Решение № 12415 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 149/2015 г.

Решение № 12415 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 149/2015 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Христо Николов от САК като процесуален представител на Перса Илиева Такова от гр. София срещу решение № 906 от 16.10.2014 г., по адм. дело № 578/2014 г. по описа на Административния съд - София - област С решението е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-15-62 от 19.05.2014 г. на кмета на община Костинброд, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е прекратено наемно правоотношение с Перса Илиева Такова. Излага доводи за неправилност на решението и иска отменяването му. Претендира разноски за производството. Ответната страна -кметът на община Костинброд, чрез процесуален представител адв. Янев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че с договор от 26.11.2001 г. Перса Илиева Такова е настанена в общински имот, а именно: жилищен имот-едноетажна къща-близнак, западната част, находяща се на ул. "Черни връх" № 3 гр. Костинброд, което е общинска собственост. Установено е също така, че към 4.02.2014 г. има неизплатени задължения за наем и консумативи на жилището, считано от началото на м. септември 2013 г., т. е. за шест месеца, в общ размер на 180,02 лв. Въз основа тези констатации е издадена оспорената заповед № РД-15-62 от 19.05.2014 г. на кмета на община Костинброд, на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС, с която е прекратено на наемното правоотношение с наемателката. В мотивите на заповедта са изложени съображения че са налице основанията за прекратяване на наемните правоотношения съгласно чл. 25а, ал. 1, т. 1 и т. 10 НРУУРОЖТСО, а именно неплащане на наем за повече от 6 месеца и неподаване на декларация за семейно и имотно състояние. На 21.05.2014 г. в община Костинброд е подадена декларация за семейно и имотно състояние като на същата дата, видно от фактури № 7470/21.05.2014 г. и 0471/21.05.2014 г. са направени плащания от Такова в полза на община Костинброд за дължима наемна цена за общо девет месеца - от м. септември 2013 г. до м. май 2014 г., включително. От декларираните в декларацията за семейно и имотно състояние обстоятелства е видно, че е неомъжена /самотна майка/. Адресно регистрирана е на адреса от 2000 г. Живее в жилището заедно с дъщеря си, която е ученичка. Няма недвижима собственост, не е придобивала и не е отчуждавала такава, Не работи и няма никакви доходи. Издавана е заповед за преместването й в друго жилище поради опасност от срутване, която заповед в последствие е било отменена от кмета на община Костинброд. По твърдения на самата жалбоподателката сама е започнала ремонт на жилището с уговорка да остане да живее в него. Първоинстанционният съд е приел, че по делото няма спор, че е налице неизпълнените на задълженията за заплащане на наем за период, надвишаващ срока визиран в чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС. Изложени са правни изводи че обстоятелството за погасяване на на задълженията са ирелевантни, защото към момента на издаването на административния акт е било налице неизпълнение на задълженията по наемния договор и наредбата, а това е основание за прекратяването на наемното правоотношение и и отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Оспорваната заповед е издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС. От фактическа страна е изяснено, че домакинството на жалбоподателката не е заплатило дължими наемни цени и консумативните разходи за период по - дълъг от три месеца. Настоящия съдебен състав намира, че заповедта е издадена на валидно правно основание, но не е съобразена с разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (наричана за краткост Конвенцията), която е подписана, ратифицирана и обнародвана от Република България, поради което по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право и има примат при противоречие с норма от националното право. Член 8 от Конвенцията защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Видно от самия чл. е, че регламентираните в ал. 1 права не са абсолютни и те могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките в ал. 2, а именно - ограничението да е предвидено в закона, да е небоходимо в едно демократично общество и да преследва една от изброените цели. Член 8 от Конвенцията съдържа материалноправни разпоредби, които следва да се съобразяват от съда при преценката му относно материалноправната законосъобразност на процесната заповедта за прекратявана на наемното правоотношение. С обжалваната заповед е осъществена намеса в правото на ответницата на личен и семеен живот и в правото й да ползва необезпокоявана жилището си. Независимо, че жилището, обитавано от ответницата и непълнолетното й дете не е нейна собственост, обстоятелството, че нейното семейство живее там от 2000 г., т. е. в продължение на повече от 15 години го прави "нейно" жилище по смисъла на чл. 8 от Конвенцията. По делото е установено, че жалбоподателката е изплатила задълженията си към община Костинброд за наем до края на м. май 2014 г., а доказателства за задължения за консумативи липсват което предполага, че тези задължения също са погасени. Видно от мотивите на заповедта е, че защитимите с нея интереси са икономически, дори не на общината, а и на други търговски дружества. Макар и намесата на общината да има своето основание в закона, тъй като подобна мярка е предвидена в ЗОбС и преследва законна цел - защита на правата на другите, то тази намеса се преценява от настоящия състав като непропорционална. Общината не може да лиши жалбоподателката и непълнолетното й дете от жилището, в което ежедневно пребивават, защото тя е заплатила всичките си задължения, а ако ги лиши от жилището, ще ги остави без подслон. Решението следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени заповедта като незаконосъобразна. С оглед изхода на делото община Костинброд следва да заплати на Перса Илиева Такова направените разноски в размер на 406 /четиристотин и шест/ лева - адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.06.2014 г. и шест лева държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,