Решение № 10257 от 3.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8806/2016 г.

Решение № 10257 от 3.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8806/2016 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община С. З., чрез старши юрисконсулт Стамболова срещу решение № 194 от 22.06.2016 г. по адм. дело № 251/2016 г. по описа на Административен съд - С. З., в частта, с която по жалба на "СК Аязмото" АД, е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 47206 от 19.11.2014 г. по отношение на установеното задължение за такса битови отпадъци (ТБО) и лихва за просрочие върху нея за м. юни 2013 г. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че от представените доказателства по делото е видно, че постановлението за възлагане на спорния недвижим имот е издадено на 20.05.2013 г. и е влязло в сила на 25.06.2013 г. В случая следва да се приеме, че собствеността на имота е придобита от приобретателят - община С. З. на 25.06.2013 г., съобразно действащата разпоредба на чл. 496, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част и пререшаване на спора по същество, като се отхвърли като неоснователна жалбата на дружеството срещу АУЗД в процесната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 6 от делото). Ответникът - "СК Аязмото" АД не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Производството по делото е втора касация. С решение № 6306 от 27.05.2016 г., постановено по адм. д. № 8140 по описа за 2015 г., Върховния административен съд (ВАС) е отменено решение № 104 от 26.05.2015 г., постановено по адм. д. № 67/2015 г. по описа на Административен съд - С. З., в частта, с която на "СК Аязмото" АД е отменен като незаконосъобразен АУЗД № 47206 от 19.11.2014 г., издаден от старши инспектор по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при община С. З., в частта на установени задължения за ТБО в размер на 1 711.95 лв. и лихва в размер на 232.94 лв. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В задължителните указания на решението на ВАС е посочено, че при новото разглеждане на делото следва да се установи реалното предоставяне на услугите, включени в ТБО, както и съществуването на депо за град С. Загора. С решението на Административен съд - С. З. е отменен АУЗД № 47206 от 19.11.2014 г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" при община С. З. в частта за начислената ТБО за месеците юни и юли 2013 г., в размер на 489.12 лв. главница и в частта за начислената лихва в размер на 232.94 лв. Предмет на настоящият спор е решението, в частта, с която е отменен АУЗД № 47206 от 19.11.2014 г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" при община С. З. в частта за начислената ТБО за месец юни 2013 г., в размер на 244.56 лв. главница, ведно с начислената лихва. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да отмени АУЗД в спорната част, административният съд е приел, че по делото не е било спорно, че се дължи ТБО, а спорът се е свеждал до това до кога се дължат местни данъци и такси от "СК Аязмото" АД при публична продан и възлагане на недвижимия имот. Съдът е събрал доказателства, въз основа на които е приел, че услугите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на обществените терени и депо за гр. С. Загора са предоставяни за процесния недвижим имот през 2013 г. По отношение на спорния въпрос до кога задълженото лице дължи такси при публична продан и възлагане на недвижимия имот, първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК, като е приел, че от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Постановлението за възлагане е издадено на 20.05.2013 г. и на тази дата имота е възложен в собственост на купувача и по правилото на чл. 28, ал. З, вр. с чл. 64 ЗМДТ. Поради изложеното съдът е приел, че местните такси се дължат до месец май 2013 г. от длъжника по изпълнителното дело, тъй като до този месец, длъжникът е лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ. Мотивиран по този начин първоинстанционният съд е постановил акта си в оспорената част. Решението в обжалваната част е неправилно. По делото е безспорно, че постановлението за възлагане на недвижимия имот е издадено на 20.05.2013 г. и е влязло в сила на 25.06.2013 г. Съдът не се е съобразил с приложимата за 2013 г. редакция на чл. 496, ал. 2 ГПК, а вместо това е приложил предходната редакция на нормата. В случая следва да се приложи изменението на чл. 496, ал. 2, изр. първо ГПК, въведено с ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., а именно, че "от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Поради изложеното следва да се приеме, че собствеността на имота е придобита от приобретателят - община С. З. на 25.06.2013 г. Този момент е от съществено значение при прилагане на разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗМДТ, във вр. с чл. 64, ал. 1 ЗМДТ. Предвид изложеното следва да се приеме, че ТБО за имота за месец юни 2013 г. е дължима от "СК Аязмото" АД. Съгласно заключението на ССЕ, месечният размер на ТБО за 2013 г. за имота е в размер на 244.56 лв. Поради изложеното решението е неправилно в оспорената част и следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което се отхвърли жалбата на "СК Аязмото" АД в посочената част. От касатора е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. В него е претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъди юрисконсултслко възнаграждение за касационна инстанция в размер на 300 лв., съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,