Решение № 15341 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9343/2013 г.

Решение № 15341 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9343/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Захария Василева Паунова от гр. Созопол против решение № 1054/14.05.2013 г. по адм. дело № 1784/2012 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-02-ЮИР-130/20.07.2012 г. на началника на РЗНСК-ЮИР, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Едноетажна полумасивна постройка за обществено хранене", изградена в УПИ VI-1694 и попадаща частично в УПИ ХХVI 1696, кв. 144 по плана на гр. Созопол. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му. Ответната страна началник на РДНСК-Североизточен район оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна без наличие на някое от основанията по чл. 146 АПК. Счетено е, че обектът с оглед вида и характеристиките му представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не преместваем обект, за поставянето на каквито има издадено разрешение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключение на вещо лице, съдът е обосновал верен извод по спорния въпрос относно вида на процесния обект. Той е предназначен за заведение за обществено хранене и се състои от основна зала с размери 15,00 х 12,30 м, изградена от дървена носеща конструкция с двустранен несиметричен покрив на две нива, бетонова настилка на пода - с циментова замазка (с изключение на облицования с теракота и фаянс санитарен възел), преградни стени, частично изпълнени масивни преградни външни стени от тухлена и каменна зидария. Тези характеристики и начина на изграждане го определят като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Той не може да бъде квалифициран като леко съоръжение от вида на посочените в чл. 56 ЗУТ, което да може да бъде отделено от повърхността, преместено и поставено на друго място без да се наруши целостта му, без да загуби своята индивидуализация и без трайно да се измени субстанцията му (§ 5, т. 80 от ДР на ЗУТ). Описанието направено от вещото лице е достатъчно за да се квалифицира правно процесния обект, поради което съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е отказал поисканата от касатора допълнителна експретиза. При липса на одобрен инвестиционен проект и разрешение строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване, както законосъобразно е разпоредено със заповедта, чието оспорване правилно е отхвърлено с обжалваното решение. То не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,