Решение № 7756 от 24.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3377/2024 г.

ВАСОсмо отделение24.06.2024 г.докладчик Александър Митрев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 338/19.01.2024 г., постановено по адм. дело 4/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, поправено с решение 991/05.03.2024 г., постановено по адм. дело 4/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, в частта, с която е отменен частично Ревизионен акт Р-16002621001344-091-001 от 14.09.2021 г., издаден от ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с Решение 613/25.11.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. П. Ж., гр. Димитровград срещу Ревизионен акт Р-16002621001344-091-001 от 14.09.2021 г., издаден от ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с Решение 613/25.11.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП в частта му за сумата над 10 283, 13 лева от определените задължения по ЗДДФЛ, по ЗДДС, за вноски за ДОО, 30 и ДЗПО-УПФ.

ОСЪЖДА М. П. Ж., гр. Димитровград, [ЕГН] да заплати на Националната агенция за приходите, сумата от 5 329, 92 лева, разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив срещу решение 338/19.01.2024 г., постановено по адм. дело 4/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, поправено с решение 991/05.03.2024 г., постановено по адм. дело 4/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, в частта, с която е отменен частично Ревизионен акт Р-16002621001344-091-001 от 14.09.2021 г., издаден от ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с Решение 613/25.11.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, като се иска отмяна на решението. Претендира се и присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба М. П. Ж., гр. Димитровград, оспорва касационната жалба в писмен отговор, счита решението за правилно и настоява за оставянето му в сила, с присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред Административен съд - Хасково е Ревизионен акт Р-16002621001344-091-001 от 14.09.2021 г., издаден от ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с Решение 613/25.11.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП. Съдът е посочил, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След подробно описание на представените по делото доказателства, съдът е стигнал до извод, че ревизионният акт в частта му относно годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. над сумата от 479,84 лева до пълния размер от 1835,23 лева и за лихви над 115,70 лева до пълния размер от 442,53 лева; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019г. над сумата от 1920,89 лева до пълния размер от 3109,09 лева и за лихви над 267,88 лева до пълния размер от 380,89 лева; в ЧАСТТА на вноски за ДОО за 2018г. над сумата от 303,28 лева до пълния размер от 1924,00 лева и за лихви над 73,13 до пълния размер от 485,73 лева; вноски ДОО за 2019г. над сумата от 1630,48 лева до пълния размер от 4248,91 и за лихви над 227,38 лева до пълния размер от 610,02 лева; в ЧАСТТА на вноски за ЗО за 2018г. в пълния размер от 1040,00 лева и лихви от 270,64 лева; вноски за ЗО за 2019г. над сумата от 881,34 лева до пълния размер от 2296,70 лева и лихви над 227,38 лева до пълния размер от 610,02 лева; в ЧАСТТА на вноски за ДЗПО-УПФ за 2018г. над сумата от 102,46 лева до пълния размер от 650,00 лева и за лихви над 24,71 лева до пълния размер от 230,02 лева; вноски за ДЗПО-УПФ за 2019г. над сумата от 550,84 лева до пълния размер от 1 435,44 лева и за лихви над 76,82 лева до пълния размер от 206,09 лева, както и В ЧАСТТА на задължения по ЗДДС за периода от 24.12.2019г. до 28.04.2020г. за размера над 553,00 лева до пълния размер от 6380,70 лева и за лихви над 71,60 лева до пълния размер от 925,85 лева е издаден в несъответствие с разпоредбите на материалния закон. На основание гореизложеното е направен краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази му част, като жалбата е отхвърлена по отношение на останалите задължения. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно. Налице са релевираните от касатора пороци, съставляващи отменителни касационни основания по чл.209 т.З АПК. Основателни са оплакванията за неправилната интерпретация на относими факти и обстоятелства от страна на решаващия съд, водеща до необоснованост на съдебния акт, което от своя страна е довело и до неправилното приложение на материалния закон. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение у съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане правилата на логическото мислене, на опитните правила и други, свързани с неправилната интерпретация на релевантните факти. В конкретния случай такива грешки са допуснати от съда, който в нарушение на разпоредбата на чл.172а, ал.2 от АПК не е анализирал обективно всички представени и събрани по делото доказателства. Основателно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е приел, че представеното пълномощно установява, че електронната търговия за част от конкретните облагаеми доставки е извършвана от упълномощителя Г. М., а не от ревизираното лице, в резултат на което е разделил дейността на М. Ж., извършавана само от негово име и за негова сметка, от дейността му като пълномощник на Г. М.. Тази преценка на съда е довела до оспорената отмяна на ревизионния акт в частта му за сумата над 10 283.13 лева, независимо от факта, че липсват каквито и да било доказателства за предаване на стоките от Ж. на М., както и за предаване на получените суми на наложени платежи и разходни касови ордери от Ж. на М.. Съдът е допуснал нарушенията на съдопроизводствените правила, посочени в касационната жалба, тъй като не е изпълнил задължението си да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Игнорирал е част от тези, събрани в хода на ревизионното производство, които несъмнено са част от доказателствения материал и е следвало да бъдат подложени на оценка. В тази връзка не е взел предвид обясненията на Г. М., приемайки че за да имат доказателствена стойност същите е следвало да бъдат събрани в хода на съдебното производство чрез разпит на свидетел. Следва да се обърне обаче внимание на факта, че в настоящия случай ревизията е извършена по особените правила с оглед наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, което прехвърля тежестта на доказване от органите по приходите към ревизираното лице. Съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК при обжалване на ревизионния акт от извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства, какъвто е настоящият случай и което е потвърдено от съда. При това положение именно ревизираното лице е следвало да ангажира доказателства за оборване на твърденията на М. и на констатациите на органите по приходите за липса на реални правоотношения между него и ревизираното лице. Съдът не е анализирал в дължимата степен заключенията на първоначалната съдебно - счетоводна експертиза, на първоначалната съдебно - техническа и на комплексната съдебно - счетоводна и съдебно - техническа експертиза, като е основал изводите си предимно на първоначалната експертиза, оспорена надлежно от процесуалния представител на ДОДОП Пловдив, игнорирайки тези на комплексната, които са от съществено значение с оглед особеностите на използвания от ЕКОНТ ЕКСПРЕСООД специализиран софтуер. В резултат на това е стигнал до необоснования извод, че част от електронната търговия е осъществявана от Г. М., а не изцяло от действителния получател на сумите М. Ж.. По делото са налице безспорни доказателства за това, че електронната търговия е осъществявана от ревизираното лице и същото е получател на приходите от продажбите на стоки. Тези приходи не са отчетени или предавани на Г. М., като същият няма никаква роля в осъществяваната електронна търговия. Данъчнозадължено лице за извършената електронна търговия чрез изпращане на пратки и получаване на продажната цена на стоките чрез куриерско дружество ЕКОНТ ЕКСПРЕСООД е получателят на дохода./В този смисъл Решение 11995/05.12.2023г. на ВАС по адм.дело 5701/2023г., Първо отделение/. Предвид горното, отмяната на ревизионния акт в частта му за сумата над 10 283, 13 лева от определените задължения по ЗДДФЛ, по ЗДДС, за вноски за ДОО, 30 и ДЗПО-УПФ, е незаконосъобразна, оспореното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата срещу процесния РА в посочената част. Решението следва да се отмени и в частта на разноските. Основателна е своевременно заявената претенция на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, разноски за възнаграждение на вещо лице и ДТ. На НАП (виж § 1 т. 6 от ДР на АПК) следва да се присъдят разноски в размер на 5 329, 92 лв. за двете инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение