Решение № 11647 от 16.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7971/2020 г.

Е. Милев е подал касационна жалба срещу решение 2051/15.04.2020 г. по адм. дело 8443/2019 г. по описа на Административния съд София град, с което е отхвърлен предявения от него иск срещу Главна дирекция Охрана за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от поставените му при конвоирането му до Специализирания наказателен съд белезници за крака в периода 10 юли-13 юли 2019 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане . Главна дирекция Охрана при Министерството на правосъдието не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Е. Милев срещу Главна дирекция Охрана" с която е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди, затова че в периода 10.07.2019 г. -13.07.2019 г., когато е бил конвоиран до сградата на Специализирания наказателен съд за запознаване с материалите по делото и за участие в съдебно заседание по НОХД 3555/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд. В молбата се твърди, че Милев е бил с постоянно поставени белезници на краката, вследствие на което изпитал физически болки, страдание и стрес, развил състояние на агресия и безпокойство. Административният съд установил, че Е. Милев е с взета мярка за неотклонение задържане под стража като подсъдим по ВНОХД 102/2018 г. по описа на Специализирания апелативен наказателен съд, която се изпълнява в Затвора [населено място]. Милев е подсъдим и по НОХД 3555/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд. На 10.07.2019 г., от 09:00 до 11:05 часа, пребивавал в сградата на съда за запознаване с материалите по делото и за участие в проведеното съдебно заседание. След приключване на съдебното заседание Е. Милев бил конвоиран до Софийския градски съд за участие в съдебно заседание по ВНЧД 865/2019 г. Там престоял за времето от 11:30 до 12:10 часа, след което бил приведен обратно в затвора. Според представената по делото медицинска справка от Затвора [населено място], в периода от 10 до 13 юли 2019 г. на Е. Милев не е бил извършван медицински преглед. На 16 юли 2019 г. Милев бил прегледан, като при прегледа не било констатирано протриване на двата му крака в резултат на употребата на белезници за краката. Той не съобщил да има оплаквания, свързани с проява на страх и психическо безпокойство. Не се доказали твърденията му за конвоиране при същите условия, с поставени помощни средства на ръцете и краката на датите 11, 12 и 13 юли 2019 г. От правна страна административният съд приел, че при конвоирането на ищеца не са допуснати нарушения на Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност, утвърдени със заповед ЛС-04-1228/14.07.2017 г. на министъра на правосъдието. Е. Милев попадал в категорията лица по чл.18, ал.6, т.1 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност, за които задължително по време на конвой се поставят помощни средства - специални колани, с фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на краката. Тъй като Милев е подсъдим за тежки умишлени престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от 10 години, използването на белезници за краката при конвоирането му било в съответствие с одобрените правила. Що се отнася до престоя на ищеца в сградата на съда, по време на който белезниците на краката му не били свалени, административният съд се позовал на чл. 18, ал. 5 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност, според който, при отвеждане на конвоираните лица пред орган на съдебната власт, поставените помощни средства се свалят само след изрично разпореждане на съдията, прокурора или следователя. Служителите на Главна дирекция Охрана не разполагали с правомощие за преценка на необходимостта от прилагането/свалянето на помощните средства по време на престоя на лицето в съдебната зала, включително и що се касае до вида им, а и от страна на Милев не било направено искане за махането на поставените на краката му белезници. С оглед преценката, че не са били установени незаконни действия или бездействие на длъжностни лица на Главна дирекция Охрана при конвоирането на ищеца административния съд отхвърлил предявения от него иск по чл.1, л.1 ЗОДОВ за търсене на имуществена отговорност от Главна дирекция "Охрана" за причиняване на неимуществени вреди от незаконни административни действия/бездействия. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за установените по делото обстоятелства и е направил съответни на доказателствата правни изводи. