Решение № 4633 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8793/2011 г.

Решение № 4633 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8793/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Хармония - Дамянов-Димитър Дамянов", със седалище и адрес на управление в гр. Велинград и адрес по чл. 8 от ДОПК в гр. Пазарджик, против решение № 779/5.05.2011 г. по адм. д. № 2600/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 1300504/25.10.2007 г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 60/25.01.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, при Централно управление на Националната агенция за приходите, за допълнително начислен ДДС и отказан данъчен кредит за данъчните периоди, за които няма издадени ДАПВ, и по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, против същото решение в частта, с която е обявен за нищожен РА за данъчни периоди, за които има издадени ДАПВ. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му, с подробни съображения в двете касационни жалби. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни, са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция. С решение № 14442/29.11.2010 г. по адм. д. № 5952/2010 г. на Върховния административен съд, първо А отд., по касационна жалба на ЕТ "Хармония - Дамянов - Димитър Дамянов" е отменено решение № 214/16.02.2010 г. по адм. д. № 687/2008 г. на Административен съд - Пловдив, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни указания. При новото разглеждане на делото, съдът е съобразил указанията на ВАС в отменителното решение и е направил подробен анализ на доказателствата, приложени по административната преписка и събрани в хода на оспорването пред съда, след което е изложил обосновани мотиви за изводите си. Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е бил РА, с който на ЕТ "Хармония - Дамянов - Димитър Дамянов" са определени задължения от допълнително начислен ДДС и от отказан данъчен кредит за данъчни периоди от 2001, 2002, 2003, 2004 и 2005 години. С обжалваното решение първоинстанционният административен съд, съобразно указания на ВАС в отменителното решение, е съобразил издадените ДАПВ, направил е проверка относно констатациите по същите, изследвал е кой е компетентният орган да възложи ревизията при издадени ДАПВ и при съобразяване на установената практика на Върховния административен съд по приложението на чл. 129, ал. 3 ДОПК, преди изменението, е обявил за нищожен РА за данъчните периоди, за които има издадени ДАПВ, а именно: 1.12.2001 г. - 31.12.2001 г.; 1.01.2002 г. -31.03.2002 г.; 1.05.2002 г. - 31.05.2002 г.; 1.06.2002 г. - 30.06.2002 г.; 1.07.2002 г. - 31.07.2002 г.; 1.08.2002 г. - 31.08.2002 г.; 1.09.2002 г. - 30.09.2002 г.; 1.10.2002 г. - 31.10.2002 г.; 1.11.2002 г. - 30.11.2002 г.; 1.12.2002 г. - 31.12.2002 г.; 1.02.2003 г. - 28.02.2003 г.; 1.06.2003 г. - 30.06.2003 г.; 1.07.2003 г. - 31.07.2003 г.; 1.08.2003 г. - 31.08.2003 г.; 1.09.2003 г. - 30.09.2003 г.; 1.10.2003 г. - 31.10.2003 г.; 1.12.2003 г. - 31.12.2003 г.; 1.02.2004 г. - 28.02.2004 г.; 1.07.2005 г. - 31.07.2005 г., за които допълнително е начислен ДДС в общ размер на 6 562 лв. и е отказан данъчен кредит в общ размер на 6921.32 лв., ведно с начислени лихви в размер общо на 8142.27 лв. В останалата част, жалбата против РА е отхвърлена, а именно: за допълнително начислен ДДС за данъчни периоди: м. 01.2003 г. - 480 лв.; м. 03.2003 г. - 720 лв.; м. 04.2004 г. - 260 лв.; м. 05.2004 г. - 450 лв.; м. 06.2004 г. - 340 лв.; м. 07.2004 г. - 460 лв.; м. 10.2004 г. - 942.60 лв.; м. 11.2004 г. - 1526.40 лв.; м. 04.2005 г. - 370 лв.; м. 05.2005 г. - 730 лв.; м. 10.2005 г. - 760 лв., или общо в размер на 6279 лв. и в частта за отказан данъчен кредит за периоди: м. 01.2003 г. - 148.89 лв.; м. 03.2003 г. - 452.27 лв.; м. 05.2003 г. - 269.33 лв.; м. 11.2003 г. - 205.73 лв.; м. 01.2004 г. - 135.66 лв.; м. 03.2004 г. - 190.44 лв.; м. 06.2004 г. - 243.90 лв.; м. 07.2004 г. - 121.67 лв.; м. 08.2004 г. - 10.01 лв.; м. 09.2004 г. - 1102.32 лв.; м. 10.2004 г. - 95.16 лв.; м. 12.2004 г. - 163.32 лв.; м. 09.2005 г. - 293.33 лв., или общо в размер на 3432.03 лв., ведно с начислени лихви за задълженията общо в размер на 5316.09 лв. За да прогласи РА за нищожен в частта за определените данъчни задължения по ЗДДС, за които има издадени ДАПВ, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, преди изменението на текста, и установената практика на Върховния административен съд. Съдът е съобразил, че настоящата ревизия е възложена със Заповед № 51/17.01.2007 