Решение № 14255 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6614/2018 г.

Решение № 14255 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6614/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, подадена чрез юрисконсулт П. Николова, против решение № 778 от 12.04.2018 г., постановено по адм. дело № 3590/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, с което НАП е осъдена да заплати на ЕТ "Ховея – Д. Николова", представлявано от управителя Д. Николова, сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че отмененото наказателно постановление не представлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ, както и че Договорът за правна защита и съдействие представлява частен документ по смисъла на ГПК, поради и което липсват доказателства, които да удостоверяват реалното заплащане на адвокатския хонорар. Ответната страна – ЕТ "Ховея – Д. Николова", с управител Д. Николова, чрез адв. Д. Вълкова, с писмено становище оспорва касационата жалба и моли за присъждане на разноски за адвокатско представителство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ. Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на ЕТ "Ховея – Д. Николова", представлявано от управителя Д. Николова, сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление (НП) № 11-1004/14.09.2011 г. на зам. директора на ТД на НАП – Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано 28.12.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 310 лв. Административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на НЗОК. Пред първоинстанционния съд е установено, че с НП № 11-1004/14.09.2011 г. на зам. директора на ТД на НАП – Варна на ЕТ "Ховея – Д. Николова", представлявано от управителя Д. Николова, е било наложено административно наказание "имуществена санкция" на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС в размер на 500 лв. Посоченото НП е отменено с Решение № 1432/12.07.2017 г. по НАХД № 2035/2017 г. по описа на Районен съд Варна. Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила на 3.08.2017 г. На стр. 23 от делото на РС Варна е приложен Договор за правна защита и съдействие от 6.06.2017 г. със страни Д. Николова, управител на ЕТ "Ховея – Д. Николова", и адвокат Д. Вълкова, като посоченият предмет на договора е представителство по анд № 2035/2017 г. на XXIII състав при ВРС. В т. III от договора – Договорено възнаграждение, е посочена сумата от 300 лева, заплатени в брой. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно. Решението е правилно и в частта за присъдената законна лихва върху главницата от 300 лв, считано от 28.12.2017 г., както е поискана от ищеца, и в частта, в полза на управителя на ЕТ "Ховея – Д. Николова" – Д. Николова, са присъдени разноски за съдебното производство в размер на 310 лв. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство, които съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие от 10.05.2018 г. (стр. 10 от настоящото дело), са в размер на 300 лева, заплатени в брой. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,