Решение № 215 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1017/2008 г.

Решение № 215 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1017/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) А. Б. А. от гр. Т. е обжалвал решението на Окръжния съд в гр. Г. от 19.12.2007 г. по гр. д. № 396/2007 г. в частта в която като е отменено решението на Районния съд в гр. Т. от 10.10.2007 г. по гр. д. № 42/2007 г. досежно претенциите за възлагане на неподеляемия недвижим имот по чл. 288, ал. 3 ГПК, е постановил ново решение. С него окръжният съд поставил в дял на съделителката М. Б. Р. 2/3 ид. части от дворно място представляващо УПИ ХХII-630 от кв.75 по плана на гр. Т. заедно с първия етаж от построената върху него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 66.30 кв. м и за уравнение на дела я осъдил да заплати в 6-месечен срок от влизане на решението в сила на А. Б. А. сумата 9 805 лева. С това решение е отхвърлена претенцията на А. Б. А. за възлагане на същия недвижим имот по чл. 288, ал. 3 ГПК. В касационната жалба се твърди, че решението на Габровския окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение прие следното: Основателно е оплакването, че спорът между страните е останал неизяснен от фактическа страна по вина на съда, досежно същественото за делото обстоятелство дали ищцата-ответник по касационната жалба М. Б. Р. към момента на откриване на наследството е имала и друг жилищен имот, освен този в който е била към момента на смъртта на баща си Б, починал на 19.08.2006 г.(Майка й Р. Ц. К. починала на 29.12.1993 г. и по този въпрос - че тогава дъщерята не е живяла в жилището на родителите си-не е имало спор). От събраните по делото доказателства е било установено, че в наследство останал само първия етаж от двуетажната жилищна сграда с обща застроена площ 66.30 кв. м заедно с 2/3 ид. части от УПИ ХХII-630 от кв. 75 по плана на гр. Т. Било е установено, че в този имот винаги е живял синът на починалите родители и че дъщерята повече от 30 години живяла на друго място. Тя била омъжена и с неразтрогнат брак и за да съжителства с друг мъж, брат й и баща й отстъпили едната от двете стаи на първия етаж,. Втората стая естествено е останала да се обитава от баща им. Съдът е следвало да прецени точното съдържание на това "живеене" и дали то покрива смисъла на чл. 288, ал. 3 ГПК. Вярно е че брат й прехвърлил 5 месеца след смъртта на баща си втория етаж от жилищната сграда на сина си, но като се има предвид фактът, че не той е бил инициаторът на съдебната делба и на настоящето дело, съдът е следвало да го изследва във връзка с всички останали доказателства по делото. След смъртта на бащата, братът пак се нанесъл в освободената стая до втората стая в която била сестра му със своя приятел. А като интригуващ факт е бил фактът че настоящият съпруг на М. Р. Е. Г. Р. се е явил като свидетел по делото пред Габровския окръжен съд. Решаващият съд е бил длъжен да изясни дали семейството - семейство М. и Е. Р. има придобит по време на брака недвижим имот-жилище и дали съдилителката М. Р. е съсобственици в него, защото чл. 288, ал. 3 ГПК изисква освен съделителят да е живял в жилището, предмет на съдебната делба, но и да не притежава друго такова - т.е. изискванията са кумулативни, а не алтернативни. В ТР № 1/2004 г. ОСГК е посочено: "Практиката предполага трайно фактическо състояние, продължително във времето отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. То следва да е пряко и пълно като изводът на съда не може да почива на предположение въз основа на регистрацията на постоянен адрес по чл. 26, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 27 3БДС (Закон за българските документи за самоличност - обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.). и т.н." В конкретния случай фактите са в полза на твърденията на касационния жалбоподател-че той е живял с родителите си, че той се е грижил за тях, че той е облагородявал имота и че за улесняване връзката на горния с долния етаж изградил вътрешна стълба, че е направил отоплителна инсталация с чугунени радиатори на етажа, че поради денивилацията на имота, го е приспособил към съвременни и удобни изисквания за живот. Съдът е следвало да изясни дали съделителката има друг жилищен имот и ако няма и прецени че и двамата са живяли в жилището до смъртта на родителите си, да процедира по реда на чл. 288, ал. 3 пр. пос. ГПК (отм.).- т. е. както сочи т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК: "Право на възлагане по чл. 288, ал. З ГПК на сънаследствен неподеляем жилищен имот има само съделителят наследник, който е живял в сънаследствения имот при откриване на наследството и не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата. При конкуренция на възлагателни претенции по чл. 288, ал. З ГПК единственото основание, даващо приоритет, е предложената най-висока цена. За да определи кой от конкуриращите съделители предлага най-високата цена, съдът следва да проведе тайно наддаване в нарочно определено открито съдебно заседание, при предварително представени по делото подписани от страната или неин представител предложения в затворени пликове. След отварянето на пликовете предложенията се вписват в съдебния протокол под листовката на председателя и се прилагат към делото. Съотношението между чл. 288, ал. З ГПК и чл. 288, ал. 2 ГПК е съотношение на общ към специален закон. Съотношението на двете норми касае конкуренции на правни, а не на фактически основания." Като не е процедирал по посочения начин Габровският окръжен съд е допуснал нарушение на съществени съдопроизводствени правила, което е довело и до необосновани правни изводи. Налице са отменителните основания по чл. 218б, ал. 1 б. "в" ГПК и това налага отменяване на обжалваното решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да изясни семейство Р. какви недвижими имоти е притежавало и дали съделителката М се явява собственик и на друго жилище. Едва тогава съдът би могъл законосъобразно да прекрати създадената от наследяването съсобственост върху процесния жилищен имот. Върховният касационен съд на основание горe изложеното,