г. И при действието на ДОПК, до изменението в чл. 129, ал. 3 от ДОПК, обн. в ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г., при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила данъчен акт за прихващане или възстановяване (ДАПВ), издаден по реда на ДПК (отм.), отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Според чл. 134, ал. 1 от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като в случая заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган, който следва да издаде РА, са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен. Относно размера на задълженията в тази част от решението, съдът се е позовал на приетата, без да е оспорена от страните при новото разглеждане на делото ССчЕ - основно и допълнително заключение. Решението в тази част е правилно, съобразено е с установената практика на Върховния административен съд, както и е обосновано относно размера на ДДС с приетата ССчЕ, поради което касационната жалба на ДД "ОУИ" - Пловдив срещу тази част от решението, е неоснователна. В частта, в която съдът се е произнесъл по съществото на спора, решението също е правилно. С РА в тази част, органът по приходите е отказал признаването на данъчен кредит по справки-декларации на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.) по фактури, издадени от "Сент Джон Трейдинг " ЕООД през м. 10.2004 г., "Емо 2001" ЕООД през м. 07.2005 г., "ЖИТ" ЕООД през м. 12.2004 г., "Комерс Финанс" АД през м. 09.2004 г. По отношение фактурата на "Сент Джон Трейдинг" ЕООД не е опровергана констатацията на ревизията, че същата не е издавана от това дружество и не е отразена в счетоводството му. Насрещната проверка на "Комерс Финанс" АД установява, че фактурата, по която е ползван данъчен кредит от ДЗЛ, не е включена в ДП и СД за съответния данъчен период, който е м. 09.2004 г. Тези данни не са опровергани в хода на оспорването. По отношение на останалите двама доставчика "Емо 2001 " ЕООД и "ЖИТ" ЕООД при извършената насрещна проверка не е открит представляващ дружеството и в определения срок не са представени изисканите документи, във връзка с доставките. Констатациите не ревизията не са опровергани, но по отношение на ревизирания период м. 07.2005 г. има издаден ДАПВ, поради което РА в частта за отказан данъчен кредит по фактурите, издадени през този данъчен период от доставчика "Емо 2001" ЕООД, е обявен за нищожен. Приетата по делото ССчЕ потвърждава констатациите на ревизиращите органи, че доставчиците не могат да бъдат открити на данъчните им адреси. Във връзка с допълнително начисления ДДС на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС (отм.), поради оспорване на сделки за международен транспорт, съдът при новото разглеждане на делото е съобразил указанията на ВАС в отменителното решение и е изложил мотиви относно приетите от него за установени факти, въз основа на анализ на всички събрани по делото доказателства, включително и тези, приети в хода на съдебното производство, както и основанията за приложимост на разпоредбите на чл. 14, ал. 3 ЗДДС (отм.) и чл. 13, ал. 1 ППЗДДС (отм.). Съдът, анализирайки представените допълнително пред ВАС писмени доказателства, включително копия на международни товарителници, е установил за част от ревизираните периоди, че е установен износ, но поради наличие на издадени ДАПВ, е обявил за нищожен РА в тази част. В останалата част, в която е приел, че не е доказан износ е изложил изводи, въз основа на констатирани несъответствия и несъпоставимост с представените, в някои случаи и с дописани фактури, както и на констатирани неоформени ЧМР по съответния ред, при липса на отразяване на изискуеми данни в ЧМР, като подпис, печат, дата и място на получаване, данни за получателя. За периоди 2001 - 2002 г. са изискани доказателства от Агенция "Митници", но е получен отговор, че документите от тези години не се съхраняват. Правилни са изводите на съда, че за периодите, извън тези за които РА е прогласен за нищожен, от страна на жалбоподателя не са представени надлежни документи по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ППЗДДС, доказващи осъществяване на декларирания международен транспорт по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 2, вр. чл. 16, т. 1 - 3 ЗДДС. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила и в тази част. При този изход на спора с приемане за неоснователни и на двете касационни жалби, разноските по касационното обжалване следва да се поемат от страните, така както са направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,