Решение № 1925 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6118/2010 г.

Решение № 1925 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6118/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Кмета на община Аксаково, против решение № 301/12.02.2010 г., постановено от Административен съд-Варна, трето отделение, ХХХII-ри състав, по адм. д. № 1545/2009 г. Жалбата е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Подадена е касационна жалба срещу същото решение и от Иван Захариев Говедаров от гр. Варна, на основание чл. 210, ал. 2 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 3 от АПК и също е процесуално допустима. Независимо, че не е лице, адресат на акта, същият има правен интерес от участие в процеса, тъй като предмет на изземване по нея е път, който единствено осигурява достъпа до имота му. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № 545/26.05.2009 г., издадена от кмета на община Аксаково, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е наредено да се изземе имот, описан като "публична общинска собственост", представляващ път, находящ се пред имот пл. № 134 по плана на местността "Доброглед", с. о."Доброгледски лозя", от оспорващия- Живко Живков Панайотов от с. Доброглед, собственик на ПИ № 134. За да постанови решението си съдът е приел следното: Заповедта е издадена от компетентния орган, в кръга на правомощията му, в изискуемата форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. При анализа на разпоредбата следва изводът, че административното производство по изземването на имоти предполага кумулативно наличието на три предпоставки-имот, общинска собственост, лице, което го владее или държи и липса на основание. В настоящия случай не е налице първата предпоставка -имотът да е общинска собственост. Представеният по делото нот. акт легитимира оспорващия като собственик на ПИ № 134, а имотът, предмет на изземване е"находящ се пред имот пл. № 134", без по делото да е представен АОС или други доказателства, които да индивидуализират имота. Актовете за общинска собственост са официални писмени доказателства, установяващи правото на собственост, но съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОС нямат правопораждащо действие и затова само констатират права. Представеното по делото удостоверение на л. 37 от делото не може да замести АОС, нито да обоснове по друг начин наличието на такива права. В него се съдържа изявление, че съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗОС за линейните обекти на техническата инфраструктура АОС не се съставят, което според ответника е достатъчно основание да се приеме, че общинската собственост върху имота, предмет на оспорената заповед, е безспорна. Съдът не е възприел същото, позовавайки се на легалната дефиниция, дадена в § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ на "техническа инфраструктура". Според заключението на вещото лице, неоспорено от страните е установено, че има само полски път, по който се осъществява достъпът до ПИ № 134, а от направените проучвания в общината не са се установили данни за проведена процедура по проектиране на път. Общината не е установила по категоричен начин правото си на собственост, не е представен АОС. Твърдението на общината, че имотът е публична общинска собственост "по силата на закона" съдът не е възприел, намерил го е за напълно неоснователно и е счел, че не дължи по него правен коментар. В касационната жалба на кмета на община Аксаково се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, изразяващи се в следното: За да отмени заповедта на кмета административният съд е визирал обстоятелството, че имотът, обект на изземване, не е общинска собственост и аргументира тази си теза единствено с обстоятелството, че за същия липсва съставен акт за общинска собственост. Тези изводи са неправилни, по следните съображения: Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, с влизане в сила на ЗОС в собственост на общините преминават общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за общо ползване, като за временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост, доколкото не е предвидено друго в специален закон, съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗОС. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, "публична общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон". В настоящия случай процесният имот е определен за публична собственост ех леге. От мотивите не става ясно и как съдът, коментирайки изготвената по делото СТЕ приема, че съгласно същата"на място има само полски път", а в последствие приема, че това всъщност не е път, а поземлен имот без отреждане и начин на трайно ползване. Действително, в кад. план на местността "Доброгледски розя" идентификационен номер на имота не е нанесен, но че последният представлява път и има за предназначение да обслужва и осигурява достъпът до находящите се в района недвижими имоти, е несъмнено, в това число и имоти № 133 и № 134. Позовавайки се на равнопоставеността на страните в процеса, съдът е следвало да коментира не само фактите, изложени от ответника, но и тези, които жалбоподателят не е доказал. В цялото съдебно производство жалбоподателят не е доказал и дори не е посочил правно основание, на което владее иззетия имот. Ответната страна - Живко Живков Панайотов, с писмени становища, чрез пълномощника си - адв. Димитрова, оспорва касационната жалба на кмета като неоснователна, а тази на Иван Говедаров - като недопустима. Счита решението на съда за обосновано и законосъобразно, при липса на АОС за процесния имот. Счита също, че жалбоподателя Иван Говедаров правилно и законосъобразно не е конституиран като заинтересована страна в процеса. Пред АС не са представени никакви доказателства, че имота е публична общинска собственост. Също така твърдението, че достъпът до притежавания от Говедаров имот е преградие, не отговаря на действителната обстановка. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба на Иван Говедаров е недопустима, защото същият не е страна в административното производство по адм. дело № 1545/2009 г. на АС Варна и не е лице, спрямо което решението на съда има сила по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК. Следователно същият няма качествата на активно легитимирана страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 и 2 АПК. Касационната жалба на кмета на община Аксаково е неоснователна на релевираните касационни основания за необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Делото е изяснено от фактическа страна и събраните от съда доказателства подкрепят направените фактически констатации и правни изводи. При липса на влязъл в сила КП и КК за местността, в която се намира процесния имот, както и липса на АОС за същия, липса на доказателства за проведени процедури по проектиране и изграждане на път, който на място е установен като полски, а в нотариалния акт на жалбоподателя пред първата инстанция е означен като пътека, напълно обоснован и съответен на съдържанието на § 5, т. 31 ПЗР ЗУТ е изводът на съда, че имотът, предмет на заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОбС няма характер на обект от техническата инфраструктура със статут на ПОС. Затова съдебното решение, с което е отменена процесната заповед, поради липса на изискуемите материалноправни предпоставки за нейното издаване е законосъобразно и не подлежи на отмяна. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът не е преценил всички доказателства по делото, направените от него изводи са необосновани и противоречат на закона. Неправилно не е конституиран като страна и Иван Говедаров в качеството му на собственик на ПИ № 133,тъй като пътят, осигуряващ достъпа до имота му е този, иззет с оспорената заповед на кмета, видно от СТЕ и приложената към нея скица. Съдът неправилно е приложил закона по отношение на първата предпоставка на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, а по отношение на останалите две не е изложил никакви съображения. Съдът правилно е приел, че АОС е констативен адм. акт и няма правопораждащо действие, но не е съобразил разпоредбите на § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, съгласно която "с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, съгласно който"общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон", както и разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗОС, съгласно който"за временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура, не се съставят актове за общинска собственост, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Пътищата са предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности, за всеобщо ползване. Останалите две предпоставки на чл. 31, ал. 1 от ЗОС също са налице. Имотът е иззет от лице, което не е установило правно основание за ползването на пътя като част от имот ПИ № 134. По делото е безспорно установено, че процесната местност се намира на територията на зем. земи, предоставени за ползване на граждани по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и няма заповед за одобряване на ПНИ. От доказателствата по делото е видно, че Живко Панайотов е бивш ползувател на зем. земи, който е придобил правото на изкупуване на 600 кв. м. от предоставения му за ползване имот. Видно от приложеното у-ние № 637/27.07.1989 г. на ИК на ОНС - с. Аксаково, на Живко Живков Панайотов е било предоставено по ПМС № 26 и решение на ИК на ОНС - с. Аксаково, право на ползване върху парцел 134 по парцеларания план на землището, при граници: п. № 133,п. № 135, п. 140 и път, а не пътека. Независимо, че е придобил 600 кв. м. от предоставения му за ползване имот и му е издаден нот. акт за това, окончателното придобиване на правото на собственост се извършва след влизане в сила на ПНИ, с който се определят границите на имотите, при задължително осигуряване на достъп до тях и издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ, поради което същият не може да приобщава пътя, граничещ с имота му, към квадратурата на ПИ № 134. Освен това от данните по делото е видно, че е била издадена Заповед № РД-14-562/21.10.2005 г. на началника на ДНСК с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж"Метална ограда", реализиран от Живко Живков Панайотов и Стоя Атанасова Панайотова, в черен път, до поземлен имот № 134, в селищно образувание "Доброгледски лозя", землището на с. Доброглед, община Аксаково. С решение, постановено от Варненския окръжен съд жалбата на Живко Панайотов срещу тази заповед е била отхвърлена. Решението е оставено в сила с решение № 11832/28.11.2006 г. на ВАС, второ отделение, постановено по адм. д. № 7846/2006 г. В производството по делото е участвал като страна и Иван Захариев. Съдът е приел, че строежът попада върху черен път, осигуряващ достъп до съседния имот № 133 по КП и за него е налице влязъл в сила отказ на гл. архитект за узаконяване. При тези данни е установено, че за Живко Панайотов не е налице правно основание за еднолично ползване на пътя и приобщаването му към придобитите 600 кв. м. земя в качеството му на ползувател и са налице предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС за издаването на процесната заповед от кмета на общината. Решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,