Решение № 14943 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2641/2019 г.

Решение № 14943 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2641/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Маринов чрез процесуалните му представители адв. М. Дикова и П. Диков срещу решение № 411/16.01.2019 г. постановено по адм. дело № 3172/2018 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-21-196/3.06.2016 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София-град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/23 от 29.03.2016 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при същото ТП на НОИ и е осъден да заплати 200 лева разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което първоначалната жалба да бъде уважена. Ответникът по делото – директорът на ТП на НОИ – София-град чрез юрк. Е. Вълева в писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд София-град е отхвърлил жалбата на Маринов против решение № 2153-21-196/3.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ - София-град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/23 от 29.03.2016 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при същото ТП на НОИ, обективиращо отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Маринов, тъй като лицето не отговаря на условията за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж по чл. 69, ал. 4 от КСО във връзка с § 49 от ПЗР на ЗИДКСО, за необходимия минимум 15 години на длъжност от летателния състав. Мотивите на пенсионния орган за постановения отказ са в насока, че по условията на цитираните разпоредби не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като към 21.12.2015 г. Маринов е на възраст [възраст], а времето, прослужено от Маринов на летателна длъжност е 14 години, 4 месеца и 1 ден и не покрива минимално изискуемия период от 15 години съгласно чл. 69, ал. 4 от КСО. Пенсионните органи не са зачели за прослужено време на длъжност от летателния състав спорният период 1.01.1998 г. – 14.08.2001 г., когато Маринов е бил на длъжност курсант на кадрова военна служба във ВВВУ "Георги Бенковски" – гр. Долна Митрополия съгласно договор за кадрова военна служба от 4.10.1996 г. При последвалото административно оспорване пред по-горестоящия орган директорът на ТП на НОИ – София-град е потвърдил разпореждането със същите мотиви, а именно, че оспорващият няма право на лична пенсия при условията на чл. 69, ал. 4 от КСО, тъй като не отговаря на предпоставките регламентирани в посочената норма. С обжалваното решение Административният съд София-град е отхвърлил жалбата като неоснователна след като е обосновал извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и точно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. След като е подложил на преценка събраните по делото доказателства съдът е приел, че през периода на обучението касационният жалбоподател не притежава летателна правоспособност и не е назначен на длъжност от летателния състав (аргумент от разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Правилника за кадрова военна служба, приет с ПМС № 277 от 22.12.2000 г., според която за срока на обучение гражданинът, сключил договор за кадрова военна служба, е със статут на обучаващ се и се подготвя за изпълнение на кадровата военна служба). За да заеме длъжност от летателния състав е необходимо лицето да притежава и съответната правоспособност едва след придобиването, на която става част от летателния състав. Предвид заповед № 890/7.10.1999 г. издадена от началника на ВВВУ "Георги Бенковски" – гр. Долна Митрополия касаторът е повишен на 1.10.1999 г. от длъжност "курсант-летец" в "летец-пилот на кадрова военна служба", до която дата той е обучаващ се курсант и е без изискуемата се правоспособност за признаване на длъжността "летец-пилот". При тези факти при правилно приложение на нормативната уредба и в съответствие с представените доказателства административният съд приема, че по отношение на жалбоподателя предпоставките за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69, ал. 4 от КСО не са изпълнени. Решението е правилно. Сега обжалваното решение е постановено в изпълнение на решение № 3483/20.03.2018 г. по адм. дело № 841/2017 г., с което ВАС е отменил предходното и е върнал делото за ново разглеждане. Предвид приетите по делото доказателства се установява, че за спорния период 1.01.1998 г. – 14.08.2001 г. М. Маринов не отговаря на две от изискуемите предпоставки – не заема летателна длъжност по щата на поделение и не притежава летателна правоспособност по смисъла, вложен в определението за летателен състав, дадено в Инструкцията за реда на класиране на летателния състав от Българската армия, тъй като завършва военното училище за придобиване на такава правоспособност на 14.08.2001 г. Обосновано съдът е приел, че длъжността "курсант", изпълнявана от жалбоподателя по време на обучението му не може да се приеме за длъжност от летателния състав по смисъла на закона. На основание чл. 69, ал. 4 от КСО (редакция – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) лицата по ал. 1, 2 и 3, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при уволнение независимо от възрастта им. Претенцията е за зачитане на времето от 1.01.1998 г. – 14.08.2001 г. прекарано в обучение във ВВВУ "Г. Бенковски" – гр. Долна Митрополия като прослужено на длъжност от летателния състав на военновъздушните сили. През това време лицето е било на длъжност курсант на наборна военна служба съгласно чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) за времето 1.09.1996 г. до 31.12.1997 г. признат за 1 година и 4 месеца от трета категория; и за периода 1.01.1998 г. – 24.04.1999 г. на длъжност курсант на кадрова военна служба съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), признат за 1 година, 3 месеца и 23 дни от първа категория, което е отразено в удостоверения № 748/30.12.1997 г. и № 518/30.08.2001 г. на учебното заведение и в останалите представени документи. Видно от второто посочено удостоверение периодът от 5.04.1999 г. до 18.08.2001 г. също не се приема за прослужено време - касаторът е бил обучаем по договор за кадрова военна служба. На основание действащата по време на обучението Инструкция за реда на класиране на летателния състав от Българската армия утвърдена със заповед на министъра на отбраната № 0 Х-137/23.04.1996 г. за летателен състав са се считали тези военнослужещи и военни служители, които са заемали летателни длъжности по щатовете на поделенията, утвърдени от министъра на отбраната и от началника на ГЩ на БА. Липсват данни, че през процесния период и до завършване на пълния курс на обучение курсантът е бил назначен на летателна длъжност по щатове на поделение, утвърдени от компетентните органи. Вместо това са представени 2 бр. удостоверения, че е курсант на наборна военна служба и курсант на кадрова военна служба провеждащ летателен стаж. Времето на обучение във военно-въздушното училище се зачита за кадрова военна служба и осигурителен стаж от първа категория, но за целите на пенсионирането по чл. 69 от КСО не се приравнява на стаж, придобит на длъжности от летателния състав или парашутисти във военновъздушните сили. В обжалваното първоинстанционно решение представените доказателства относно характера на извършените полети и получаваните възнаграждения въз основа на договор за кадрова военна служба са подробно обсъдени. Следва да се подкрепи изводът, че летателната дейност е извършена за целите на обучението и придобиване на летателна правоспособност. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Правилника за кадрова военна служба, приет с ПМС № 277 от 22.12.2000 г. за срока на обучение гражданинът сключил договор за кадрова военна служба е със статут на обучаващ се и се подготвя за изпълнение на кадровата военна служба. Едва с назначаването по щат в съответното военно поделение на БА започва същинското упражняване на кадрова военна служба по придобитата професионална квалификация "летец-пилот ВВС". Оспореният административен акт, с който е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 4 от КСО и § 49 от ПЗР на ЗИДКСО, е издаден при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административният съд София-град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания по чл. 209 АПК за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация М. Маринов следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ – София-град юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,