Решение № 394 от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3034/2015 г.

Решение № 394 от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3034/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ищеца [фирма] и на първия ответник М. В. Г. срещу решение № 205/02.02.2015 г. по гр. д. № 1797/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което се отменя решение от 28.02.2014 г. по гр. д. № 163/2012 г. на Окръжния съд - М. и частично са уважени предявените искове на [фирма] срещу М. В. Г. за обезщетение в размер на 61 330 лева за ползването на собствения му застроен с масивна сграда и гараж имот в [населено място], за времето от 03.08.2007 г. до 25.07.2012 г., ведно с лихви за забава през същия период от 03.08.2007 г. до 25.07.2012 г. в размер на 12 496 лева, на основание чл. 59 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на застроен с масивна сграда и гараж имот в [населено място], които са били предоставени на М. Г. като семейно жилище със съдебно решение за прекратяване на брака й. Ползването на същия имот първоначално е било предоставено от дружеството-ищец на бившия й съпруг с договор за наем от 2005 г. и той е служил за задоволяване на жилищните нужди на семейството. Ползването на имота като жилищен е продължило и след развода, независимо от проведената по инициатива на собственика административна процедура за промяна на статута на сградата от жилищна в административна. Договорът за наем е бил прекратен с изтичането на срока му през 2007 г., поради което след тази дата първата ответница дължи на собственика обезщетение за ползването на чуждия имот. Прието е, че предоставяне на "семейното жилище" с бракоразводното решение не създава наемни отношения със собственика на имота, тъй като не са налице хипотезите в чл. 107 СК от 1985 г. (отм.), с оглед на което е присъдено обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД, ведно с лихви за забава за същия период, а исковете срещу втория ответник са отхвърлени изцяло като неоснователни. С определение № 802 от 22.06.2015 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 1797/2014 г. на Софийски апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос от кой момент настъпва забавата на неоснователно обогатилия се по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. По въпроса обусловил допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: Съгласно дадените разяснения в Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС, ищецът разполага с иск по чл. 59 ЗЗД, когато не са налице фактическите състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, липсва друг път за правна защита, но е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице. При осъществяване на общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД има неоснователно преминаване на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго лице и в тези случаи според ППВС № 1/79 г. вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, защото неоснователността съществува при самото преминаване на имуществото, а не в някой последващ момент. За да се даде отговор на поставения въпрос, следва да се разграничат хипотезите, при които вземането на кредитора срещу неоснователно обогатилия се е станало изискуемо (според ППВС № 1/79 г. от деня на разместване на благата) от случаите, при които възниква правото да се търси лихва за забава върху обезщетението, което се дължи от неоснователно обогатилия се по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Без значение е дали срокът за изпълнение на задължението е резултат на договаряне между страните или е посочен в закона - ако задължението не е изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада в забава, т. е. определеният срок и в двата случая има значението на покана за изпълнение на задължението за обезщетение. В този смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в закона - при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Следователно, забавата на длъжника настъпва с изискуемостта на вземането (чл. 114, ал. 1 ЗЗД) само в изрично предвидените от закона случаи, поради което неоснователно обогатилия се при общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на друго лице. Когато е предявена претенция за обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД с твърдения, че ползвателят на имота се обогатява неоснователно, тъй като лишава собственика от гражданските плодове на имота /напр. от пазарния наем/, обезщетението ще се дължи за времето, през което собственикът е лишен от този доход. За да възникне правото на обезщетение за ползването на чуждия недвижим имот е достатъчно да се установи, че за ползвателя не съществува основание да държи имота. След като не е дал съгласие за ползването на недвижимия имот, на собственика се дължи обезщетение по общото правило на чл. 59 ЗЗД от деня, когато вземането е станало изискуемо, без да е необходима покана от кредитора. Въпросът за началния момент на обезщетението за лихви върху размера на обезщетението за ползването на недвижимия имот обаче следва да се разреши по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок поради което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава. В този смисъл е установената съдебна практика по отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. (решение № 1362 от 16.11.1993 г. по гр. д. № 1310/1993 г., IV г. о. и решение № 1615 от 09.05.1996 г. по гр. д. № 1678/1995 г., IV г. о., ) и формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК - решение № 48 от 10.09.2012 г. на ВКС, ТК по т. д. № 237/2011 г., II т. о. по въпроса от кога се дължи лихва за забава върху обезщетението за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и необходима ли е покана за възникване на това задължение. С оглед дадения отговор на поставения въпрос, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че въззивният съд правилно е приел, че след прекратяване на договора за наем с изтичането на срока, първата ответница дължи на собственика обезщетение за ползването на чуждия имот на основание чл. 59 ЗЗД, но в нарушение на материалния закон е приел, че за същия период се дължат и лихви за забава. В случая, вземането за обезщетение за ползването на собствения на ищеца имот от ответницата се е породило след прекратяване на договора за наем и се дължи за времето, през което собственикът е бил лишен от възможността да събира доходи от имота, т. е. до освобождаването му от ползващите го без основание. Предвид изложените по-горе съображения следва да се приеме, че вземането на ищеца за обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е изискуемо от деня на разместване на благата и неизпълнението на задължението да се върне имота ангажира отговорността на ответницата за целия изминал период, през който е ползвала без основание, но началният момент на вземането за мораторни лихви върху това парично задължение е поставянето й в забава след покана от собственика. Тези обстоятелства налагат касиране на въззивното решение и решаване на правния спор по същество. Ищецът [фирма] е собственик на недвижим имот - УПИ VI-493, кв. 95 по плана на [населено място], с площ от 495 кв. м, заедно с намиращите се в него масивна сграда и гараж, които са били предоставени с договор за наем от 2005 г. за временно и възмездно ползване за жилищни нужди на бившия съпруг на М. В. Г. След прекратяване на наемното правоотношение, за периода на ползването на чуждия имот без основание се дължи обезщетение на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като вземането на кредитора е станало изискуемо от деня на разместване на благата и правилно въззивният съд е присъдил такова от 03.08.2007 г. до 25.07.2012 г. В нарушение на материалния закон обаче въззивният съд е постановил, че върху присъденото обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за същия период се дължи лихва за забава без покана от кредитора. От събраните доказателства не се установява ответника М. Г. да е получавала покана с искане да плати обезщетение за ползването без основание на собствения на дружеството имот, поради което не може да се приеме, че е изпаднала в забава преди подаването на исковата молба в съда. Предвид изложените съображения, решението на въззивния съд в частта, в която е присъдена на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 12496 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 61330 лева за времето от 03.08.2007 г. до 25.07.2012 г. следва да се отмени и вместо това претенцията на ищеца в тази част да бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски по делото са поискани от М. В. Г. за сумата от 249,92 лева - внесена държавна такса и 3500 лева, които са платени като адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.03.2015 г., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, от които с оглед изхода на делото се дължат 634,72 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение