Решение № 2057 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12755/2008 г.

ВАСIV отделение16.02.2009 г.докладчик Галина Карагьозова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85 от 28.07.2008 г., постановено по адм. дело № 1624/2008 г. по описа на Пловдивският районен съд, ХVI състав. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2057 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12755/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Гато Марков Гърбов от гр. Карлово, чрез процесуалния му представител адв. Дуков, против решение № 85 от 28.07.2008 г., постановено по адм. д. № 1624/2008 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХVI състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 8С112 от 8.05.2008 г. на ОСЗГ Хисаря. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда - несъобразяване с данните и доказателствата по делото и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и вместо него да бъде постановено друго, с което се обяви нищожността на оспореното решение на ОСЗГ Хисаря. Ответникът - Общинска служба по земеделие Хисаря не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че правилно в мотивите си, решаващият съд е приел, че в административното производство по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ може да се преценява само законосъобразността на размера на обезщетението, но не и вида му. В последния случай може да се процедира съобразно чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. От друга страна, видно от данните по делото, признатото право на възстановяване не е било взето предвид при изготвяне на плана за земеразделяне. Ето защо е бил възприет и принципът за приложение на закона по аналогия, вземайки предвид обезщетението по смисъла на чл. 15, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ЗСПЗЗ. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Пловдивския районен съд се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор против решение № 8С112 от 8.05.2008 г., постановено от ОСЗГ гр. Хисаря, с което на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ на наследниците на Гато Ненков Гърбов е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи - имот от 3.000 дка, нива от IV категория, за обезщетяване със земя или ПКБ на стойност от 1470 лв. В жалбата е посочено, че имотът следва да бъде възстановен в стари реални граници, като няма решение, с което да е отказано възстановяването му реално, поради което постановеното решение за определяне на право на обезщетение е нищожно. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че процесният имот е заявен за възстановяване в срок, като с протоколно решение от 1993 г., ПК е признала и определила за възстановяване на наследниците на Гато Гърбов 21 имота с обща площ от 34.300 дка, включително и процесния, находящ се в "Стопански двор", в землището на с. Старосел, с план за земеразделяне. Посоченото решение не е обжалвано и е влязло в сила. Последващите решения на ОСЗГ, съдържащи произнасяне по този имот, след влизане в сила на цитираното решение са нищожни. В тази връзка с решение по адм. д. № 1386/2005 г. на ПРС е прогласена нищожността на решение № 80112 от 9.04.1999 г., обективиращо отказ за възстановяване на правото на собственост върху процесната нива. С решение по адм. д. № 3403/2006 г. на ПРС е било обявено за нищожно и решение № 1386С (06.10.2006 г., също за отказ за възстановяване на правото на собственост. С решение № 565 от 26.10.2007 г., по адм. д. № 1345/2007 г. на Административен съд - Пловдив е оставено в сила решението по адм. д. № 3403/2006 г. Преписката е била върната на ОСЗГ Хисаря за продължаване на административната процедура, с оглед влязлото в сила решение за възстановяване на земята с план за земеразделяне, като е определен срок от 30 дни за произнасяне на органа, с указания за приложение на чл. 15, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ЗСПЗЗ по аналогия. Жалбоподателят също е подал искане за изпълнение на съдебното решение. В отговор е уведомен да се яви за анкетиране и уточняване на границите на имот, за възстановяване при условията на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Жалбоподателят е поискал писмено да му бъде възстановен имот, съобразно приложената към молбата му скица - а именно имот с № 001050, в землището на с. Старосел - "Стопански двор". Същият по КВС представлява имот от ДПФ с номер № 000626 и част от имот № 000627 също от ДПФ. С процесното решение ОЗСГ е определила право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху посочения имот от 3 дка. При тези данни, съдът е приел, че в случая е признато право на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне, но имотът не е отреден с плана за земеразделяне, който е влязъл в сила, поради което правилно съдът, съответно и колективният орган - ОСЗГ е посочил приложимия ред за възстановяване на собствеността по чл. 15, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ЗСПЗЗ, по аналогия. При последвалия отказ от жалбоподателя за получаване на земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, правилно е постановено решение за признава на провото на обезщетение. Що се касае до размера на същото, то по отношение него в жалбата липсват оплаквания. Дали обезщетението ще е със земя или с ПКБ е въпрос на последващото решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Поради това жалбата е неоснователна и съдът я е отхвърлил. Така постановеното е правилно и следва да бъде оставено в сила. В жалбата си касаторът възразява, че не следва да бъде провеждано обезщетително производство, тъй като имотът му е възстановен в стари реални граници. Посоченото възражение не намира опора в данните по делото. Правото на собственост е признато за възстановяване в нови реални граници, с план за земеразделяне. Именно това обстоятелство е мотивирало и съдът в решение № 565 от 26.10.1007 г. по адм. д. № 1345/2006 г. да даде указания на административния орган, на когото е върната преписката за произнасяне, да се съобрази с обстоятелството, че единственият начин, който е приложим в случая, е да се обезщетят собствениците, съгласно процедурите по чл. 15, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ЗСПЗЗ, като макар да не е налице влязло в сила съдебно решение, нормите следва да се приложат по аналогия. Цитираното решение на Административен съд - Пловдив е задължително за административния орган и именно в негово изпълнение жалбоподателят е поканен от ОЗСГ на анкетиране. При същото той е отказал да му бъде възстановен имот със земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Посоченото е отразено в нарочен протокол. Претенциите на жалбоподателя за възстановяване на имот в стари реални граници и то в рамките на Стопански двор, които имоти по КВС са такива от Държавен поземлен фонд не могат да бъдат, а и няма основание да бъдат уважени. След отказа за обезщетяване със земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, законосъобразно и в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, ОСЗГ е постановила процесното решение за обезщетяване. Изводите на първоинстанционният съд са напълно съобразени с тези данни и доказателства, поради което е неоснователно възражението за необоснованост на решението. Съдът правилно, по вече изложените съображения, е приложил и закона. Упоритото повтаряне от страна на жалбоподателя, че имотът му е възстановен в стари реални граници и именно в такива следва да бъде възстановен, както и че има възможност затова, както вече се посочи, не кореспондира с доказателствата. При последващото произнасяне по реда на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, при определяне на вида на обезщетението, компетентният орган ще реши дали същото да бъде със земя или с ПКБ. Съдът правилно е приложил нормата на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, като е потвърдил решението, тъй като в случая изобщо липсват възражения относно размера на стойността на определеното обезщетение. Не е налице материална незаконосъобразност. Решението не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1