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е разгледал доводите на ищеца за допуснати от длъжностните лица на Главна дирекция "Охрана" нарушения на Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство. По правило директивата като нормативен акт няма пряко приложение, освен по изключение, когато при определени условия, във връзка с преценка за упражняването на субективни права, могат да се приложат отделни разпоредби. Що се отнася конкретно до Директива (ЕС) 2016/343, тя има отношение към защитата на процесуални права на физически лица, заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, което изключва прилагането й в исковото производство. Административният съд не е допуснал противоречие с материалния закон. Статутът на Главна дирекция Охрана е уреден в чл.391 чл.394 от Закона за съдебната власт. Главна дирекция Охрана е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София. Устройството и дейността й, свързана с охрана на органите на съдебната власт, се уреждат с правилник, издаден от министъра на правосъдието. Една от задачите на дирекцията е да организира и осъществява конвоирането на обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или конвоирането до органите на съдебната власт на лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода (чл.2, ал.3 ПУДГДОЕ). Изпълнението на взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение "задържане под стража", която засяга правото му на свободно движение, обуславя и конвоирането му с прилагането на помощни средства. Съгласно чл.18, ал.3 ПУДГДОЕ при конвоирането на лицата се поставят белезници. При отвеждането им пред органи на съдебната власт свалянето на белезниците се извършва след разпореждане на съдията, прокурора, следователя. В касационната жалба се оспорват изводите на съда с позоваване на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека, който забранява подлагането на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание, както и на чл.1 и чл.4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, които прогласяват защитата на човешкото достойнство и забраната за изтезанията, на нечовешкото или унизително отношение или наказание. В този контекст следва да се отбележи, че поставянето на белезници на краката на обвиняеми лица при тяхното конвоиране само по себе си не представлява изтезание, както и не изразява нечовешко или унизително отношение. Поставянето на белезници на краката при конвоирането на ищеца се налага, тъй като е подсъдим по повече от едно наказателно дело, а повдигнатите му обвинения са такива за извършени тежки престъпления, което подкрепя преценката на административния съд, че действията на длъжностните лица на Главна дирекция "Охрана" са предприети в съответствие с нормативните правила за конвоирането на лица с рисково поведение. Касационната инстанция споделя извода, че спрямо ищеца не е осъществена необоснована употреба на белезници, която да му е причинила страдания и психологични проблеми, както се твърди в подадената от него искова молба. Презумпцията за невиновност, според която всеки се смята за невинен до доказване на противното, не изключва ограничаването на негови права като следствие от законното прилагане на мярка за неотклонение, взета в рамките на наказателното производство, включително при конвоирането му на места извън следствения арест. Всяко лице с поставени на краката белезници би изпитало неудобства и болки, които обаче не са от такова естество и с такава сила, че въобще да не се допуска използването им под претекст, че би представлявало изтезание. От фактите по делото не може да се съди, че белезниците на краката на ищеца при конвоирането му на 10 юли 2019 г. и впоследствие, при явяването му пред Специализирания наказателен съд, са поставени по начин, че умишлено да му причинят силни физически болки и душевни страдания, както и че не са били свалени, макар нуждата от тях е отпаднала, като следствие от незаконни действия или бездействия на натоварените с неговата охрана длъжностни лица. Както е посочил административният съд, съдебният орган, пред когото се явява подсъдимия, а не служителите, които го охраняват, преценява рисковите фактори и взема съответното решение, така че да не се допусне възможно бягство на лицето и да се опазят живота и здравето на присъстващите. Неоснователно е и позоваването на нарушения на разпоредбите на чл.114 и чл.115 ЗИНСЗС, които, според касационният жалбоподател, административният съд не констатирал поради неточно прилагане на материалния закон. Посочените разпоредби уреждат случаите на употреба на помощни средства, включително белезници, но от държавните служители в местата за изпълнение на наказанията, които са под ръководството на Главна дирекция Изпълнение на наказанията. При отсъствието на поддържаните в касационната жалба оплаквания постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд