Решение № 931 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8183/2017 г.

Решение № 931 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8183/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Столичния общински съвет (СОС), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Димитров, редовно упълномощен от председателя на Столичния общински съвет и негов представляващ, против решение № 3104 от 04.05.2017 г., постановено по адм. дело № 12267/2015 г. по описа на Административен съд - София-град, (АССГ), Второ отделение, ЗЗ състав, с което е отменен мълчалив отказ на СОС по заявление за достъп до обществена информация вх. № СО15-94-ЗДОИ-276 от 19.11.2015 г., подадено от Г. Иванов и е върната преписката за произнасяне по заявлението. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на постановеното решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се изводът на съда, че е формиран мълчалив отказ по подаденото заявление за достъп до обществена информация, тъй като същото е препратено по реда на чл. 32 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), съответно СОС не е компетентен орган да се произнесе по него. Липсва акт, годен за съдебен контрол. Твърди се, че оспорващият е следвало да установи, че СОС е нормативно задължен да се произнесе, като в нарушение на чл. 170, ал. 2 от АПК, съдът е приел че това е установено, докато исканата информация не се намира в СОС. Развива се и довод, че оспореното решение е недопустимо, тъй като с него е задължен да се произнесе некомпетентен орган. Иска се отмяна на решението като недопустимо и неправилно. Не се претендират разноски, оспорва се искането за присъждане на разноски на ответника по касация. Ответникът - Г. Иванов, чрез пълномощника си адв. Дундов, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отдоление, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдъбен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред АССГ е мълчаливият отказ на Столичен общински съвет да се произнесе по подадено от Г. Иванов заявление за достъп до обществена информация с вх. № СО15-94-ЗДОИ-276/19.11.2015 година. Същото се е развило след отмяна с определение № 1073 от 26.01.2017 г. постановено от тричленен състав на ВАС по адм. дело № 10022/2016 г. на прекратително определение № 2955 от 26.05.2016 г., постановено по адм. дело № 12267/2015 г. на АССГ и връщане на делото за произнасяне, съобразно указанията на ВАС. Първоинстанционният съд е приел за установено, че с цитираното заявление е поискана информация за акта/актовете на СОС, въз основа на които е изпълнено през 2015 г. частичното изграждане на намиращите в район "Овча купел" улици "Иван Радоев" и "Камелия", в конкретно посочените участъци от тях. Сезираният орган, с писмо изх. № СО15-94-ЗДОИ-278/1/24.11.2015 г., подписано от директора на Дирекция "Секретариат на СОС" е изпратил процесното заявление и последващо заявление вх. № СО15-94-ЗДОИ-278/19.11.2015 г., подадено от Г. Иванов, с което е уточнено, че се искат приетите от СОС решения в изпълнение на правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, с които е изразена волята за изграждане, реконструиране и/или ремонтиране на конкретните обекти (имоти) публична общинска собственост, намиращи се на територията на район "Овча Купел", които хронологично следват решение № 53 от 12.02.2015 г. на СОС на кмета на СО-район "Овча купел", за произнасяне по компетентност. От представените документи в преписката, съдът е установил, че ремонтни дейности са извършени, като са възложени на фирма "ПСТ Груп", ЕАД, гр. София. При тези данни и с оглед указанията, дадени от ВАС в отменителното определение, съдът е приел, че е формиран мълчалив отказ на представляващия СОС, като липсва изрично произнасяне по подаденото заявление. Поисканите в него документи са актове на СОС, т. е. същите са налични, представляват обществена информация и следва да бъдат предоставени на заявителя. При положение, че такива актове не са издавани и извършените строителни дейности в район "Овча Купел" не са изпълнени, въз основа на такива, то ответникът също дължи изрично произнасяне. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че постановеното решение е недопустимо. Същото е произнесено по допустима жалба, като възражението, че преписката е върната за произнасяне на некомпетентен орган е ирелевантно за допустимостта на постановения съдебен акт. Решението не страда и от пороци, налагащи неговата отмяна. Същото е обосновано с оглед доказателствата по делото и правилно е приложен и материалния закон. Безспорно е установено по делото, че заявлението на жалбоподателя за достъп до информация е отправено до Столичен общински съвет, като има за предмет взети от последния решения, свързани с изграждане и ремонт на обекти, публична общинска собственост. В първоначалното заявление изрично е посочено, че се търси информация за акт/актове на СОС. В последващо заявление (и двете от една и съща дата) същите са конкретизирани като решения на СОС, касаещи строителни дейности по обекти, публична общинска собственост, конкретно посочени. Сезираният орган е възприел, че подадените заявления имат един и същи предмет, тъй като с писмо № СО15-94-ЗДОИ-278/24.11.2015 година на директора на дирекция "Секретариат на СОС" и двете са препратени по компетентност на кмета на район "Овча купел". Вярно е, че кметът на район "Овча Купел" е изпратил до СОС редица документи, свързани с реализирани строителни дейности и възлагането им, но изрично е заявил, че не разполага с търсените от заявителя актове на СОС. При тези данни, правилно АССГ е приел, че е формиран мълчалив за предоставяне на исканата информация. Същата касае решение/я на субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, какъвто не се спори, че е Столичният общински съвет. Информацията е обективирана в акт/актове на орган на местното самоуправление и по дефиницията на чл. 10 от ЗДОИ е официална обществена информация, съответно същата е налична у сезирания орган, техен издател, при упражняване на предоставената му със закон компетентност. Не са налице основанията на чл. 32 от ЗДОИ за препращане на преписката на друг орган - кмета на район "Овча Купел", тъй като с искането е сезиран компетентния орган, издател на търсените публични актове, които са налични при него. Правилно съдът е посочил, че ако СОС не е издал акт/актове относно конкретните строителни дейности, то заявителят отново следва да бъде уведомен, а не заявлението му да бъде препращано. Сезираният орган дължи произнасяне с нарочен акт във всички случаи - решение по чл. 33 от ЗДОИ, ако не разполага с търсената информация, позитивно решение по чл. 34 от ЗДОИ за предоставянето й, ако са взети съответните решения или изричен отказ при наличие на основания по чл. 37 от ЗДОИ. Както в производството пред първоинстанционния съд, така и в касационната жалба, касаторът прави опит да подмени предмета на исканата информация, като твърди че същата касае дейности, които са в компетентност на други органи, а не на Столичния общински съвет. Подаденото заявление не дава основание да бъде подкрепен подобен извод. Без всякакво съмнение същото касае предоставяне на решения на СОС, относими към конкретно посочените обекти. Съвсем отделен е въпросът кой е изпълнил исканите решения, както и дали строителните дейности са изпълнени без наличие на нарочни решения на СОС. Сезираният орган дължи отговор на поставените въпроси в заявлението, като решението на АССГ, с което преписката е върната за произнасяне, е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и оспореното съдебно решение като обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника по касация за касационното производство, направена своевременно и доказана в размер на 300 лв., установени от представените пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 06.07.2017 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,