, съставът на АС - Х. е приел, че сложната ситуация в Ирак сама по себе се не дава основание за предоставяне на хуманитарен статут. Посочил е, че в региона, в който лицето живее (И. К.) е установено, че не съществува реален риск да понесе тежки посегателства - основание за отказ за предоставяне на хуманитарна закрила по чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Съобразено е от съда, че не са установени обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че чужденецът би бил специфична цел на насилие поради присъщи на личното му положение елементи. Доколкото, според съда, не съществува безогледност и изключителна степен на насилието е прието, че С. А. О. няма да стане неизбежно негова жертва при връщане на територията на държавата по произход. В допълнение съставът на АС - Х. се е мотивирал, че посочените от кандидата за закрила лични причини (съвместният живот на територията на Р. Б. с българска гражданка, която е бременна и с която има намерение да сключи брак) не могат да бъдат оценени като хуманитарни такива по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. По така изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АС - Х. съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Обжалваният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при задълбочена преценка на бежанската история на чужденеца. Направените изводи са обосновани на събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на извода на съда за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, доколкото според него административният съд не е обсъдил задълбочено изнесените от кандидата за закрила факти от личната му бежанска история и основно изтъкнатото обстоятелство за преследване по причина на религията, която последният изповядва. Твърди, че е родом от гр. А., С. И. и затова бил подложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и сигурността му - поради преследване спрямо такива иракчани от страна на "Ислямска държава на Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Така изнесеното твърдение на касационния жалбоподател не се подкрепя от приложените по делото справки относно ситуацията в Ирак. Видно от справка на дирекция "Международна дейност" при ДАБ от 17.11.2017 г., ситуацията в там се е променила и по-конкретно в следните насоки: групировката "Ислямска държава" губи територии; иракското правителство и/ или свързани с него сили са си възвърнали контрола върху някои райони; нивото на насилие е намаляло; вътрешно разселените лица се завръщат в районите си на произход. В справката изрично е посочено, че вътрешно разселване е възможно във всички области на Ирак с изключение на определени провинции, между които не е И. К.. Изрично е отразено, че около 183000 души са разселени предимно в Арбил и Сулеймания, след като иракските сили започват придвижване в оспорваните райони на 15 октомври 2017 г. В справката е посочено още, че правителствените сили също така потвърждават контрола си върху оспорваните райони в С. И., след проведения на 25.09.2017 г. от И. К. референдум за независимост. Въз основа на така изнесените данни относно ситуацията в региона, в който е живял кандидатът за закрила, не може да се направи извод, че той е част от територията, завзета от "Ислямска държава", на която се водят военни действия и съответно, лицето да е изложено на опасност от сериозни посегателства именно поради преследването му от ИДИЛ в случай на връщане. В допълнение следва да се посочи, че останалите изнесени от чужденеца факти от бежанската му история не обосновават предоставянето на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. Твърдението му, че може да бъде убит от ДАЕШ, защото е кюрд, правилно не е ценено като достоверно, тъй като гр. А., който е родният му град и където лицето е живяло, не е част от териториите, които са под контрола на ДАЕШ и е сравнително далеч от тях, на около 100 км. Не е кредитирано и твърдението на О., че Пешмерга са го преследвали, защото не е искал да се присъедини към тях. По време на интервюто пред административния орган лицето изрично заявява, че той лично не е търсен от Пешмерга, а само негов роднина и баща му са търсени. От друга страна, според приложената справка политиката на Пешмерга има посоката на освобождаване на вече присъединени войници. Следователно, обсъждайки личната история на кандидата за закрила, обосновано и при правилно прилагане на материалния закон първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразност на отказа на административния орган за предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Не кореспондира с доказателствата по делото и съдържанието на обжалваното съдебно решение оплакването на касатора, че съдът е тълкувал превратно фактите по заявената от Омар бежанска история, подходил е формално и не е изследвал задълбочено актуалната ситуация в държавата по произход на кандидата за закрила. Видно от мотивите на съдебното решение АС- Х. е извършил анализ на обстановката в Ирак както въз основа на справка вх. № 01-12231 от 19.11.2015 г., така и въз основа на справка № ЧР- 450 от 18.04.2016 г., издадени от дирекция "Международна дейност" при ДАБ. Справките са приобщени към доказателствата по делото, поради което въз основа на изнесената в тях информация съдът обосновано е приел, че не е налице заплаха по отношение на кандидата за закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход и по - конкретно в И. К., с оглед неговото лично положение. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност и необоснованост на извода на съда за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в Ирак. Не се установява С. А. О. да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно е съобразена в тази насока от съда и възможността по чл. 9, ал. 5 ЗУБ да не се предостави хуманитарен статут (възможност за вътрешно разселване). При съобразяване на гореизложеното, правилни и обосновани са изводите на състава на АС - Х. за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Обстановката в страната на произход на чужденеца не разкрива такава висока степен на опасност, че да наруши принципа на забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Във връзка с твърдението на касатора за приложимост на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, касационната инстанция възприема извода на АС - Х. за неоснователност на така заявеното от кандидата за закрила. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество. Хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Такива твърдения не са изнесени от кандидата за закрила. Последният се позовава на приложимост на цитираната разпоредба с оглед заявеното от него съжителство с българска гражданка на територията на България, както и бъдещото раждане на дете. Тази част от историята на кандидата за закрила не следва да бъде кредитирана. За първи път пред АС - Х. лицето заявява, че живее с българска гражданка, желае да сключи брак, но изчаква определен документ от Ирак, както и че ще има дете от нея. Пред касационната инстанция (година и половина по-късно) О. поддържа същата история, като не ангажира доказателства дали вече му се е родило дете, респ. не твърди, че бременността на жената, с която живее, е прекъсната, както и че се касае за друга бременност. Така изнесените факти относно престоя на лицето на територията на България не могат да бъдат свързани с приложимост на хипотезата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, нито отказът за предоставяне на бежански и хуманитарен статут би довел до нарушаване на правото на личен и семеен живот на чужденеца. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на обжалвания административен акт. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето, на казаното от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви. По тези съображения настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице твърдените в жалбата касационни основания за неговата отмяна. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение