Решение № 12820 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6504/2023 г.

Производството по е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Точева, подадена чрез адв. Петрова срещу Решение 167 от 24.04.2023 г. постановено по адм. дело 453/2022 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16000922001130-091-001/11.07.2022г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив потвърден с Решение 433/19.09.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че не са налице кумулативно всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго - по съществото на спора, с което да бъде отменен РА Р-16000922001130-091-001/11.07.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директора на Дирекция ОДОП Пловдив чрез процесуалния представител юрк. Янев оспорва касационната жалба в представено по делото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна поради следното: Предмет на съдебна проверка пред административния съд е бил РА Р-16000922001130-091-001/11.07.2022 г.,издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив потвърден с Решение 433/19.09.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, с който е ангажирана отговорността на Р. Точева по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК, в качеството й на управител на "Кара 1993 ЕООД за задължения на дружеството за ДДС за данъчен период: 01.03.2018 г. -31.08.2020 г. в размер на 8 430 лв. главница и лихви в размер на 3 592,57, отговорност за данък върху доходите и приравнени на тях правоотношения, за периода от 01.04.2017 г. -28.02.2021 г., в размер 4 218,53 лв. и лихва в размер на 2 096,52 лв., отговорност за ДОО за осигурители, за периода: 01.03.2017 г. -28.02.2021 г., в размер на 18 063,39 лв. - главница и лихви в размер 8 059,09 лв., отговорност за вноски за ЗО осигурители, за периода: 01.03.2017 г. - 28.02.2021 г., главница 6 589,79 лв. и лихва 2 959,07 лв., както и отговорност за УПФ за осигурители, главница 3 937,97 лв., и лихва в размер на 1 756,54 лв. или общ на размер на установените задължения: главница 41 240,06 и лихва - 18 463,79 лв. За да постанови решението, съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта решаващият съд е посочил, че спорът между страните се свежда до това дали са налице кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на Точева за непогасените задължения на "Кара 1993 ЕООД, на което дружество ревизираното лице е било управител за процесните данъчни периоди. За да отговори на спорните въпроси, съдът е дал тълкуване на относимите правни разпоредби, въз основа на което е посочил кои са отделните елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. В решението е прието, че в случая е безспорно доказано, че за ревизирания период лицето е било управител на "Кара 1993 ЕООД, поради което е установена първата предпоставка за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК. С оглед данните по делото, административният съд е приел, че е налице и другото изискване на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на Точева, а именно: наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК. Съдът е приел за установен и следващият елемент от фактическия състав на нормата, а именно че на 26.07.2019 г. е извършен вътрешнобанков превод, в размер на 112 600 лв., от сметка на Кара 1993 ЕООД в Интернешънъл Асет банк АД по сметка управителя на Тончева. От хронологичните описи на счетоводните сметки на дружеството - Сметка 501 - Каса и 503 - Разплащателна сметка, е установено, че сумата е намерила отражение по Дт на сметка на 501 - Каса и Кт на сметка 503 - Разплащателна сметка, въпреки факта, че сумата е преведена на физическото лице Тончева. Установено е и, че с вътрешнобанкови преводи в периода от 30.07.2019 г. до 27.08.2019 г. част от сумата в размер на 52 470 лв. е върната на дружеството от управителя Тончева. Съобразявайки представените приходно-касови ордери /ПКО/, коментирани в РД, както и тези, представени с възражението срещу РД и факта, че описаните в тях суми не са отразени надлежно по реда на Закона за счетоводството административният съд е приел, че липсват ангажирани доказателства за възстановяване на сумата в размер на 60 130 лв. от страна на ревизираното лице. Прието е, че липсват доказателства за твърденията на ревизираното лице, че съответните суми са лични средства на управителя. Липсват и ангажирани доказателства, че въпросните суми са били използвани за дейността на дружеството. На следващо място първоинстанционният съд е изложил в своите мотиви, че е доказана и причинно-следствена връзка между извършените действия и невъзможността да бъдат погасени задълженията на дружеството. Прието е, че ревизираното лице е съществувало знание за наличието на вече изискуеми публични задължения към датите на намаляването на имуществото на главния длъжник, за разполагаемото имущество и за естеството на извършваните действия, като е счетено, че не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения. Посочено е, че към датата на издаване на обжалвания в настоящето производство РА дружеството не може да обезпечи или плати съществуващите задължения, поради доказана от приходните органи липса на имущество. Прието е, че приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник. Решението е правилно. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти, и съгласно която тези лица носят отговорност за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за събиране на публични задължения на дружеството. Тъй като отговорността на задълженото лице по чл. 19, ал.2 от ДОПК е субсидиарна, т.е. дотолкова доколкото в резултат на тези действия се стига до невъзможност за събиране на задълженията на субекта по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, то доказването на обстоятелствата във връзка с ангажиране отговорността на лицата е в тежест на административния орган. Правилно първоинстанционния съд приема, че в случая е налице основание за ангажиране отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Цитираната норма урежда изчерпателно елементите, които следва да са изпълнени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в текста на разпоредбата действия; 4. Обективно намаление на имуществото на задълженото лице, водещо до неизплащането на задълженията; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намалението на имуществото на задълженото лице. В случая не са спорни първите две предпоставки на посочената хипотеза - ревизираното лице е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на "Кара 1993 ЕООД, възникнали в ревизирания период, през който е била управител на задълженото лице. Видно от доказателствата по делото, задълженията на главния длъжник съществуват и са установени с подадени от управителя декларации. От страна на ревизиращите органи са конкретизирани действията, които обосновават отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно: извършен вътрешнобанков превод, в размер на 112 600 лв., от сметка на Кара 1993 ЕООД в Интернешънъл Асет банк по сметка управителя на Тончева, от който не са върнати 60 130 лева. Въз основа на изложените факти и съвкупната преценка на доказателствата по делото, касационната инстанция счита за доказани недобросъвестността и причинно-следствената връзка в хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Както в хода на административното производство, така и пред съда ревизираното лице не е ангажирало доказателства, от които да е възможно проследяване на посочения паричен ресурс, така че да се приеме че същият е бил използван за дейността на дружеството. При това положение се обосновава извод, че средствата, изтеглени от сметката дружеството по същество представляват скрито разпределение на печалба в полза на управителя. От страна на Точева не са представени и доказателства, които да изключат отговорността й. Не се доказва от представените ПКО, че сумата е възстановена на дружеството. В тази връзка следва да се посочи, че представените приходно касови ордери са едностранно подписани от управителя, както и че липсва надлежно осчетоводяване на сумите по тях в счетоводството на дружеството. Неоснователни и недоказани остават и твърденията на ревизираното лице, че сумата представлява лични средства на управителя на дружеството. Тази връзка правилно съдът не е кредитирал ССЕ тъй като твърденията на вещото лице почиват на предположения. Доказателствената тежест, е изцяло на ревизираното лице, като черпещо благоприятни правни последици от осъществяването на тези твърдения за настъпването на положителни факти от обективната действителност, както по правило на чл. 170 от АПК, така и на общото такова на чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, с която очевидно оспорващата не се е справила. По отношение на причинно-следствената връзка, следва да се съобрази, че същата представлява обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения като пряка последица от действията, с които преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице. В случая по делото не се представиха каквито и да е доказателства изтеглените суми да са свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност. Поради което и предвид липсата на доказателства за противното следва да се приеме, че е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" ЗКПО. Лисата на активи за погасяване на установените публични задължения е безспорно установена по делото от събраните доказателства във връзка с проведеното изпълнително производство за принудително събиране на публичните вземания. Съвкупната преценка на специфичните за случая обстоятелства правилно е навела приходните органи до извода за осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Правните изводи на решаващият състав кореспондират със събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба - следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съобразно материалния интерес на спора и съгласно чл. 8 ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 5426,30 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховния административен съд, състав на осмо отделение,